-Г-жо Куцкова, защитена ли е съдебната система от външни
посегателства и натиск, каква е оценката ви като представител и то говорител на
вашата съсловна организация?
-Не мисля, че е много защитена и конкретно мога да се
огранича само до съда, защото ние сме твърде различни части на съдебната
система. Много хора и то политици използват съда, за да оправдават собствените
си грешки. Но съдът, както и медиите – не знам дали сте забелялязали, когато
някой е на власт, те му пречат. А когато мине в опозиция, вече разчита на
независимисмостта им. Съдът е бил все обект на посегателства от страна на
властимащите, които за съжалиние
използват и много медии за тази цел. Последните ги ползват и за политически цели. В
годините, смея да твърдя и колегите-съдии се научиха да се отварят към медиите.
Държат на прозрачността и на базата на тези вече установени контакти, могат да
се чувстват по-защитени, защото могат да разчитат, че тяхната работа ще бъде отразявана
обективно. Ние не настояваме някой да ни хвали и да преиначава истината, а се борим
за нея. А за друга защита- установен европейски стандарт е, че една от
функциите на Висшия съдебен съвет, е да отстоява независимостта на съда. За
съжалие твърде рядко ние сме свидетели ВСС, в различните му състави, през
годините да отстоява независимостта на съда. И затова смея да се гордея с не
огромните, но все пак някакви успехи на съюза на съдиите, който изключително
активно отстоява нашата независимост. И се опитва, доколкото може, да опази и
личната незавидимост и личното достойнство на съдиите.
-
В Смолянска област оказали ли сте
такава поддръжка?
-
Разбира се, последният случай е
този с възникналия проблем около делото на бащата от Неделино и позицията на
телевизия „СКАТ”. Знаете, че съдиите по случая бяха атакувани. Приехме, че те
трябва да се въздържат от изявления, защото би прозвучало като оправдание пред
медиите, които дадоха голяма трибуна на единия родител. Тук трябваше да се
изяви ВСС и професионалната организация. Колегата Хаджииванов като председател
на Окръжния съд в Смолян даде становище. Разбирам, че на никой съдия не му е
приятно да влиза с камера в съдебната зала, но понякога е наложително, за да знаят
гражданите какво става там. И да черпят информация от първа ръка. Затова и
призовавам колегите да не се затварят в мотивите си, защото потвърждават
съмнението. А ако имат нужда от помощ, могат да разчитат и на говорителите в съда.
Конкретно в този случай, тъй като имаше хвърлени съмнения за пари, колегите
можеше да обявят, че са готови да ги проверят. Защото е така, очакваме да се
произнесе комисията, натоварена с това. Съдът е институция, на която не бива да
се руши имиджа.
-Като съдии, удовлетоворени ли бяхте от позицията, която взе
вашата съсловна организация по отношение на казуса със съдия Тодорова? Не беше
ли прекалено тежка дисциплиниращата мярка, спрямо нея?
-Ние казахме какво мислим по казуса. Аз нямаше как да не съм
удовлетворена, защото съм част от хората, които изразиха тази позиция. Но
понеже има висящо дело пред ВАС, няма да изпадам в подробности.
-А какви са очакванията ви за съдената система при новия
кабинет?
-Все още не сме видели никакви решения. Назначенията определено са странни, но дано ни
изненадат с добро.
- Либерална ли е нашата съдебна система към тежките
престъпления? Има много упреци в тази насока.
-За да не се стига до упреци винаги съм казвала, че съдията
трябва да обяснява пред обществото тежките случаи. Защото, за да бъде осъден
някой трябва да има доказателства. Съдът работи изключително по този начин. А
доказателствата, знаете, се събират от други органи. След обединението на Източна и Западна
Германия, започват сред съдиите уволнения заради принадлежност на част от тях към ЩАЗИ. Тогава голяма част от
делата се поемат от техни колеги – вече пенсионери, защото има глад на кадри в
системата. И както ми разказаха в Окръжния съд на Дрезден, източногерманците
останали излъгани и обясняват : „очаквахме справедливост, а получихме правова
държава”. Т.е. източната система е била
доста по-бърза в правораздаването, отколкото западната, която им се видяла
бавна. Затова е трябвало време, за да се постигне сегашния баланс.
- Разбрах, че Смолян не е за вас непознат град. Каква е
връзката ви с Родопите?
-Аз съм устовска снаха, макар че никога не съм живяла тук.
Понякога колегите се сърдят, че медиите преиначават нещата. Не винаги го правят
с умисъл, понякога е от непознаване на материята, за което съдиите могат да им
помогнат. Но пък вестниците си имат свои правила, затова често разказвам един
виц с папата. Той каца на летище „Орли” в Париж и първият въпрос, с които са го
прихванали репортерите е ”Ще посетите ли някой публичен дом, ваше
светейшество”. За да избегне конфликт, той им отговорил „А в Париж има ли
такива?”. При което всички вестници на следващия ден излезли със заглавие „ Още
при слизането си в Париж папата пита има ли публични домове”.
Разговора води: Анета ТОДОРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар