четвъртък, 8 ноември 2012 г.

МАЙСТОР НА ДЛЕТОТО - ПОЛЕТЪТ НА ОРЛИТЕ УВЕКОВЕЧЕН ОТ ДИМИТЪР ТАНЕВСКИ

С интерес разглеждам сътвореното от Димитър Таневски от с. Буково, Маданско. Дърворезбите му са натрупани и окачени на един дървен рафт, потънал в прах и паяжини. Малката дърводелска работилничка е на приземния етаж на бащината му къща, в която преди десетилетия е имало много глъч и говор. Димитър с тъга разказва, че докато родителите му са били живи, децата им са идвали тук от новите си домове заедно със своите синове, дъщери и внуци, за да споделят радости и неволи. Но след като и двамата почиват, къщата започва да се руши, защото в нея вече никой не живее. Сега, колкото може, той поддържа останалото от нея.
Въпреки загубата на близки хора, при моето появяване Димитър се усмихва сърдечно. Досеща се, че ще разговаряме за дърворезбите и започва да ги чисти и подухва прахоляка от тях.
Питам го за началото на творчеството му и дали подтикът е работата му в РМЗ “Дичо Петров”, където дълго време е моделчик и откъдето през 1971 г. се пенсионира. “Бях на гости на един от племенниците си. На една поставка видях орел, изработен от дърво. Впечатлен и аз реших, че мога да го направя. Така започнах. Това бе в далечната 1983 г. И от тогава до днес. Няма никаква връзка с професията ми в завода. Моделите там се правеха по схема, а моите неща са без чертежи. Имам хубави спомени, най-вероятно защото тогава съм бил млад.”, вмята родопчанинът.
Започнал с орел, като символ на волността, силата и дълголетието, Димитър има вече над 15 орли в колекцията си. Все с резбовани, с разперени криле, в полет или готови да полетят. И майката, която храни малките орлета в гнездото, е готова всеки миг да се вдигне в небето.
Не е чел никакви книги за художественост и как се изразява мисленето в предмета. На него му идва “отвътре”, от душата, както той казва, кое как да направи.
Избърсва с парцал една от картините, на която с резба е изваяна родопчанка с кобилица и менци, пременена и накичена. “Важен е и материалът, подхваща Димитър. Използвал съм предимно орех, круша и по-малко върба. Най-лесно се обработват липата и бялата мура, но трудно се намират, а мурата дори е под закрилата на закона. Което и дърво от тях да държиш в ръцете си, то те топли, говори ти, сякаш е живо. От него и от душата си вдъхвам живот на моите фигури и картини, на птиците и цветята.”
Не се е стремил към тематично оформление на произведенията си, въпреки че те могат да се систематизират в няколко теми. Фантазията му е подсказала да измайстори и дървени чинии за хранене, хаванчета за подправки и какво ли не - моливници, пепелници, бонбониери. Най-много са животните - орлите и другите птици, мечка, жребец. В тях той е въплътил своето виждане за свободата. Казва,че тя е в основата на живота на земята. Независимо, че кукумявката, която е направил от орехово дърво, е будна нощем, и тя е свободна птица. Не е в кафез, а в гората, волна е. Затова той не е направил нито една птица, нито една животинка в клетка, или затворена. Свобода, свобода! Размисли, достойни за творенията на големите философи-мислители.
Преди много години, майстор Димитър, както му казват някои от селото, подари на кметството една девойка - родопчанка със стомна в лявата и китка цвете в дясната ръка. Тя красеше шадравана и чешмата на селския мегдан. Запитах го каква е нейната съдба, защото шадраванът вече го няма, няма я и момата. Тъжна въздишка се отрони от гърдите на Майстора - “Шадраванът, заедно с моето момиче го продадоха на непознати хора, които ги натовариха на някаква кола с очукани ламарини и оттогава никой не видя нито шадравана, нито родопчанката. Нея, по дървения модел, я отляхме от чугун в завода. Дори не знам за колко пари я харизаха продавачите. В центъра, тя радваше окото и душата на старо и младо.”
Заради въздишката на бай Димитър се почувствах виновен затова, че някой е продал част от душата му. “И до ден днешен не знам защо се случи така, защо я продадоха?” Тъжният му въпрос увисва във въздуха, защото моят поглед е забит в земята, не смеех да го погледна в очите. Заради чуждия грях.
Разглеждайки дърворезбите, заставах ту пред една, ту пред друга, местех се, опитвах се да снимам от различни ъгли. Той ме побутна и ми посочи една картина, на която длетото му бе изваяло кос. Косе-Босе кълве гроздови зърна. “Тя ми донесе първо място и златна значка за приложно изкуство на Окръжния преглед - етап от Седмия републикански фестивал на любителското художествено творчество, който се проведе през март 1988 г. Преди това имам и други награди и грамоти на празниците на работническата художествена самодейност в Смолян - декември 1985 и януари 1987 г. Интересно ми е, че всички метални отличия промениха цвета си, само златната значка си остана същата, такава, каквато ми я подариха тогава.”, разказва майсторът. Видях още грамоти и дипломи, значки и медали. И всичките с дати до 1990 г.
Времето тече, но сега няма работнически прегледи на самодейността, няма прегледи на приложното изкуство на самоуките резбари като Димитър Таневски.
Случайно или не, но внукът му Боян и снаха му Рени са възпитаници на Художествената академия в София и се занимават с промишлен дизайн и дърворезба. Дали е предопределение на съдбата или генът е надделял?
Излизам от малката работилничка и си тръгвам с тягостни чувства. Заради прахта върху крилете на орлите, заради паяжините, които са обвили родопчанката и нейните менци.
А майсторът ме изпраща, накуцвайки и ми благодари, че съм дошъл да се видим и да си поговорим, както по-рано. Погледнах го и видях самотата в очите му, която вече не крие, упрека, че рядко се срещаме. Покани ме да дойда отново, да не се запилявам в ежедневието. Ще дойда, майсторе, а ти изтрий прахта от крилете на орлите, за да полетят.
Александър АЛЕКСАНДРОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар