четвъртък, 15 ноември 2012 г.

БЕЗДУШНИ ЛИ СМЕ И КОЙ ЩЕ ПОМОГНЕ НА БЕЗДОМНИЯ БАЙ НАСО?

Всеки ден към 13:30 - 14 часа към двора на Второ Основно училище в кв.Райково, почуквайки с тояжката си, бавно се придвижва бай Насо. Той почти не вижда и трудно напипва пътя. Но не се отказва да върви, защото е гладен, а в стола на училището го чака храна. Възрастният мъж е включен по проекта за безплатна трапезария.
Гледайки го как се мъчи, се приближих към него и го попитах защо социалният патронаж не му доставя храната вкъщи. А старикът ми отговаря неохотно, че според него социалните не вършат работа. Зададох му и други въпроси, за да разбера повече за нерадостното му дередже. Явно този разговор не му беше приятен, вероятно заради всичката мъка и болка, която е изтърпял и продължава да търпи.
От персонала в училището разбрах, че старият човек е бездомен - нощува, където свари. Те споделиха и че са се опитвали да му помогнат, но не са успели, защото няма личен лекар. Нещо странно, но явно няма кой да се погрижи за човека.
Не съм запозната точно как стоят нещата с бай Насо, но съм категорична, че трябва да се надмогнат бюрократичните спънки и да му се помогне. Зимата чука на вратата ни, та се питам къде ще нощува някогашнят заварчик и ковач - Атанас Николов Чолаков? И толкова ли е изчезнала родопската човечност, че няма кой да му подаде ръка.
Сийка КЕТЕВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар