четвъртък, 7 юни 2012 г.

СЛЕД 68 ГОДИНИ МОМЧИЛОВЕЦ ВЛЕЗЕ В КООПЕРАЦИЯ "БЯЛО МОРЕ"

* Разруха е обхванала цялата сграда, но е непипната - гърците пазят имота и канят тогавашните рибари и техните наследници на риболов

Бай Райчо Караманолев и старата кооперативна лодка
 След 68 години момчиловец влезе в Трудово-риболовна кооперация “Бяло море” край Порто Лагос, която е напуснал 19-годишен. 85-годишният Райчо Караманолев се просълзи при вида на сградата, а потокът спомени, избликнал от сърцето му, накара сина му и дъщеря му Мария да изслушат накъсания разказ. 15-годишен се озовал заедно с баща си на морето, Порто Лагос по онова време е български. Самата кооперация е вдигната малко по-рано от хора от Момчиловци, Дунево, Петково и Устово. Родопчани ловяли риба и я продавали на борсата, а от там тя тръгвала за Пловдив, че дори и за Бургас. Риболовът бил не само за люспестите морски обитатели, но и за солини - правоъгълни миди, които вадели, мушкайки ги с дълги повече от метър шишове.
Райчо се подвизавал първоначално като пощенски куриер, носел писмата от Порто Лагос, а вечер карал питейна вода на рибарите.
Ей това са огромните римски кюпове, вкопани в земята глинени делви, в които са държали питейната вода, с изненада и обич ги открива цели при идването си в кооперацията преди дни пенсионерът. Те са оцелели повече от половин век, едната беше вътре в сградата, друга под смокинята, която също е оцеляла в спомените му, разказва Райчовата дъщеря Мария, която придружава баща си в пътешествието му из старите български земи в Гърция.
Релсите стоят, по които са карали вагончетата с рибата, ако беше в България, отдавна да са ги изкрали за скрап, но тук никой нищо не е пипнал.
Разгледахме и задната страна на сградата, ама татко не даде да минаваме оттам. Било е рибарско гробище, в което са погребвали всички родопчани, починали по един или друг начин тук, тъй като не са могли да ги превозят до родните им места. Тук е погребан 20-годишният Илия Лявов, удавил се на 18 януари 1942 г. в ледената вода при опит да извади две гръмнати от него патици. Сега от гробището не е останало нищо, само трева и буренаци, разказва с болка Райчо.
Затова пък сега край двора на кооперацията има много убити птици - корморани. Бият ги, защото им ядат рибата.
Момчиловецът, който от 1963 г. живее в Златоград, се разходил и вътре в порутената вече сграда на кооперацията, в която е запазена изградената печка, край която шетал на времето техният готвач. Освен да носи питейната вода на младия тогава Райчо било задължение да помага и при голям улов. Налагали ред риба, ред сол, а той трябвало с боси крака да я тъпче, за да се уплътни. Наранените му от перките крака щипели от солта, а миризмата на риба се носела от него цяла седмица след това. Край морето обаче, никой не гледал на тези неща, работата им била да изкарат пари за близките си по родните места.
При идването в българската кооперация правят малък завой и от другата страна виждат изградената след 1944 г. гръцка рибарска кооперация. Посрещна ни едно момче Симос, което на гръцки заразказва, че родът му е от Райково, но никога не е идвал в България. Български не знае, но е наясно, че близките му отдавна са се заселили тук, разказват Караманолеви. И сочат, че това вероятно е станало през 1944 г. когато другите родопчани си идват обратно тук в Смолянско. А някои избират да останат и след падналата желязна завеса, никога повече не се връщат в България. Дори децата им приемат погърчени имена, като самият Симос, чието име е чисто българското Симо.
Седнахме с него и с един по-възрастен рибар на кафе, от което се разпушиха много спомени за бай Христо - фурнаджията, за готвача и за ред други родопчани, работили дълги години в българската рибарска кооперация, в която не можел да влезе всеки, а само онези чиито бащи и деди са били рибари. Повечето от кооператорите отдавна са починали, но гърците бяха много любезни към нас и дори ни поканиха, ако искаме да идем да ловим, щели да уредят всичко, с възторг разказаха хората от Момчиловци.

В храстите на залива край имота им, Райчо намира останала и една от старите лодки на Трудово риболовна кооперация “Бяло море”. Не намира обаче мраморен саркофаг от римско време, в който се е знаело, че е погребан римски владетел. Вероятно са го прибрали за множеството туристически обекти, които гърците превръщат в атракции и които привличат погледите на гости от цял свят.
Ей тук живееше Шилер, показа бай Райчо къщата на немец, заселен в Порто Лагос. И дори си спомня как се шегували с него: “Ей, шиле, кога ще станеш овца””. Но човекът си е отишъл още преди края на Втората световна война. Ей така, прошка не е имало за никого, отказал да отиде на източния фронт, той е бил разстрелян от своите.
Необясними времена, но войната освен смърт, няма какво друго да донесе, дори и на окупаторите.
Цели 5 години е останал на Порто Лагос момъкът, който дори кандидатствал за флота в Кавала, но поради ниския му ръст тогава не бил взет.
Едва след като се върнал през 1944 г. в България, го взели войник и служил в София. Но пък риболовът на змиорки, солини и риба в Бялото море, са останали пресни в паметта му цели 68 години. А посещението му в момчиловския имот в Гърция се превръща за него в истински празник.
Анета ТОДОРОВА

1 коментар:

  1. С голям интерес прочетох статията.
    Бате Райчо е мой близък и ми стана много мило от разказа.
    Там е работил и моят дядо, ходих там в Порто Лагос миналото лято за да видя къде е бил рибар.
    Сега от разказа още по мило ми стана от спомените на бате Райчо.
    Много хубава статия БЛАГОДАРЯ!

    ОтговорИзтриване