16 ГОДИНИ СЛЕД ВЛАСТТА
* Не простиха на никого, който не уважи списъка да разпределя националното богатство, то се държи от 10 хиляди души у нас, категоричен е бившият политик и настоящ преподавател, той с гордост сочи, че сам си е поставил границата, която не бива да прекрачва
* Партиите се дискредитираха от безпринципния коалиционен модел, не че България не може да се управлява коалиционно, коментира експертът
- Г-н Виденов, има ли криза в политическия живот на България в момента и на какво е?
- Кризата е на партийния модел за реализиране на демокрация от европейски тип. 22 -годишният преход силно амортизира партиите. И на следващите избори те пак ще получат удар от избирателите. За зла участ. Единствено - поне аз така мисля, партийният модел за демокрация е добър и възможен за нашите балкански реалности. Той трябва да се възстанови. Но подобна перспектива в близко бъдеще не се очертава. И в по-дълбочинен план - в криза е мотивацията на хората да участват в промените. Мотивацията, свързана с непосредствено подобряване на жизнения стандарт, с която ги залъгаха в края на 80-те години. Тя донесе тотално разочарование от прехода. Действително други задачи трябва да се поставят, а не всеки поотделно да се спасява.
-Кризата всички партии ли обхваща или само старите?
-Повечето партии не са партии в истинския смисъл на думата, за разлика от старите. Имаме организации от лидерски тип, които в последните 10 г. управляват партийния живот и задвижват механизмите в България. Такова нещо беше НДСВ, такова бе създадено и такова ще загине ДПС. Такъв е и с ГЕРБ. Това са лидерски формации, техният политически живот се дължи единствено и илюстрира кризата на партиите.
-Но в момента ГЕРБ управлява и е властта.
-Е, ще останат известно време, защото партиите няма какво да противопоставят.
-Известно време?! Колко? ДПС участва във властта при 3 правителства.
-Докато силна партия не им се противопостави с отговорна власт, на която е ядро. И която да убеди хората. Партиите се дискредитираха най-вече заради безпринципния коалиционен модел, който реализираха. Не че не може да се управлява България от коалиционно правителство.
Напротив, тъкмо коалиционно трябва да се управлява. Но по никой начин на безпринципна основа - 3-5-8, която предлагаха да стане 3-5-8-16-24 или нещо подобно. Българинът иска на лидерските партии да се противопостави силна, отговорна, държаща на принципите организация, каквато в момента няма.
-А до идващите избори ще се роди ли?
-Не.
-Има ли някой потенциала да задвижи този процес -личност или ядро от партия?
- Това може да се очаква само от традиционната левица, защото столетната БСП затова е в българския политически живот, за да показва партийната традиция и потенциала й извън българската демокрация. Това може да се роди и в средите на десницата, антикомунистическата, защото тази традиция е също много стара у нас.
- Коя е десницата обаче?
- Там е работата, че лидерските препирни нанесоха своите невъзвратими щети и тук. Без съмнение партиите трябва да се концентрират и върху отделните социални и професионални групи, защото имат право на партийно представителство в българиския политически живот. Само че им го подмениха с политически слугинаж, който те с удоволствие купуват.
- Има ли в момента реална опозиция на властта в България?
- Формално - да. Достатъчно много партии в парламента, извън парламента, да не говорим за личности кроят всички свои планове с очакването да се срути сегашната властова гарнитура. Това е формално погледнато опозиционност. Но на практика - няма, защото власт не се сменя с предложения за вакуум, който обещаваш да запълниш. Но това хората няма да го купят - казано по-американски. Мъгляви коалиционни обещания, ангажименти за измъкване от някакъв крах, който предстоял, хората не желаят да слушат това. Затова и истинска опозиционност, която е готова от сега видно да смени управляващите на следващите избори, няма.
-Какъв път очаква България, ако се запази това статукво?
-Абсолютно средно европейски.
-Средно европейски, при условията, които съществуват в момента у нас?
- Да, което не значи много добри неща. В икономически план сме малко по-добре от една средна европейска страна, член на Евросъюза.
-По кое сме по-добре?
-По устойчивост на икономиката.
-При 22% официална безработица за Смолянски регион, но и в цяла България, картината не е по-различна. При 145 лв. минимална пенсия и 290 лв. минимална заплата, да не изреждам другите екстри от обикновения ни живот, това европейска държава ли е?
- Не ме оставихте - много лоша перспектива чака Европа. Тя няма лесно и бързо да излезе от кризата, в която изпадна.
- Но на Запад стандартът на живот е много по-висок.
-Но и падането е по-болезнено. А ние си стоим на мястото, от което падане надолу няма. И в това отношение не ни чакат неприятностите, които предстоят поне на 50% от страните в ЕС. Гърция е само първата птичка, сигурно подобно нещо ще стане и в Испания, и в Унгария, и във Франция.
- На бунтове, на раздвижване или на какво?
- На социални спадове. Крахове от жизнения стандарт, който ние познаваме от края на 60-те години. Вероятно на нас ще ни се размине, защото сме толкова назад на опашката, че няма повече на къде да падаме. Но европейската перспектива има плюсове, добри страни и гаранции, свързани с мястото в световните дела и ролята в един цивилизационен световния процес, в който заедно участваме. Да не правим грешката от началото на прехода, когато си мислехме, че всичко е свързано с оправянето на битовото ни положение и дереджето ни като жизнен стандарт. Не е това основният смисъл на участието ни в европейската интеграция. Ние участваме в нея главно, за да бъдем в политическия център на света.
- Не бяхте ли употребен от вашата партия в най-тежките години на прехода. И после Ви забравиха?
-Не, защото знаех какви са очакванията и интересите, които БСП на времето би трябвало да обслужи. Знаех как да им противодействам и каква черта няма да премина.
- Границата, която сте си сложили сам?
- Да. И няма как да се чувствам измамен и употребен, защото през цялото време си знаех, че от БСП се очаква да разпредели създаденото за четиридесет и няколко години в интерес на хора по списък. И те не простиха никому преди мен и след мен, който не уважи списъка.
-Колко беше голям той?
-Почти се реализира 1 към 1. Десетина хиляди семейства, които държат и днес 80% от националното богатство в ръцете си.
- Тези семейства останаха ли верни на партията по някакъв начин или минаха другаде?
- Партията остана вярна на тях, защото те не простиха на никой, който се опита да им противодейства.
- Но критиките за кризата тогава се стовариха върху вас?
- Хората имат пълното основание да негодуват, мразят, и критикуват управляващите, след като им се срути жизненият стандарт в края на 90-те години. А недоволството на тия, които подклаждат приказките за вините на предишното правителство, не само моето, а и на останалите правителства, винаги е произтичало от това, че тези правителства не са им слугували както трябва. Трябва да свикнем да разграничаваме от какво са недоволни хората. Не им се сбъднаха мечтите за благоденствие, а недоволството на онези, които в момента не се чувстват достатъчно богати и властни, е от съвсем друг тип. Винаги недоволството на вторите подклажда недоволството на първите - това е положението в България. Валентин Захариев е сърдит на всички правителства затова, че му фалира ОЦК-Кърджали. А то е, защото е напълно некадърен.
- Но той удари 6-ицата от тотото. Платиха му се огромни пари за “Горубсо”. Ако беше фалирал, щеше да иде в небитието без парите, които получи от продажбата на акциите си.
- Много по-голям джакпот имаше от “Кремиковци”, стана мултимилионер. Провалил се е, но няма да признае, дори на ешефода да иде.
- Той беше ли във вашия списък? Имаше ли го по онова време?
- Обществена тайна е, че някакви изнесени от българското разузнаване пари му бяха дадени, за да участва в приватизацията. Той продължи агонията на “Кремиковци” с няколко години.
- Но на гърба на държавата, която му наля свежа парична помощ.
- Дадоха му и други шансове - да не плаща данъци, милионите му се удвоиха...
- Как живее сега един Жан Виденов, 16 години след властта?
- Доста по-добре. Тази отговорнсот е тежка. Знанието за нравите български е доста натъжаващо и състарява. Чувството, че се самосъсипваме като държава и ако се поддаде, човек може да се отчая съвсем. Но когато тези теми не са на дневен ред, всичко е наред.
- А какво Ви крепи?
- Младите поколения, с които общувам в момента.
- Като преподавател?
- Да. И с надеждата, че те няма да повторят същите грешки и престъпления, слава богу, които нашето поколение допусна.
- Сочат името Ви, че сте сред малкото, които не са консумирали властта за лична облага. Ласкае ли Ви такава оценка?
- Не. Много хора са такива в българската политика. Премиер и президент трудно се отписват от историята и затова сме малко хората, за които така се говори. Тази тенденция обаче показва, че който не участва в общото грабене, рано или късно го отстраняват.
- От властта?
- Но не сме един и двама тези хора за последните 20 години. Властта в някои ведомства е много по-голяма от премиерската. А в епохата на мораториума върху външния дълг и плаващ курс на лева, знате ли какви са възможностите на БНБ?
- Говорим за Иван Искров ли или за по-рано?
- Никой не помни имената на тези хора, които са се награбили, нито на онези, които са им противодействали.
- Защото малко се знае по въпроса. За разлика от много Ваши колеги във високите етажи на политиката, които светкавично защитиха доцентури и професури, Вас това не Ви ли блазни?
- Обичам преподавателската кариера, а не научната и академичната, която изисква професури. Но ако е нужно за преподаването, ще мина и аз по този път. Но това не ме блазни. И ако човек носи тези титли без покритие, стават смешни.
-А партийната работа...
- Оставил съм я през 1999 г. след местните избори. 2000 г., казах тогава на един конгрес, че не може да предлагаш на страната си власт чрез обединение със съмнителни хора и организации. Предлагаха ни - ще влезем във властта с този, ще влезем скрито с онзи... И какъв е резултатът от това: 3-5-8, синоним на грабеж. От БСП се очакваше да се противопостави на ДПС и всичко, което тази партия олицетворява, а тя стана зависима от ДПС. Очаквах противопоставяне на крайните прояви на български капитализъм, а тя тръгна да му изпълнява поръчките. Очаквах да удържи на историческата истина по отношение на царистите и онези, които се опитват да управляват страната отвън, а те се хванаха с царя и неговите юпита.
- Във властта няма принципи.
- Определено. И това след 1997 г. е “заслугата” на Гошо Първанов, а аз с такава партия не мога да имам нищо общо.
- Не сте член?
- Отдавна - имаме големи разминавания с БСП по отношение на властта и как трябва да се управлява България. Повече съм склонен да повярвам на друга партия, отколкото на БСП. Излезе Доган на един конгрес да каже, че е простил на БСП, защото трябвало да си свършат работата. А каква излезе тази работа - да направят президент Първанов - това хубаво, но БСП излезе виновна за най-големия грабеж в историята в съзнанието на българина. Питайте 100 човека на улицата - кога най-много се е крало - при Иван Костов или при тройната коалиция и ще получите отговори фифти - фифти. Така ли е?
- Май, по времето на Иван Костов най-много се е подарявало и са се раздавали предприятия. Охранява ли държавата интересите си, след като губи най-големия си потенциал, младите изтичат навън? Каква държава ни чака след 20-30 години, след като докторите и медсестрите ни бягат в чужбина, вече внасяме инженери, ще чакаме доктори-индийци? Ако се запази тази тенденция, ще я има ли държавата България?
- Това е втората голяма трагедия на българския преход. Тя започна като удар по националните държави. Националната държава има какво да прави все още в Европейския съюз, да не говорим за България. Тя ще бъде защитена, но ние започнахме с удар. В момента тенденцията се обръща, дано не е късно.
- Кои ние почнахме с удара?
- В 80-те и началото на 90-те години се явиха идеите да се грижим за правата на малцинствата, идеите, че държавата няма право за намеса в личния живот. И твърденията, че е добре от САЩ и Брюксел да ни налагат някои правила, че ние сами не можем да се справим. Тези идеи се изживяха трудно, а това са удари върху националната държава. В Брюксел се опитаха да наложат някои правила, а това са удари върху националната държава. Идете в Бкрюксел и питайте какво е бъдещето на националните държави, половината ще ви кажат, че те изчезват. А моето мнение е точно обратното, че те трябва да се оздравяват.
- Но вашето мнение кой го споделя?
- Доста хора го споделят. Пикът на това безумие мина, след приемането ни в ЕС, стана ясно, че не ни налагат кой знае какви правила.
- Има ли нужда от рестрикции като в Китай по отношение на раждаемостта - защото вече има и такива идеи, тъй като тя се покачва само при определен етност у нас?
- Не.
- Ние буквално инвестираме в роми, които седят и просят с децата си. И чакат само на детските надбавки и социални помощи - наясно сте с тезата.
- И от ромите стават добри българи. Много е трудно, но това ни е пътят - и чужденците в страната ни да станат българи и всички да се чувстваме европейци.
- Като в Америка?
- И като в Германия - макар, че те не винаги са били богати и силни.
- На какво Ви научи властта?
- Че не е всьо и вся. По-важните неща в живота са извън властта и извън политиката. И политически си загинал, ако забравиш тези по-важни неща.
- А кои са те?
- Какво реално става в главите на хората и какво ги вълнува. И ако политиката му пречи на човек, толкова по-зле за политиката - да се отказва от нея.
- Ако хипотетично се върнете начело на властта, какво бихте променили в модела на България?
- Чисто теоретически много по-малко бих слушал за печалба на всяка цена и за финансови интереси, и бих притискал всекиго да работи, и да произвежда благосъстояние. Може да е малко крайно и да прилича на националистическата диктатура, но повечето държави на Запад, които се оправят, карат така. А от Източна Европа Унгария не е лош пример.
Разговора водиха: Георги УЗУНОВ
Анета ТОДОРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар