СЪЛЗИ БЛИКАТ ОТ ИЗЛОЖБАТА НА ДОЦ. МИТРИНОВ ЗА ЦЪРКВИТЕ НИ В БЕЛОМОРИЕТО

ПО СЛЕДИТЕ НА МИНАЛОТО С ФОТО-ЕКСПОЗИЦИЯ

Сълзи избиват в очите на надникналите през фотообектива на доц. д-р Георги Митринов от Института по български език при БАН, запечатал съдбата на българските църкви, останали на Беломорието, отвъд границите на България. 100 фотоса подрежда в изложба лингвистът, за да ни върне към българската история и българското историческо наследство в Гърция. 22-те табла са вече експонирани в залата на Държавен архив в Смолян, а сбирката им ще бъде открита от нейния автор на 12 юни-вторник от 17.30 ч. , заяви шефката на Архива Зоя Начева.
През 1903 г. българското население в оня край е подложено на унищожение, първо от турската войска при потушаване на Илинденско-преображенското въстание - от въстаналите 92 села, са опожарени и разорени 68, а голяма част от местните люде са избити. По данни на ВМРО тогава в Македония и Одринско са опожарени 205 селища, а броят на загиналите възлиза над 5000. Над 30 000 са бежанците от тези села. По време на Балканската война 1912-13 г. са опожарени 161 български села с близо 16 000 къщи. Става дума за Сярско, Ксантийско, Гюмюрджинско, Софлийско, които повече не се възстановяват. Почти изцяло Източна (Одринска) Тракия е обезбългарена. А част от българското християнско население, живеещо компактно в Одринско, Лозенградско, Малкотърновско и т.н. е избито. Близо 200 000 българи са прогонени от родните им места.
През 20-те години на ХХ в. почват гръцките гонения, Западна Тракия е окончателно обезбългарена. Част от нашето християнско население в Егейска Македония след гоненията и принудителното изселване през 20-те години, е прогонено. През 40-те години, след края на Втората световна война и по време на Гражданската война в Гърция, в Егейска Македония оцелява само българското население, което приема официално да общува на гръцки език и да се самоопределя като гръцко - това е кратката историческа справка.
Днес, в началото на ХХI в. в Източна (Одринска) Тракия са запазени и възстановени само 4 български църкви в големите градове - Одрин и Истанбул. В Западна Тракия и Егейска Македония положението е по-различно, тъй като Гърция е християнска държава и във всяко, оцеляло до наши дни бивше българско християнско село има и православен храм. След влизането ни в ЕС и подобрените културни връзки със съседите, вече могат да се правят проучвания, свързани с българското културно-историческо наследство, каквото е направил доц. д-р Митринов. Със спомоществователството на Фондация “Българска памет” с председател д-р Милен Врабевски, е финансирано неговото проучване в Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия, както и в Егейска Македония. Фотографиите му са запечатали разрушените или изоставени български храмове в Беломорието.
Те са главно от несъществуващи вече български села, унищожени през 1913 г. като: Баница, Лакос - Сярско, Габрово - Ксантийско; Съчанли, Манастир, Калайджи дере - Гюмюрджинско и др. Има и храмове, които не са поддържани, други са оставени на доизживяване като недействащи. Трети са подновени, но следите от българско присъствие са заличени - Черешово, Драмско; Францене - Сярско, Еникьойско - Ксантийско и др.
В процес на проучване са старите български църкви в Беломорието със запазени надписи и стенописи. Най-големият плюс на изложбата “БЪЛГАРСКО ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В БЕЛОМОРИЕТО” е верният поглед, който дава от забравените страници на новата ни история, свързана с трагичната съдба на българското християнско население в този край.
Лили БЛАЖЕВА