петък, 15 юни 2012 г.

КЕРМЕНСКА И БОЕВО - ЖИВИТЕ МАХАЛИ ОТ МЪРТВОТО СЕЛО СТРАШИМИР

Няма как да не сте виждали табелката “Страшимир - 2 км”, на разклона на Печинско, по пътя Мадан-Златоград. И да не се изкушите да свиете вдясно по нея, за да видите има ли го още село Страшимир, изнасяло руда за Англия далеч преди 9 септември 1944, а след 1950 г. - за Полша. Малцина от съвременниците ни знаят това, а онези, които го помнят, са още по-малко.
Хубав асфалт, но тесен, което ще рече, че пътят се ползва ежедневно, но пък от малко хора - затова и не е разширен. Две коли се разминават спокойно по завоите, само ако водачите карат внимателно и не се ширят по шосето. Къщи - накацали от дясно по ската, няма табела кога почва селото. Голямо обръщало и се чудиш - село ли е, махала ли. Но продължаваш напред. Мъж се върти около имота си - къщата му е точно на пътя.


Ей я, страшимирската жила, показва с носталгия Пламен Керменов - главният механик на двата рудника в Мадан.

В махала Боево сме, малко по нагоре е Страшимир, или по-точно кметството, което е останало от него, обяснява човекът дружелюбно. И се подсмихва на питанията има ли го селото или не. Къде са блоковете на някогашното “Горубсо”, които се продаваха преди 20-на години буквално за тухли и желязо. Но не и като апартаменти.
Нищо не е останало от тях, ей там долу под старата пожарна са, сочи Джамал Мехмед. Ама защо ви са, отдавна ги няма, а пътят до тяхното място е чер, не става за вашата кола, пояснява човекът. Той самият работи в Мадан - в спасителната на “Горубсо”, а тук в махалата е наследствената му къща, в която си идва само за събота и неделя. Същото е и за малцината местни хора, които населяват останалите оцелели 20-на къщи. И те си идват само за уикенда, а в имотите тук -там са останали възрастните им родители, за което свидетелства тора на улицата. Сиреч тук все още се гледат крави, а ливадите по околните баири се косят.
От Страшимир е останала една голяма фотография, мога да ви я покажа в Мадан, разказва Мехмед. Там се виждат блоковете, а хората са били повече от 4500 жители, сега има-няма 30-ина, пак се усмихва той. А историците наистина потвърждават, че в периода 1951- 1975 г. населението тук между двата върха Буговица и Петровица, е наброявало 4800 души.
Продължаваме по отсечката и обръщаме пред кметството. То е и поща, вдигнато направо на пътя, само че от дясната страна на ската. Двата флага само бележат, че е обществена сграда на два ката. Събота е, няма джан - джун, не че по друго време наоколо щеше да бъка кой знае от колко народ.
По пътя на връщане малко преди старата пожарна спираме при друг човек. И той живее в Мадан.
А тук е махала Керменова, както сме ние всичките Керменови, словохотливо разказва родопчанинът. И докато питаме къде е прословутият рудник “Страшимир”, се оказва, че сме попаднали точно където трябва. А това е Пламен Керменов - главният механик на двата рудника в Мадан.
Ей го входът на рудник “Надежда” - 1-вият, от който са добивали в Страшимир оловно-цинкови руди. А вие сте точно под него, вратата му е заварена, за да не влизат и да се претрепе някой, решил да вади желязо, показва 46-годишният мъж. И обяснява предвидливостта на местните стопани да не позволят вандали да влизат из рудниците им.
А това тук е страшимирската жила, пак ни показва с вещина човекът, докато се дивим на подредените камъни, опасани с дървесина, които подпират скалите, за да не се сринат на пътя.
А селото наистина е кръстено на Антон Страшимиров, авторът на “Хоро” е минавал от тук преди цели 97 г. През далечната 1915 г. като адютант на Атанас Савов - командир на полк на път за Гърция. Спрели са до параклиса на Св. Георги до Боево и на Страшимиров се приписва заслугата за откривателството на местните залежи от олово и цинк. Той отбелязва несметните по думите му богатства, които се крият под тази планина. Което кара малко след войната Савов да вземе концесия от държавата тук и през 1927 г. да основе дружество “Български метал”. Макар че историята е записала и френски инженери, които са работили по тези места в периода до 1920 г.
Още стои бункерът за претоварване на рудата към гара Подкова, от където се е изнасяла първоначално за Англия, където се е преработвала, обяснява Пламен. Това обаче не задоволявало българския индустриалец, който в първите си години работи с англичаните. А трудът е изключително ръчен. Евтина работна ръка имало в Родопите и тогава. Но находчивият българин решил, че му трябва на място флотационна фабрика, за да си вади сам концентрата и я вдигнал в село Средногорци. Избрал мястото й заради огромните води на Арда.
Съдбата обаче не е била чак толкова благосклонна към фабриканта. Дейността му се разраснала, с кораби започнал сам да кара добитите метали от района на Печинско. Корабите му обаче са потопени в Бургас, което довежда до фалита на Савов, разказва част от историята Пламен, а потвърждения за фактите му намираме в книгите.
Руда се вади освен от “Надежда” и от: “Страшимир”, “Градище” и “Гидюрска”, която има излаз и откъм Страшимир, макар че днес в този рудник се влиза откъм село Ерма река.
На 1 юли 1950 г. от бившето Държавно минно предприятие “Родопски метал”, което е експлоатирало рудник Страшимир, със седалище в село Средногорци, е създадено “ГОРУБСО”. Рудата се преработвала отново в тукашната флотационна, а част от количеството се продавало на АД “Пирин” за преработка в обогатителната фабрика в Кърджали. Част от рудата пък пак чрез гара Подкова пътувала за Полша, сочат историческите факти.
118 са жителите на двете махали Керменска и Боево в Страшимир, обяснява кметският наместник три мандата Борис Пулев. И вероятно визира официалните данни по последните регистри. Той отговаря и за съседното село Цацаровци. Няма и 250 метра между двете махали, уточнява още управникът, който преди да стане професионален кмет, има зад гърба си 30 години в мините. Само че в златоградските, в които е отговарял по думите му за токовете.
Малко е работата в днешно време, признава управникът. И сочи, че хората от Страшимир в работоспособна възраст пътуват или до рудниците в Ерма река или до Мадан, пак за да работят в “Горубсо”.
Затова пък в Страшимир още пазят носталгията по добива на метали тук, който е давал работа на място за хора не само от двете махали, но и от съседните селища. А командирът на българската войска Савов е запомнен с добро. Не е оставил неразплатен борч към никой от работниците си, въпреки че го е сполетяла най-голямата беда - да фалира, разказва Пламен Керменов. Отворил складовете и се разплатил с всички. Давал дрехи, сапун, дървен материал, каквото има, за да не остане длъжник на никого в надниците. Това се коментира в мъртвото вече село Страшимир - обезлюдяло след затварянето на мините, в което едва пърхат живи две махали - Боево и Керменска.
Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар