сряда, 23 януари 2013 г.

ГЕЛА ОТРУПА С БУКЕТИ ФИЛИП МАРИНСКИ


ЗА ИСТОРИЯТА НА АНСАМБЪЛ "МАНОЛ РАДИЧЕВ"


Снимка: Фейсбук
Китки с хризантеми в бяло, жълто и охра затрупаха в петък родопският писател и поет Филип Марински,написал 60-годишната историята на гелския самодеен ансамбъл "Манол Радичев". Препълнената галерия "Петър Стайков" на КДК-Смолян, едва побра гостите, а самото представяне на книгата "Върхове" направи Мария Дерекьовска. Тя я определи като документално художествена проза. В нея писателят не дава превес на сюжетния разказ, а набляга на вътрешното "аз", а героите му - предимно възрастни хора са носители на добродетели, отбеляза представителят на КДК. Марински впечатлява със своята ненатрапчивост, представя ни най-съкровените преживявания на родопчани, ние - читателите да се съизмерим с тези достойни българи. Води читателя по пътеката на времето, според легендата, Гела го е имало далеч преди Христа. И извисява образите на самодейците от ансамбъла. Тук са наградите на ансамбъла, перипетиите с визите, без които не може да замине за Англия. И образът на кметицата Калинка Драганова осъществила мечтата им. Описана е и сценичната треска и хорото на победата на площада след завръщането от Ланголен, отбеляза в емоционалното си представяне Дерекьовска.
Думите на Филип Марински обаче като цитат на гелски, че ансамбъл "Манол Радичев" носи магията на родопската песен, защото неговите изпълнители не играят на сцената заради публиката. А заради самите себе си и карат всичко живо да заиграе, разтърсиха залата.
Илия Бежков е казал, че всичко което човек прави, го прави, за да се похвали и тази вечер ние от Гела това правим - поканили сме ви да се похвалим. Но не себе си, а ония, които преди Бог създадохме самобитно изкуство, което придоби европейска известност, вметна лирикът, изпял "Орехова задушница" и "Черното е цвят". Той не пропусна да благодари на Мария Радичева, която дала архива на баща си, на читалищната деятелка Радка Миховска, която с Радичева подредила приложението от снимки в книгата. Благодари и на още ред свои съграждани-гелци и с голяма болка напомни, че от селото в което на времето имало две училища със 100 деца, сега са останали едва 50-на възрастни. А от историята на ансамбъла излиза, че когато тук са омесвали брашно, картофи и фасул за хляб, за родопчани най-важен е бил колектива. Заради него претрепани от тежкия секачески труд в гората, вечер са бързали да съблекат, набитите с пот дрехи, да надянат новите и да се отидат на песента. С душата си. Затова и снощните гайди и песни, на Ансамбъл "Манол Радичев" предизвикаха сълзи в залата. 

                    
      

Няма коментари:

Публикуване на коментар