петък, 25 януари 2013 г.

НАЙ-ГОЛЯМ ГРЯХ Е ДА УБИЕШ СЪРНА




Тотална забрана 

* Затова в Търън не им посягат, ембарго има и върху зайците, много намалели 

* Затова пък вредният дивеч - лисици и кучета, се гърмя на поразия, 70 дългоопашатковци са повалени този сезон, а от безстонаствените песове - 20     

Явор Говедаров
Най-голям грях е да убиеш сърна и никоя религия не го приема. Все едно да посегнеш на "небесното", разказва дългогодишният ловец и кмет на смолянското село Търън Явор Говедаров. А само преди седмица думите му потвърди и отец Боян Саръев, чиито корени са в Девинско, нищо че той служи на Бога и живее в Кърджали. Фамилното му име Саръев, дошло от прадядо, който бил превъзходен ловец, но убил сърна и ослепял. В мига, в който угаснали очите на кошутата, угаснали и неговите. И повече не прогледнал, така разказа историята на рода си свещеникът.   
А според кмета Говедаров, в мохамеданството се казва, че е най-севап да правиш намаз на килимче от кожата на сърна. Защото е най-чистото същество. Философската дилема, над която той е мислил много, а вероятно и мнозина ловци-родопчани, според него, е намерила положително разрешение единствено, ако дивечът се повали с един куршум. И получи лека смърт.
Не е допустимо да се гърми с бранеке или пък да се пускат кучетата, тогава животното търси спасение при човека и направо идва при него, независимо дали има пушка или не, обяснява доверчивостта на сърните Говедаров.
Неговата дружинка обаче е решила този въпрос тотално - от 5 години тук е наложено пълно ембарго върху отстрела на сърни.
5 виждаме постоянно още от миналата година в района на местността Баливица край селото. Но никой не посяга, разказва сладкодумно майсторът на авджилъка Говедаров. И по благороден елен не стрелят още неговите колеги, едни-два щъкат из околните баири, но и те се се пипат. Заради изчезването на зайците в този район, забраната за отстрел важи и за тях.
Не сме станали вегетарианци, подсмихват се ловците от Търънско. Прасетата им са най-на сърце. Пък и спасяват от тях нивите си, защото са наясно какво става с картофените насаждения, когато прекалят с приплодите.
Правим им калища, като им слагаме отработено масло върху два-три метра, да се въргалят и да си чистят паразитите, обяснява технологията, при която авджиите подпомагат  здравословното състояние на глиганите.
10 прасета сме отстреляли само до Нова година, отсичат търънци. Най-голямото е Бен Ладен, към 240 кг. 24 см са само глигите му, които са направо за златен медал. Сезона - на 13 януари закрихме с 11-тото прасе, 150-кг единак, който поляхме вечерта подобаващо, разказват още от едно от най-големите смолянски села. На Бурето до 4 часа сутринта са се носели песни, а малкото опечено теленце ще държи влага на местните точни стрелци чак до следващата зима.  
За да имат обаче дивеч, те не щадят усилията си. 8 т. царевица и 600 кг. зърно за птиците са хвърлили само за година. Отделно е солта, която ближат и сърните, и зайците. Поставяме я в специални кутии, за да може да не се стопява и овлажнява, а да свърши работа на животните. Правим хранилки и в най-дълбокия сняг през минали години сме газили, за да не остава гладно нито пернато, нито бозайник през зимата, редят ловците. Не ни тежи нито работата, нито усилието, което полагаме, но авджиликът стана прекалено скъпо хоби за нашите условия. 60 лв. е разрешителното за лов на прасе за ден, а 1 лв. струва бележката от кочана, вмята Говедаров. В един район могат да ловуват минимум 8 души и максимум 20. Парите се дават предварително, независимо дали ще ударят, което утежнява ситуацията при неудача. 16 бележки по 61 лева съм дал малко преди края на сезона, което ще рече 960 лева, само за 3 месеца - окотмоври, ноември и декември. 30% от тази сума отива за горското стопанство, на чиято територия се намираме. 20% - за националният ловен съвет и другите остават в сдружението за подхранване на дивеча.            
Готови сме да плащаме и по 100 лв. на бележка, но само ако отстреляме животно. Което ще рече, че за 10 гръмнати прасета, ще дадем хиляда лева, а сега се оказва, че сме дали вече 3000 лв., удари чертата председателят. Предложението си пратихме с аргументация чак до София, но не го приеха. Че се грижим за дивеча в ловните си територии показател е и покупката на птици и зайци, която правим от няколко години. И тази пролет ще вземем 30 кеклици, 50 яребици и 10 фазана от развъдника в Сливен, за да може да опресним и увеличим популацията им. Малко мъжки зайци също ще закупим. 80 евро е един заек, както и да го гледаш, че няма 5 кг. месо в него. Кеклиците пък въврят по 20 лв., а яребиците - по 18. Вземат се малки, в района на Бурето, където е вилата, предоставена от Говедаров на авджиите се прави развъдник и като поотраснат пернатите и се аклиматизират, се разселват по околните баири.
Само при нас има ловни райони и ако дойде гост от друг район, ни плаща 10 лв. плюс 61 лв. за бележката за деня. Ние обаче трябва да го приемем, не може всеки да ходи да ловува където си иска, отбелязва особеностите на лова у нас, Говедаров, който от 1977 г. е несменяем председател на ловците. 98 човека от неговата дружинка последно са заверили билетите си от нова година. Докато в южната ни съседка Гърция всеки ловец може да ходи където си иска, но таксата е различна. Техни хора от ловната хижа зад рудник "Мързян" в Златоградско, са идвали при нас на гости, но ние, за да идем там да ловуваме един месец по-рано трябва да подадем документи, за да получим разрешително за пренасяне на оръжието ни за лов, тъй като нямаме европейски разрешителни, а уж сме членове на ЕС. 120 евро струва ловният им билет, но важи целогодишно, а ловни дни са: сряда, събота и неделя, докато у нас разрешението е само за уикенда, единствено за плаващи птици се допускаше и в сряда. 200 евро е билетът, ако ще ловуваш на територията на цяла Гърция, а 150 евро, ако си за две области, например.
Спорове за ловни територии там няма, а у нас се стига и до съд, напомня Говедаров. Наши ловци нямат право да си извадят пушките от калъвчето дори да живеят в Устово или където и да било другаде. Едва като стъпят на наша територия могат да сложат пушка на рамо, напомня до къде се стига в битката за територии. Защото в противен случай заловеният без калъф авджия, може да иде и на съд и към него да има претенции, че е ловувал в чужди площи, нищо че само е минал през тях.
Миналата година на всяка борика сме сложили знаци- Т, като Търън и У, като Устово, защото граничим с тяхната територия, за да нямаме спорове. Виж за Средногорци и Катраница, с които също граничим такова нещо няма, сочат търънци. И напомнят, че прасетата не знаят буквите и не ги гледат по бориките. Понякога се случва простреляно от едната територия прасе да избяга ранено в другата, но не сме спирали никой да си го вземе, докато на нас ни се е случвало, издава Говедаров част от перипетиите, които се получават понякога в авджилъка.
С вредният дивеч пък, по който се гърми, се осъществява пазенето на сърните и зайците. Освен лисиците, за които вече горските не дават по 10 лв., както в миналото, в този параграф попадат и скитащите кумета. И тъй като от години няма пазар за кожите на дългоопашатковците, тази зима ще правят от тях листница. Сиреч ще ги нахвърлят една върху друга като новогодишна елха, за да стряскат от далеч. Най-добър стрелец на лисици е Наджет Хайриев Ушев, който за миналата година има 36 парчета в актива си. А за тази над 20 броя. Живее в долния квартал на селото току до реката, вероятно затова понякога може да ги гърми направо от терасата, както разказват съселяните му.  
Общо 70 лисици сме ликвидарали да не шетат из курниците в селото, сочат още търънци резултатите от последния ловен сезон. И уточняват, че 20 скитащи кучета съща са отстреляни.

Анета ТОДОРОВА      

Няма коментари:

Публикуване на коментар