сряда, 23 януари 2013 г.

АТАНАС ФРЕНКЕВ: 10 ДУШИ ИЗВОЮВАХА ОКРЪГА НА 23 ЯНУАРИ

АТАНАС ФРЕНКЕВ

ПАМЕТТА Е ЖИВА 

 * Всички те си отидоха недооценени, а днес Смолянско обезлюдява, реди кръводарител №1 на България  

 * 107 литра кръв е дарил безвъзмездно за спасяването на човешки животи родопчанинът, който сега на 83 години едва насмогва да си плаща потребителските такси за преглед на същото това сърце...    




10 души, от които само аз съм жив, извоюваха запазването на Смолянски окръг, а датата е 23 януари 1959 година. Това заяви 83-годишният вече Атанас Френкев, един от радетелите за запазването на Среднородопския край.
Тогава излиза 7-мо Постановление на Министерския съвет за новото административно деление, според което Смолян става окръг. Битката обаче беше голяма, защото още в средата не предходната година стана ясно, че окръгът има няколко варианта - Асеновград, Чепелере и Мадан, но не и Смолян. Ангел Каишев - първият секретар прецени, че имаме много кратко време в което да обиколим региона и да подготвим хората за отпор. Реално 6 месеца не сме спирали. Отбой дадоха от Мадан - като първи секретар Караджов и от Девин - Гавраил Василев. Но пък други като: Георги Радев, Атанас Радев, Димитър Чолаков, Георги Кътев, Тодор Кавгазов, Димитър Спилков и дори шефа на опозицията в окръга Никола Шонгов, решиха, че ще действат с всички средства, за да остане Смолян окръг, припомня Френкев усилието и рискът, който са поемали съвремениците му. По онова време той е шофьор и лична охрана на първия секретар на партията, а в региона има само 4 автомобила. Затова навърта огромни километри, не само в Смолянско, но и между Смолян и София, за да събере подкрепа, за промяна на становището градът под Кайнадина да не бъде центъра при новото административно деление.
Георги Кътев пък ходеше всеки ден до столицата за среща с Георги Трайков, с желание да го кара да държи за окръга.
Засипахме столицата с телеграми от нашия край - народът беше единен и сплотен. И на 20 януари, Тодор Живков ни викна, за да го осветлим в ситуацията. В Политбюро гласовете се разделили 6 "против" и 5"за". А първият ни секретар тогава написа доклад, какво ще представлява района без окръга - в жива сила, в икономически план и т.н. Цифрите се оказаха стряскащи, вие и днес можете да си представите колко би западнала областта, ако идеята за превръщането на Асеновград в окръг, бе успяла. Щяхме да бъдем глупа провинция като Странджа Сакар. Нито "Горубсо" щеше да се развие, нито по-съвременните преработващи предприятия.
След срещата с нас - делегатите от Смолян, везните наклонил Тодор Живков и така излезе постановлението. Действалите за окръга обаче срещу желанието на първия секретар в Чепеларе Тодор Звездов и Христо Плашев, бяха наказани. Нарушението на партийната дисциплина им костваше поставяне на прът в личната им кариера. Нищо, че делото ни успя. Каишев го пратиха председател на ТКЗС в Славеино, Георги Радев го пенсионираха, Атанас Тодоров го пратиха в Пловдив...
Невероятна радост бе, когато излезе постановлението. Тогава за 24 часа поискаха 100 квартири за настаняване на специалсти, които да поемат окръга. Намерихме ги, с ходене и тропане от къща на къща, да пуснат в домовете си смолянци външни хора не е лесно. Но го направиха. А Георги Василев даде къщата си на площада в Стария център, за настаняването на първия секретар на окръга в нея.
Това са славни дати и Смолян не бива да ги подминава, Последният от тези хора - бишият кмет на града Тодор Кавгазов си отиде на 100 години, но не дочака да види кръщаването на моста, който вдигна до кино "Дружба" на негово име. Той мобилизира целия град за това дело, намери материали и метна над дерето мост. Такива неща трябва са се помнят и тачат, за пореден път с болка заяви Френкев. Хиляди левове сме намирали и влагали в строителството на стадиона в Смолян, за лифта на Мечи чал, за алеята на "Здравето", за спартакиади и т.н. За съжаление това време си е отишло безвъзвратно, а регионът запада. Децата ни бягат в чужбина, за да работят. 107 литра къв съм дал като безвъзмезден кръводарител, а сега като ходя в болницата за преглед на същото това сърце заради многото болести, които имам, ми се налага постоянно да плащам. Такава съпоставка между минало и настояще направи родопчанинът Френкев. Едно чувалче с пари не му стига само да плаща потребителските такси - една за кардиоложката при прегледа на сърцето, друга за ренгеновото изследване, трета при даването на изследвания на кръв и урина в лабораторията...
Как сме помагали за спасяването на човешки животи без една стотинка, а днес с пенсиите си не можем да си платим прегледите при лекар и лекарствата, които ми се налага да пия, с горчивина в гласа, разказва смолянчанинът. И признава, че срещата му с екипа на "Родопи ВЕСТ" за него е истински празник. Светлинка в тунела, че все още думата му се чува. И паметта за съзиданието на окръга, още е жива.
  
Анета ТОДОРОВА




 

Няма коментари:

Публикуване на коментар