АТАНАС ФРЕНКЕВ: 10 ДУШИ ИЗВОЮВАХА ОКРЪГА НА 23 ЯНУАРИ

АТАНАС ФРЕНКЕВ

ПАМЕТТА Е ЖИВА 

 * Всички те си отидоха недооценени, а днес Смолянско обезлюдява, реди кръводарител №1 на България  

 * 107 литра кръв е дарил безвъзмездно за спасяването на човешки животи родопчанинът, който сега на 83 години едва насмогва да си плаща потребителските такси за преглед на същото това сърце...    

10 души, от които само аз съм жив, извоюваха запазването на Смолянски окръг, а датата е 23 януари 1959 година. Това заяви 83-годишният вече Атанас Френкев, един от радетелите за запазването на Среднородопския край.

Тогава излиза 7-мо Постановление на Министерския съвет за новото административно деление, според което Смолян става окръг. Битката обаче беше голяма, защото още в средата не предходната година стана ясно, че окръгът има няколко варианта - Асеновград, Чепелере и Мадан, но не и Смолян. Ангел Каишев - първият секретар прецени, че имаме много кратко време в което да обиколим региона и да подготвим хората за отпор. Реално 6 месеца не сме спирали. Отбой дадоха от Мадан - като първи секретар Караджов и от Девин - Гавраил Василев. Но пък други като: Георги Радев, Атанас Радев, Димитър Чолаков, Георги Кътев, Тодор Кавгазов, Димитър Спилков и дори шефа на опозицията в окръга Никола Шонгов, решиха, че ще действат с всички средства, за да остане Смолян окръг, припомня Френкев усилието и рискът, който са поемали съвремениците му. По онова време той е шофьор и лична охрана на първия секретар на партията, а в региона има само 4 автомобила. Затова навърта огромни километри, не само в Смолянско, но и между Смолян и София, за да събере подкрепа, за промяна на становището градът под Кайнадина да не бъде центъра при новото административно деление.

Георги Кътев пък ходеше всеки ден до столицата за среща с Георги Трайков, с желание да го кара да държи за окръга.

Засипахме столицата с телеграми от нашия край - народът беше единен и сплотен. И на 20 януари, Тодор Живков ни викна, за да го осветлим в ситуацията. В Политбюро гласовете се разделили 6 "против" и 5"за". А първият ни секретар тогава написа доклад, какво ще представлява района без окръга - в жива сила, в икономически план и т.н. Цифрите се оказаха стряскащи, вие и днес можете да си представите колко би западнала областта, ако идеята за превръщането на Асеновград в окръг, бе успяла. Щяхме да бъдем глупа провинция като Странджа Сакар. Нито "Горубсо" щеше да се развие, нито по-съвременните преработващи предприятия.

След срещата с нас - делегатите от Смолян, везните наклонил Тодор Живков и така излезе постановлението. Действалите за окръга обаче срещу желанието на първия секретар в Чепеларе Тодор Звездов и Христо Плашев, бяха наказани. Нарушението на партийната дисциплина им костваше поставяне на прът в личната им кариера. Нищо, че делото ни успя. Каишев го пратиха председател на ТКЗС в Славеино, Георги Радев го пенсионираха, Атанас Тодоров го пратиха в Пловдив...

Невероятна радост бе, когато излезе постановлението. Тогава за 24 часа поискаха 100 квартири за настаняване на специалсти, които да поемат окръга. Намерихме ги, с ходене и тропане от къща на къща, да пуснат в домовете си смолянци външни хора не е лесно. Но го направиха. А Георги Василев даде къщата си на площада в Стария център, за настаняването на първия секретар на окръга в нея.

Това са славни дати и Смолян не бива да ги подминава, Последният от тези хора - бишият кмет на града Тодор Кавгазов си отиде на 100 години, но не дочака да види кръщаването на моста, който вдигна до кино "Дружба" на негово име. Той мобилизира целия град за това дело, намери материали и метна над дерето мост. Такива неща трябва са се помнят и тачат, за пореден път с болка заяви Френкев. Хиляди левове сме намирали и влагали в строителството на стадиона в Смолян, за лифта на Мечи чал, за алеята на "Здравето", за спартакиади и т.н. За съжаление това време си е отишло безвъзвратно, а регионът запада. Децата ни бягат в чужбина, за да работят. 107 литра къв съм дал като безвъзмезден кръводарител, а сега като ходя в болницата за преглед на същото това сърце заради многото болести, които имам, ми се налага постоянно да плащам. Такава съпоставка между минало и настояще направи родопчанинът Френкев. Едно чувалче с пари не му стига само да плаща потребителските такси - една за кардиоложката при прегледа на сърцето, друга за ренгеновото изследване, трета при даването на изследвания на кръв и урина в лабораторията...

Как сме помагали за спасяването на човешки животи без една стотинка, а днес с пенсиите си не можем да си платим прегледите при лекар и лекарствата, които ми се налага да пия, с горчивина в гласа, разказва смолянчанинът. И признава, че срещата му с екипа на "Родопи ВЕСТ" за него е истински празник. Светлинка в тунела, че все още думата му се чува. И паметта за съзиданието на окръга, още е жива.

  
Анета ТОДОРОВА

 

ДВЕ ПОВЕСТВОВАНИЯ ОТ 1-ВО ЛИЦЕ - ПРИЗНАНИЯ ОТ ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ НА ЕВРОПА

* Мащеха ли е държавата и кога шведите влязоха в комунизма 

* За хляба, билетчето за рейса, дървата и лекарствата...

Атанас Френкев

Кръводарител №1 на България, удостоен с това звание през 2005 г. от БЧК Атанас Френкев, трудно се движи по улиците на Смолян. Но сърцето му, тласкало кръв, за да спаси стотици животи, продължава да тупти будно и да се вълнува от настоящето, което живеят неговите връстници, а и съграждани.
Обидно ми е, че искам да направя най-страшното признание - съжалявам, че само аз съм, останал единствено жив от онези, с които извоювахме окръга, разказва с болка 82-годишният мъж, който и сега е грамада, но душата му е наранена.
По-добре да не бяхме го правили. Когато обявиха, че ще помагат за заселването на Странджа Сакар, които нямаха окръг, на пристигналите там им дадоха по 6000 лв. Купиха си хората по една Лада за 4 хил.лв., похарчиха парите и си се върнаха само след няколко години по родните си места. Това се случи с идеята за оживяването на планината там. Но и тук, в Смолян, сега не виждам никаква перспектива, никаква заинтересованост. Когато беше кмет Дора Василева, вечерно време се срещаше след работа с хората по квартали - да чуе болките и болежките им. А сега възрастните хора умират от мизерия и абсолютна самота. Никой на никого не обръща никакво внимание. Не е достойно. И падението има някакви граници, а ние, родопчани, не бива да оставаме в безчовечност, реди мъжът, чиито портрет стои от десетилетия в централата на БЧК в Женева, като образец за безкористна служба в името на хората, а днес е забравен в града си. Това пък напомня за него съгражданинът му от кв. Райково - художникът Марко Стойчев.
В Атина, на площад Омония, има един хотел “Ел Греко” - там продават всички вестници на България, но няма регионалните. Аз им пращам понякога от вашия вестник. И знаете ли как се интересуват и с радост го четат. Имаме повече от хилядя родопчани там, които се трудят и живеят. И се вълнуват от живота у нас, драго им е да четат за Родопите, но тук все по-тежко се живее, обяснява пенсионерът.
(от стр.1) Аз съм работил 43 години, това е непрекъснат трудов стаж, пенсията ми беше 250 лв., намалиха я по време на управлението на Иван Костов на 100 лв. Сега отново е 250 лв. На жена ми пък сега й увеличиха пенсията с 1.30 лв. - 145 лв. взема вече. Така живеят и много от моите съкварталци, обяснява още Френкев. Нашите управници права връзка имат - какво да кажат на народа - нали се сещаш, но обратната, я нямат никаква. Все още вярвам, че ако разберат, че съм стигнал до такова състояние - да отричам настоящето, нещо ще ги стресне. Аз съм работил за тази държава години наред - за спортните й обекти, които сега се съсипват, за спасяването на човешки животи, но това сега не го виждам.
Имам друга психология - на 18 години, за първи път като легнах на военното легло да дам кръв - тогава беше пряко преливане и като видях, един безжизнен човек как поруменя и благодари. Дадох клетва цял живот да давам кръв. Няма да пия, няма да пуша, за да съм полезен за спасяването на други. И накрая вече няма кой да го спомене това. Не ми трябва изява, а да има млади хора, които да поемат този пример и да помагат на другите. Вижте Словения, Испания, където кръводаряването е абсолютно безплатно. Възражда се в другите страни, а у нас защо го няма? - пита риторично смолянчанинът. Който наистина е уникален - над 250 пъти е дал кръв за 41 година, за първи път се разписва в дневника за кръводарителство през 1948 г., а за последно - през 1990 г. За литрите, източени от организма си, не е взел и една стотинка, но не това му е болката. А липсата на уважение и мизерията, която му е отредила в заника на дните му, съдбата. Той не го изрича, но е повече от ясно.
За моя златен орден, с който ме наградиха - за Гражданска доблест и заслуга, бяха решили да дават 800 лв., но ги спряха. Вероятно и това повлия - като бях в София, не се разбрахме с председателя на Народното събрание, който ме агитираше за НДСВ. А аз му казах, че с политика не искам да се занимавам. Тогава на срещата присъства акад. Ищван от Унгария, който се досети за разговора. И казва, дай да те предложим за книгата на Гинес като най-голям кръводарител. Ще получиш някой лев, като те гледам колко скромно си облечен - с анцунг, явно сте бедни и скромни хора. Отговорих му с една поговорка: “Скромността краси човека”, но той настоя - и години да минат, пак да му се обадя. И сега ми се ще да го направя, защото понякога сметката не ми излиза - 20 лв. остават за храна, като си разплатя лекарствата, които винаги са над 120 лв. Падам по улиците, не знам как трябва да се опитвам да ходя. Проф. Василева ми препоръчва настъргани моркови и магданоз с малко зехтин да ям, вместо лекарството медрин, за да не ми се вие свят. И псориазисът, който ми се появи от ядове, и той иска лекарства, вмята за настоящите си болежки мъжът, който е спасявал чужди животи, но сега не вижда помощ отникъде. Само в спомените на маданския гинеколог д-р Карапетков, Френкев е дал за 3 дни последователно общо 1.5 литра кръв. Нещо недопустимо в медицината, но човекът е искал да спаси родилка, което и става. Годината е 1959.
Като слязох от връх Елбрус през август 1975 г., в музея на Николай Островски прочетох: “Живей и тогава, когато е непоносимо да се живее”, връща се назад в годините Френкев, за да ни каже, колко горчилка се е насъбрала в душата му.
Билетчето за пенсионери от 30 ст. за градския рейс е вече 60 ст. От село Дорково до Велинград е 10 км. - там пенсионерите без карти плащат 50 ст., а ние с карти тук плащаме по 60 ст. Там с намалението възрастните дават само по 30 ст., съпоставя родопчанинът. И пита как Община Смолян упражнява правата си във фирмата с общинско участие “Рожен експрес” и защитава социалната политка на гражданите си. Вие знаете ли, пенсионери вървят пеш между кварталите, за да идат до “Лидъл” и да си купят от евтиния хляб - от 60 ст., докаран от Асеновград. Пеш и то в жегите, защото няма как да дадат 60 ст. за билетче и още толкова за хляб, става им 1.20 и няма нужда да пазаруват от там. за да си вземат.
Съвсем друга картина пък ни рисуват негови съвременници - 84-годишните Емилия и д-р Никола Шишманови, извадили късмета да заминат през далечната 1968 г. за Швеция. Д-р Никола Шишманов или Кольо, както му казват в Славеино приятелите, е племенник на видния български и европейски клиницист проф. д-р Константин Чилов - също безсребърник приживе.
Много социална държава е Швеция, там при преглед плащаш 300 крони, които се равняват на 30 евро. Ако ти се струпат 3 посещения едно след друго и си платил вече 900 крони, оттам насетне до същата дата на следващата година всички твои прегледи в болница са безплатни, обяснява д-р Никола Шишманов. Същото важи и за лекарствата - ако надхвърлиш за година 1800 крони, всичко останало се поема от държавата. Т.е. съвременните труднолечими болести - като онкозаболяванията, не струват нищо на пациента. При оставане в болница пък се плащат само 80 крони, всичко останало се поема отново от управата. Същото важи и за операциите. Докато у нас се сещате, че има хора, които си продават къщите и апартаментите и пак не могат да съберат пари за операция или пък да си купуват лекарствата. Къде е тогава държавата ни и онези здравни осигуровки, които й плащаме като индулгенция и които не ни дават нищо, след като доплащаме и за хирургия и за илачи. А докторите ни признават, че заради липса на апаратура пробиват стави с бормашина - като в "Пирогов". А пък от пациента искат по 6 хил.лв. да си плати импланта, който ще му сложат. Ако няма пари, няма операция.
Нагледен пример за грижата на държавата към човека в Швеция е съпругата на д-р Шишманов Емилия, която е рентгенов лаборант, но е претърпяла скалпелът да играе по тялото й многократно. И все за добро. За потвръждение сама казва, че е жива благодарение на лекарската грижа. И на възможностите на съвременната медицина, прилагана в държавата, в която вече живеят 44 години, след като съпругът й печели конкурс в Гьотеборг. Съдбата се намесва на няколко пъти, за да я запази. И както сама признава, е щастлив човек, въпреки че заради облъчване от рентгена, с който работи в софийска болница още през 1961 г., се разболява от лъчева болест и само диагнозата на д-р Малеев и последвалата операция в Прага за присаждане на костен мозък, я връщат от оня свят.
Нямахме тогава защитни облекла, лекарите все ме караха да държа болните деца, че майките им не знаели как, така съм поела огромните дози облъчване, връща се назад във времето Еми, както я наричат близките й. Именно тяхната обич я крепи срещу онова, което й сервира животът.
В Швеция пък е оперирана е от рак. Днес ми откриват диагнозата, на другия ден веднага ме оперираха, няма губене на време, което при карцинома е много важно, напомня със слънчева усмивка жената,която въпреки годините не е загубила нито грам от елегантността нито в дрехите, нито в обноските. В последните години пък се налага да й подменят ставите и на двата крака. За всички хирургични намеси е плащала символично. Протезите, с които ходи и на двата крака, са й сложени само преди няколко месеца. Нищо обаче не е платила за тях, макар че те са американски и струват от порядъка на 20 000-30 000 крони. Напротив, освен тях, тя е получила и специални фунии, с които да си обува чорапогащника, бастун и възглавнички на които да се подпира, докато се възстанови, също съвсем безплатно. А от общината са поели да направят платформа-асансьор до къщата й, тъй като няма да може да качва 50-те стълби до дома си. Това им струва четвърт милион крони, но е социална политика и се прави за всеки, обяснява Шишманов, който е кардиолог. Той се е пенсионирал през 1993 г., но продължил да работи още в частния си кабинет.
Преди ни управляваха социалисти, а сега са десни, но социалната политика е запазена. Придобивките си ги имаме, независимо кой ще дойде на власт. От тях дори се ползват и чужденците, които нямат осигуровки. Ако изпаднат в лошо здравословно състояние, няма да бъдат оставени да умрат, обществото се застъпва за тях. И те също се оперират или лекуват при същите условия като нас, сочи дългогодишният лекар по клинична функциология от университета в Гьотеборг. И с гордост обяснава, че в неговата клиника още през 1972 г. ползват ехограф, който е шведски патент. Там вече се правят едновременно по 6 трансплантации на един организъм и те завършват успешно. Вече познава двама такива пациенти, на които има подменено сърце, черен дроб, два бъбрека и т.н. И това се прави отпреди 10 години, затова се учудва, че у нас чернодробните трансплантации са кът, а успешните още по-малко.
Данъците ни са пропорционални на заплащането, дори пенсиите имат данъци - моите са 38% от пенсията, но пък имаме много добри социални придобивки, за разлика от България, съпоставя медикът, който всяко лято си идва на почивка в родното Славеино.
Нашите депутати нямат коли, за парламента не се купуват возила, всеки си пътува с каквото може - с велосипед, личната кола или трамвая, обяснява той. В същото време всеки влязъл във властта министър няма право да има акции в която и да е фирма - веднага ги продава, за да няма съмнения, че лобира за нея. Те нямат право и на фирми, докато при вас чувам, че не е така, съпоставя още Шишманов. И също е учуден, че за неговите връстници из Славеино токът става лукс. Възрастни хора цепят дърва и складират за зимата, без да им е възможно да се отопляват на ток, заради високата му цена. Това при нас не е така, реди още мъжът, който се опитал поне да помогне на комшията си, като му купил цепачна машина от Швеция и му я докарал със случаен камион, превозващ тикви-цигулки за Швеция.
Мъчно ми е за това, което виждам тук, в Смолянската МБАЛ колегите кардиолози са на ниво, но вижте какви са условията в стаите. Колко нагъсто са поставени леглата, ами как изглежда тоалетната? Като дойде чужденец от Пампорово, ще иска веднага да замине за Пловдив на лечение, макар че и тук могат да го лекуват адекватно. Причината е, че ще подцени вашите специалисти, ще си помисли, че лекарите са на нивото на стаите, вметна Шишманов, който миналата година е имал сърдечни болежки и заради тях влязал в областното здравно заведение. Медицинската професия, на която са се отдали той и съпругата му още като 24 годишни, сега е продължена от дъщеря им Калина, която е зъболекарка и от 22-годишната внучка Никол, която пък учи за мед-сестра. Болките им като българи обаче са, че България има да извърви безкрайно дълъг път до социалната политика на Швеция. Държавата, чиито граждани получават всички тези “комунистически” продобивки само заради 4-те цифри накрая на ЕГН-то им. А на нас в България още не сме чули нещо да са ни донесли същите последни 4 цифри. Затова пък отчаянието на Атанас Френкев ни напомня много силно на оня хъш, който мете канцеларията с единствената си ръка, за да се прехранва. И заради когото Вазов в "Немили-недраги" възкликва: “Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин”.
А двата паралелни свята, в които ние и шведите живеем, са уж в една Европа. Членове сме и ние на ЕС, но животът все по-често ни навява мислите на Смирненски: "Два свята - единият е излишен"...
Анета ТОДОРОВА

АТАНАС ФРЕНКЕВ: НЯМА ХОРА, КОИТО ДА СЕ ВЪЛНУВАТ ЗА СМОЛЯН

АТАНАС ФРЕНКЕВ

* Ако не бяха лудите глави да пращат телеграми, нямаше да го има окръга и щяхме да обезлюдеем като Странджа Сакар, връща лентата назад до 1958 г. 82-годишният родопчанин, пряк участник в битката за Смоляския край * С разрешение сме вадили чимове от Момчиловци, за да слагаме трева на стадиона в Смолян и то с трудодни, сега няма кой да работи без пари, с болка споделя най-големият у нас кръводарител, при това безплатен...
- Г-н Френкев, кое ви води в този кучешки студ в редакцията на “Родопи ВЕСТ”?
- Няма да ви хваля, но вие сте обратната връзка за съдбините на народа, която има обществото в наши дни. Искам чрез вашите страници да напомня един дребен случай на величие - канадски пилот е загинал край бреговете на Норвегия. Идва цяла делегация, за да му поставят край морето паметна плоча, а тук затова, че щяхме да бъдем като Странджа Сакар - обезлюдяващ край, ако не беше окръга, изобщо никой не го споменава. Мисля, че това е грозно и недостойно. Нещата стоят така - още през 1958 г., в средата на юли се заговори за новото административно деление. И тогава възникна страхотна борба, кои да станат новите области. И за нашия окръг имаше 4 решения - Асеновград, Чепеларе, Смолян и Мадан. За миньорския град беше трудно, защото ако се почне от Средногорци да се свърже с Мадан, трябваше да се хвърлят огромни средства. Чепеларци викаха - да работи Смолян, те са малко особени - дойде ли 17 часа, за тях идва ракиеното време.
- И ти имаш чепеларска жилка, така говори ли се?
- И аз съм от там, но това е така. Тогава първият секретар беше много властен - Тодор Звездов и особено Христо Пляшев - искаше на всяка цена окръгът да бъде в Асеновград - по две причини. Първо - знаеха, че един от тях ще го оглави. Едно е да дойдеш в Смолян, друго е да си на 20 км. и второ, имаха страшни връзки нагоре. И като се разбра, че Смолян е отписан, Ангел Каишев - първият секретар, реши с цената на всичко да действа. 6 месеца - до 23 януари, сме обиколили реално целия окръг. В Мадан Караджов беше председател - първи секретар от Хасково и казваше - аз не ви преча, но не мога да ви съдействам. В Девин - Гавраил Василев, също първи секретар, казваше на Ангел Каишев - “близки сме, приятели - но за мен е все едно дали ще е в Асеновград или другаде, действайте, няма да ви преча”. И реално правехме събрания и всеки ден изпращахме телеграми в София. Засипахме ги с телеграми с искания окръгът да се настани в Смолян. Тогава обаче народът беше единен и сплотен. Нямаше някой, който да каже “моята партия не дава”. И земеделците тогава - Георги Василев Кътев, че и Спилков наравно с нас ходеха в София. Даже шефа на опозицята в окръга Никола Шонгов, казваше: “с всички средства и познанства ще съдействам да станем окръг”. С абсолютно партиотично чувство, работеха всички. С такава духовност, каквато сега няма. Особено ревностен противник на това беше Клешев, на няколко пъти се сбиха с Атанас Тодоров затова. А на мен ми искаше уволнението.
- А ти какво си работил тогава?
- Бях шофьор и лична охрана на първия секретар. Но в цялата околия имаше само 4 коли, а сега само моите съседи имат по 4 автомобила. Но никой няма да тръгне сега да се интересува да връща онова, което ни отнемат. И ми казва Клешев да не ходя по събрания, а аз му отговорих, че съм се прежалил. “Вие може да ме унищожите, но за тази възможност за нашия край да се развива, не може да се изпусне. И при всички случаи не може да ме спрете!”. Особено към края - на 20 януари, в София ни викна Тодор Живков и т. н. В Политбюро 6 бяха “против”, а 5 - “за”. Тогава първият секретар написа доклад какво ще представляваме без окръга - жива сила и т.н. и го занесе в София, и тогава Добри Джуров се е стреснал. Гласовете на Политбюро са били 50 на 50 и Тодор Живков е наклонил везните, за да стане окръгът - това става на 23 януари. Тогава излиза 7-мо постановление на МС. И нас ни викат да ни съобщят резултата - два курса съм правил през нощта по стария път, не по новия. Отидохме там и ни казаха: “Спокойно, Смолян ще стане окръг”. Връщаме се и си спомням, че в 12 часа обявиха всички окръзи.
- Сигурно е било невероятна радост?
- Голяма! Каква грешка можеше да стане и със Средните Родопи, както със Странджа Сакар. Там даваха по 6 хиляди лева. Отиваха хората, купуваха си по една “Лада”, малко поработваха и като изхарчат парите, си бягаха. Същото щеше да стане и тук. Но Смолянски окръг доказа своята сила, след като единствен той не ползваше никакви средства от държавата, а се издържаше сам. “Горубсо” даваше всеки месец злато. Сега това го няма. Ние за 20 г. сме загубили 44 тона от скъпоценния метал.
- Но жилите вече са свършили. Злато няма, затова не се добива. Или поне е в такива минимални количества, че не си струва отделянето и наплащането му. Има малки количества сребро.
- Не е вярно. Умишлено го крият. Дори в Ровино има рудник, но това е друга тема. Помолих през м. г. и моят приятел областният управител инж. Стефан Стайков обеща да има някакво тържество за тази велика за Смолянски окръг дата - 23 януари. И беше казал дори на говорителя на общината Светозар Казанджиев, аз да му кажа някои неща от историята. Но после нищо не стана. Това са хора, които не са взели участие в това всенародно дело и то не ги вълнува. А не мога да не спомена заслугите на Ангел Каишев, Георги Радев, Атанас Радев, Димитър Чолаков, акад. Каишев, който е в София. От тук пускаше телеграми Тодор Кавгазов. Георги Кътев, Спилков - това са родопчани, които изднесоха цялата тежест за връщането на окръга. Исен Афузов беше народен представител за смолянска околия, но по онова време като директор на Родопския пансион в Пловдив, щом се откри първата сесия на окръжния съвет, той като най-възрастен му дадоха право да говори. И той каза в ДНА: “Откривам сесията!”- от вълнение падна и почина на място. Такова величие на това събитие - Смолян да стане окръг! Заради извоюването му, всички участвали в битката за него бяха наказани. Каишев го пратиха председател на ТКЗС в Славеино. Георги Радев го пенсионираха, Атанас Тодоров го пратиха в Пловдив. Наказаха ги за неспазване на партийната дисциплина, а на ръководни длъжности сложиха нови хора, които с нищо не бяха допринесли.
- То и сега има такива неща в съвременната ни история, едни се борят, други сядат на ръководните места...
- Но и народът тогава се увлече. В София носехме направени в Могилица бъклици, в Арда произвеждаха малиново вино и с него ги пълнехме. Смееха ни се, че е за комка нашето вино, но ние го носехме на комисията.
- Да гласува?!
- Не само да гласува, но и мнение да даде и да остави Смолян като окръг. От миналата година, като не стана това тържество, вече избягвам да говоря с областния. Един ден той си гарира колата до бившия бар на Ганди, и му викам - “как съм те учил за висш пилотаж, паркираш, без да правиш маневри”. Той се усмихва: “Правилно, Наско”. И му казвам - “поне да се върне епископ Антоний за малко, суша е, че да завали дъжд” - т.е. да си дойде нашият владика от Берлин. А той ми вика: “Наско, живеем в смутни времена” - пък то ние си ги правим такива. Но се случи дойде си Антоний за празника на “Св. Висарион” и заваля. Иначе нямаше да има нито картофи, нито фасул.
-Има ли сега отговорни хора, които виждаш в Смолянски окръг да могат да станат двигател за нещо общополезно?
-Не. Не виждам хора, които да се вълнуват за Смолян.
-Да правят нещо без пари?
-А, не. Няма такива. Преди изборите тази есен толкова се вълнувах, че влязох в болница - за първи път. Страхувам се, че идва бездуховност. Преди 150 г. Васил Априлов - един от нашите будители, е казал, че ще дойде време, когато материалното ще вземе превес над духовното.
-И ние сме там вече. Има ли политика държавата за родопския край?
-На тази тема ще ви кажа само едно - отнеха първо управлението на музеите, за да вървят парите нагоре. Отнеха окръжното данъчно, отнеха управлението на архивите и то е в Пловдив. То не остана нищо, което да се ръководи от Смолян. Това е прелюдия за ново административно деление.
- Такава теза бе прокарана още преди 3-4 години. Ако закрият областта, какво ще стане със Смолян?
- Не знам дали сте ходили пеш, но през два магазина виждате затворени и празни сгради. Само край нас на “Изворите” в Райково има 10 празни апартамента. И след като отнеха 3.5 милиона за отварянето на пътя през Арда, който щеше да съживи трафика за гара Бук - Паранести, и ги прехвърлиха другаде. Какво да очакваш? С всичките му кусури, като дойдеше Тодор Живков, слизаше пеш в края на Смолян и вървеше надолу, за да се види с хората. Ръкуваше се, питаше как са. А сега Дянков с хеликоптер от Мадан до Борино ходи. Но не е стъпвал в Смолян.
- Е, той ходи до Пампорово и Златоград. Беше слязъл и в Смолян, но влезе при кмета Мелемов.
- Не знам къде е ходил, но нещата за областта вървят изключително зле. Само в Атина имаме 100-на бели робини от града. Поименно мога да ги изброя. От Южна Африка - Кептаун, до Англия и Франция имаме наши хора. Младежи. И чак в Монреал, където е моята братовчедка плувкинята Антоанета Френкева, която сега взе и сестра си там. Назначили са я веднага на работа и 3 месеца й плащат, за да научи френски език. Талантите изчезват.
- Ще обезлюдеят Смолянските Родопи, това ли ще им е съдбата?
- Да. Там, край новия параклис “Св. св. Кoзма и Дамян”, на времето е имало купчина камъни, които никой не разчиства. Казват, че там имало тунел, в който има злато. И легендата сочи, че като настъпят много трудни времена могат от там да се вземат златните неща и да се продадат. Край Гьола над Станевска махала и там има такова нещо. Генерал Джуна идва да се зарежда там с енергия и не се обажда въобще, че е идвала в България или Смолян. Там също има злато, но било черно и не бива да се пипа.
- За зарито имане ли говориш или за рудник, на слитъци за добив?
- Зарито имане е. Но е много дълбоко и не могат металотърсачите да го открият. Ако са находчиви, нашите управници могат да се възползват от това. На времето даваха 2.5 млн. лв. за физкултурни обекти в нашия край, но сега нищо няма. Вие знаете ли с какъв зор сме правили затревяванията на стадиона? С разрешение сме ходили над Момчиловци да вадим чимове и да ги слагаме. Всичко това с трудодни, затова казвам, че сега няма кой да работи така. Работа огромна и за стадиона в Смолян. А сега тук всичко потъва в забвение.
Разговора води:
Анета ТОДОРОВА