вторник, 24 януари 2012 г.

АТАНАС ФРЕНКЕВ: НЯМА ХОРА, КОИТО ДА СЕ ВЪЛНУВАТ ЗА СМОЛЯН

АТАНАС ФРЕНКЕВ

* Ако не бяха лудите глави да пращат телеграми, нямаше да го има окръга и щяхме да обезлюдеем като Странджа Сакар, връща лентата назад до 1958 г. 82-годишният родопчанин, пряк участник в битката за Смоляския край * С разрешение сме вадили чимове от Момчиловци, за да слагаме трева на стадиона в Смолян и то с трудодни, сега няма кой да работи без пари, с болка споделя най-големият у нас кръводарител, при това безплатен...

- Г-н Френкев, кое ви води в този кучешки студ в редакцията на “Родопи ВЕСТ”?
- Няма да ви хваля, но вие сте обратната връзка за съдбините на народа, която има обществото в наши дни. Искам чрез вашите страници да напомня един дребен случай на величие - канадски пилот е загинал край бреговете на Норвегия. Идва цяла делегация, за да му поставят край морето паметна плоча, а тук затова, че щяхме да бъдем като Странджа Сакар - обезлюдяващ край, ако не беше окръга, изобщо никой не го споменава. Мисля, че това е грозно и недостойно. Нещата стоят така - още през 1958 г., в средата на юли се заговори за новото административно деление. И тогава възникна страхотна борба, кои да станат новите области. И за нашия окръг имаше 4 решения - Асеновград, Чепеларе, Смолян и Мадан. За миньорския град беше трудно, защото ако се почне от Средногорци да се свърже с Мадан, трябваше да се хвърлят огромни средства. Чепеларци викаха - да работи Смолян, те са малко особени - дойде ли 17 часа, за тях идва ракиеното време.
- И ти имаш чепеларска жилка, така говори ли се?
- И аз съм от там, но това е така. Тогава първият секретар беше много властен - Тодор Звездов и особено Христо Пляшев - искаше на всяка цена окръгът да бъде в Асеновград - по две причини. Първо - знаеха, че един от тях ще го оглави. Едно е да дойдеш в Смолян, друго е да си на 20 км. и второ, имаха страшни връзки нагоре. И като се разбра, че Смолян е отписан, Ангел Каишев - първият секретар, реши с цената на всичко да действа. 6 месеца - до 23 януари, сме обиколили реално целия окръг. В Мадан Караджов беше председател - първи секретар от Хасково и казваше - аз не ви преча, но не мога да ви съдействам. В Девин - Гавраил Василев, също първи секретар, казваше на Ангел Каишев - “близки сме, приятели - но за мен е все едно дали ще е в Асеновград или другаде, действайте, няма да ви преча”. И реално правехме събрания и всеки ден изпращахме телеграми в София. Засипахме ги с телеграми с искания окръгът да се настани в Смолян. Тогава обаче народът беше единен и сплотен. Нямаше някой, който да каже “моята партия не дава”. И земеделците тогава - Георги Василев Кътев, че и Спилков наравно с нас ходеха в София. Даже шефа на опозицята в окръга Никола Шонгов, казваше: “с всички средства и познанства ще съдействам да станем окръг”. С абсолютно партиотично чувство, работеха всички. С такава духовност, каквато сега няма. Особено ревностен противник на това беше Клешев, на няколко пъти се сбиха с Атанас Тодоров затова. А на мен ми искаше уволнението.
- А ти какво си работил тогава?
- Бях шофьор и лична охрана на първия секретар. Но в цялата околия имаше само 4 коли, а сега само моите съседи имат по 4 автомобила. Но никой няма да тръгне сега да се интересува да връща онова, което ни отнемат. И ми казва Клешев да не ходя по събрания, а аз му отговорих, че съм се прежалил. “Вие може да ме унищожите, но за тази възможност за нашия край да се развива, не може да се изпусне. И при всички случаи не може да ме спрете!”. Особено към края - на 20 януари, в София ни викна Тодор Живков и т. н. В Политбюро 6 бяха “против”, а 5 - “за”. Тогава първият секретар написа доклад какво ще представляваме без окръга - жива сила и т.н. и го занесе в София, и тогава Добри Джуров се е стреснал. Гласовете на Политбюро са били 50 на 50 и Тодор Живков е наклонил везните, за да стане окръгът - това става на 23 януари. Тогава излиза 7-мо постановление на МС. И нас ни викат да ни съобщят резултата - два курса съм правил през нощта по стария път, не по новия. Отидохме там и ни казаха: “Спокойно, Смолян ще стане окръг”. Връщаме се и си спомням, че в 12 часа обявиха всички окръзи.
- Сигурно е било невероятна радост?
- Голяма! Каква грешка можеше да стане и със Средните Родопи, както със Странджа Сакар. Там даваха по 6 хиляди лева. Отиваха хората, купуваха си по една “Лада”, малко поработваха и като изхарчат парите, си бягаха. Същото щеше да стане и тук. Но Смолянски окръг доказа своята сила, след като единствен той не ползваше никакви средства от държавата, а се издържаше сам. “Горубсо” даваше всеки месец злато. Сега това го няма. Ние за 20 г. сме загубили 44 тона от скъпоценния метал.
- Но жилите вече са свършили. Злато няма, затова не се добива. Или поне е в такива минимални количества, че не си струва отделянето и наплащането му. Има малки количества сребро.
- Не е вярно. Умишлено го крият. Дори в Ровино има рудник, но това е друга тема. Помолих през м. г. и моят приятел областният управител инж. Стефан Стайков обеща да има някакво тържество за тази велика за Смолянски окръг дата - 23 януари. И беше казал дори на говорителя на общината Светозар Казанджиев, аз да му кажа някои неща от историята. Но после нищо не стана. Това са хора, които не са взели участие в това всенародно дело и то не ги вълнува. А не мога да не спомена заслугите на Ангел Каишев, Георги Радев, Атанас Радев, Димитър Чолаков, акад. Каишев, който е в София. От тук пускаше телеграми Тодор Кавгазов. Георги Кътев, Спилков - това са родопчани, които изднесоха цялата тежест за връщането на окръга. Исен Афузов беше народен представител за смолянска околия, но по онова време като директор на Родопския пансион в Пловдив, щом се откри първата сесия на окръжния съвет, той като най-възрастен му дадоха право да говори. И той каза в ДНА: “Откривам сесията!”- от вълнение падна и почина на място. Такова величие на това събитие - Смолян да стане окръг! Заради извоюването му, всички участвали в битката за него бяха наказани. Каишев го пратиха председател на ТКЗС в Славеино. Георги Радев го пенсионираха, Атанас Тодоров го пратиха в Пловдив. Наказаха ги за неспазване на партийната дисциплина, а на ръководни длъжности сложиха нови хора, които с нищо не бяха допринесли.
- То и сега има такива неща в съвременната ни история, едни се борят, други сядат на ръководните места...
- Но и народът тогава се увлече. В София носехме направени в Могилица бъклици, в Арда произвеждаха малиново вино и с него ги пълнехме. Смееха ни се, че е за комка нашето вино, но ние го носехме на комисията.
- Да гласува?!
- Не само да гласува, но и мнение да даде и да остави Смолян като окръг. От миналата година, като не стана това тържество, вече избягвам да говоря с областния. Един ден той си гарира колата до бившия бар на Ганди, и му викам - “как съм те учил за висш пилотаж, паркираш, без да правиш маневри”. Той се усмихва: “Правилно, Наско”. И му казвам - “поне да се върне епископ Антоний за малко, суша е, че да завали дъжд” - т.е. да си дойде нашият владика от Берлин. А той ми вика: “Наско, живеем в смутни времена” - пък то ние си ги правим такива. Но се случи дойде си Антоний за празника на “Св. Висарион” и заваля. Иначе нямаше да има нито картофи, нито фасул.
-Има ли сега отговорни хора, които виждаш в Смолянски окръг да могат да станат двигател за нещо общополезно?
-Не. Не виждам хора, които да се вълнуват за Смолян.
-Да правят нещо без пари?
-А, не. Няма такива. Преди изборите тази есен толкова се вълнувах, че влязох в болница - за първи път. Страхувам се, че идва бездуховност. Преди 150 г. Васил Априлов - един от нашите будители, е казал, че ще дойде време, когато материалното ще вземе превес над духовното.
-И ние сме там вече. Има ли политика държавата за родопския край?
-На тази тема ще ви кажа само едно - отнеха първо управлението на музеите, за да вървят парите нагоре. Отнеха окръжното данъчно, отнеха управлението на архивите и то е в Пловдив. То не остана нищо, което да се ръководи от Смолян. Това е прелюдия за ново административно деление.
- Такава теза бе прокарана още преди 3-4 години. Ако закрият областта, какво ще стане със Смолян?
- Не знам дали сте ходили пеш, но през два магазина виждате затворени и празни сгради. Само край нас на “Изворите” в Райково има 10 празни апартамента. И след като отнеха 3.5 милиона за отварянето на пътя през Арда, който щеше да съживи трафика за гара Бук - Паранести, и ги прехвърлиха другаде. Какво да очакваш? С всичките му кусури, като дойдеше Тодор Живков, слизаше пеш в края на Смолян и вървеше надолу, за да се види с хората. Ръкуваше се, питаше как са. А сега Дянков с хеликоптер от Мадан до Борино ходи. Но не е стъпвал в Смолян.
- Е, той ходи до Пампорово и Златоград. Беше слязъл и в Смолян, но влезе при кмета Мелемов.
- Не знам къде е ходил, но нещата за областта вървят изключително зле. Само в Атина имаме 100-на бели робини от града. Поименно мога да ги изброя. От Южна Африка - Кептаун, до Англия и Франция имаме наши хора. Младежи. И чак в Монреал, където е моята братовчедка плувкинята Антоанета Френкева, която сега взе и сестра си там. Назначили са я веднага на работа и 3 месеца й плащат, за да научи френски език. Талантите изчезват.
- Ще обезлюдеят Смолянските Родопи, това ли ще им е съдбата?
- Да. Там, край новия параклис “Св. св. Кoзма и Дамян”, на времето е имало купчина камъни, които никой не разчиства. Казват, че там имало тунел, в който има злато. И легендата сочи, че като настъпят много трудни времена могат от там да се вземат златните неща и да се продадат. Край Гьола над Станевска махала и там има такова нещо. Генерал Джуна идва да се зарежда там с енергия и не се обажда въобще, че е идвала в България или Смолян. Там също има злато, но било черно и не бива да се пипа.
- За зарито имане ли говориш или за рудник, на слитъци за добив?
- Зарито имане е. Но е много дълбоко и не могат металотърсачите да го открият. Ако са находчиви, нашите управници могат да се възползват от това. На времето даваха 2.5 млн. лв. за физкултурни обекти в нашия край, но сега нищо няма. Вие знаете ли с какъв зор сме правили затревяванията на стадиона? С разрешение сме ходили над Момчиловци да вадим чимове и да ги слагаме. Всичко това с трудодни, затова казвам, че сега няма кой да работи така. Работа огромна и за стадиона в Смолян. А сега тук всичко потъва в забвение.
Разговора води:
Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар