вторник, 10 януари 2012 г.

ЛИДЕРЪТ НА ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ ПЕТЯ СТАВРЕВА: ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА СТИГАТ ДО ПРИЯТЕЛСКИТЕ ФИРМИ!


* Няма национална политика в земеделието, тя се измерва с националните пари, а тях в този сектор ги няма, категорична е младата лидерка, която като ексевропейски депутат напомня, че парите от ЕС за България ще паднат, тъй като усвояваме едва 20% от парите на Брюксел * Лидери и партийни структури да преглътнат нетърпимостта си, за да има център-дясно пространство и алтернатива за народа, препоръча още Ставрева, която ратува за обединение...


Г-жо Ставрева, като лидер на земеделска партия, как оценяте - прокарва ли в момента държавата политика в земеделието, при условие, че спорадично избухват протести сред производителите в бранша?
-Тези протести са в резултат от липсата на дългосрочна стратегия за управлението на земеделието в селските райони в България. Земеделските производители протестираха срещу политиката на ОБЕЩАНИЯТА, аз смятам че е дошъл моментът на ДЕЙСТВИЕ в селския сектор. Не може няколко дни преди изборите да подписваш финансов меморандум със земеделските производители, да обещаеш милиони евро , а след това да се отаже, че в хазната няма пари. Вярно е, че има икономическа криза, но това поведение не е на поведение на ДЪРЖАВНИЦИ, а поведение на ЧИНОВНИЦИ. По отношетние на земеделието огромен проблем продължава да бъде липсата на коориднация между отделните звена на министерството. Голяма е бюрокрацията, липсва достатъчно информация, която да достига навреме до земеделските производители. Най-трудно преживяват дните на кризата дребните и средните земеделски стопани. И съм много притестена, че няма пролитика, която да им оказва подкрепа. Навсякъде в Европа те са гръбнакът на земеделието.
- А у нас?
- У нас дребните и средните производители понасят всички тежести на кризата. Нямат необходимата национална подкрепа, трудно стигат до парите от европейските фондове. Няма работещи гаранционни фондове, които да осигуряват първоначален капитал. Много от тези хора са изправени пред фалити. Не е случаен фактът, че всяка година намалява броят на земеделските прозиводители. От една страна беше повишено данъчното бреме, осигурителната тежест, от друга - липсва държавна политика за реализация на продукцията. Нямат пазари, които да им гарантират покриване на разходите и да им остава малка печалба. В България дребните и средните производители не могат да си покрият разходите. И затова в условията на членството на ЕС, когато страната ни има възможност да усвоява милиарди евро от европейските програми, е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ДА СМЕ ТОЛКОВА НАЗАД по усвояването на пари от ЕС в областта на земеделието. От 3 млрд и 200 млн. евро за 2012 г., 5 години след като сме член на Евросъюза, имаме усвоени по 20%. Това не е НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНО ДЪРЖАВНИЧЕСКО ПОВЕДЕНИЕ ПО УСВОЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ.
- Ще загуби ли България голямата част от европейските средства в следващия програмен период 2014-2020 г., при условие, че сме назад в усвояването?
- Ако до 2013 г. не усвоим поне половината от парите, предвидени за България до тази година, много трудно в Брюксел можем да защитим тази сума, да не говорим за по-голяма. Преди време еврокомисарят Кристалина Георгиева заяви, че България може да повиши своята сума. Това може да стане само ако имаме усвояемост на тези пари. А тези средства са шанс българското земеделие, инфраструктурата, икономиката, да получат европейска подкрепа в трудните дни на кризата. И много искам да видя държавната администрация в ролята на добър мениджър на европейските пари. Те трябва да сгигат до хората, НЕ ДО ПРИЯТЕЛСКИТЕ ФИРМИ НА ВЛАСТТА.
- Това ли се получава в момента?
- Да, много често това се получава. Бюрокрацията е воденичен камък по отношение на европейските пари. Няма политика на кредитиране на производителите, тъй като няма гаранционни фондове, които да подпомогнат производителите да подсигуряватн началния етап от финвансиране на фирмите, за да стигнат те до европейските фондове. Виждам, че липсва дългосрочен поглед на хората, които управляват земеделието. А земеделските производители искат да се ориентират какви са приоритетите на държавата в този отрасъл. Ние ще се развиваме като аграрна страна и ще подпомагаме едрите, средни и дребните производители. Ще въведем ли таван на субсидиите, ще подкрепяме ли зърнопрозиводство, овощарство и животновъдство? Ние виждаме една ПОЛИТИКА НА ПАРЧЕ - от време на време се отпускат средства. Спомняме си, че ГЕРБ преди да дойдат на власт, имаха програма за агросектора, че земеделието ще бъде приоритет. Но се оказа, че това е само на книга, предизборно.
- По време на протестите в началото на декември месец, имаше изявления на премиера и министъра на земеделието, че това са най-богатите хора - фермерите, само те са дошли да протестират. Вярно ли е?
- Не мога да приема такава консаттация. Аз бях на портеста на земеделските производители в София, които бяха с техниката си около храм-паметника “Александър Невски”. Там имаше не само големи прозводители, имаше и дребни, и средни, които протестираха и защитаваха правото си да получат национална подкрепа. Съгласна съм, че има концентриране на европейските средства в ръцете на малко арендатори, но задавам въпроса, КОЙ ГИ ПУСНА В ПОЛИТИКА, КОЯТО ГИ ТОЛЕРИРА? Защо няма адекватна политика за подкепа на дребния и средния производител. Особено в ПЛАНИНСКИТЕ И ПОЛУПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ, КЪДЕТО ПОМИНЪКЪТ Е СВИТ И ТРЯБВА ДА РАЗВИВАМЕ ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ЖИВОТНОВЪДСТВОТО И ДА ПООЩРЯВАМЕ АЛТЕРНАТИВИТЕ ЗА СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ. Държавата трябва да се погрижи за поминъка на тези хора. Чух, че са изсипани милиарди в земеделието. Но тези пари не са от националния бюджет. Те са от европейските програми. Но за отношението на едно правителство към земеделието лбичи от средствата, който ОТДЕЛЯ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ БЮДЖЕТ. Ние отделяме много пари за полиция и подслушване. Няма пари за наука и земеделие. Мисля, че приоритетите на властта не са ясни.
- Каква държава формира това?
- Формира държава с двойни стандарти. И провокира младите хора да търсят препитание в големите градове и много по-често зад граница. Все по-често чувам хората да казват: “НЯМА ДЪРЖАВА ИМА ИНТЕРЕСИ НА ХОРАТА ВИСОКО ВЪВ ВЛАСТТА”. Аз смятам, че имаме уникална прирда и като традиционно аграрна страна в период на криза земеделието може да бъде стимул и да създаде поминък на хора, които в момента трудно преживяват. Но това изисква национална политика, стратегия и най-вече - когато се поемат ангажименти, да се изпълняват.
- Не обслужваме ли някакви чужди интереси след като земеделието ни не храни вече държавата. В послединте години ни залива внос от Македония, Гърция и Турция, че дори и Китай?
- Наистина е срамно основният процент от продукцията да идва от държави, които имат много по-малко потенцияал да произвеждат земеделска продукция, отколкото България. Това означава неадекватна земедселска политика. Но когато имаш управление, което обявява, че земеделието ще му бъде приоритет, а на практика приоритетите са други неща. У нас не е приоритет осигуряване на средства за наука, за образование, за повишаване доходите на българските граждани. Тогава се оказва, че за пореден път българите са се заблудили за кого да гласуват.
- Дали наистина българите са гласували така? Нямаше ли някакви други фактори, които да са повлияли на последните избори, толкова много жалби от вота в съда?
- Много манипулации имаше на последните избори. Аз самата съм свидетел на много нелогични, некоректни и НЕЗАКОННИ НАЧИНИ НА ЕЛЕМИНИРАНЕ НА ПРОТИВНИКА. Имам предвид анулиране на коалициите в Монтана и Плевен. В община Аврен коалицията, в която участвахме, беше анулирана, след като беше регистрирана в ОИК. Има много съмнения за злоупотреби, много манипулации и по друг начин мотивиран вот. И ако тези порочни практики продлъжват да бъдат част от изборния процес, аз дълбоко се съмнявам, че в България ще можем да говорим за демократични и честни избори. Давам си сметка, че в БЕДНОСТТА И МИЗЕРИЯТА 50 ЛВ. СА СЕРИОЗНА СУМА ЗА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ГРАЖДАНИТЕ. Но веднъж на 4 г. обществото трябва да каже “да” или “не” на една политика, ако тя не оправдава доверието му. Продавайки гласа си, ти позволяваш някой друг да решава вместо теб и от това не ти става по-добре. Напротив - продължаваш да живееш в същата мизерия и недоимък. Затова искрено вярвам, че достатъчно български граждани ще поискат един различен изборен кодекс, което да не толерира такива неща. Ако в досегашното ни изборно законодателство имаше достатъчно механизми подобни закононарушения да бъдат преследвани и санкционирани, нямаше да има такъв разултат.
- Как ще коментирате факта, че от всички заведени за оспорване на вота дела, нито едно не е спечелено от тези, които се жалват? Като бивш евродепутат вашата оценка за органите, които се произнасят.
- Без независима съдебна система не можем да говорим за държавност, ред, правила и законност, нещо което е фундаментът на държавата. България продължава да бъде критикувана от европейските институции, да имаме мониторинг по глава “Правосъдие и вътрешни работи” именно защото обвиненията към съдебната система продължават. Когато съдебната инстанция е достатъчно независима, гласовете на тези, които се жалват, се чуват. В противен случай ставаме свидетели на липса на друга гледна точка. На зачитане на позициите на силните на деня, а това не е демократично, не е смисъла на една правова държава... Нормално ли се развива партийната пъстроцветност у нас в последните 4 години?
Смятам, че в България има доста партии, които са част от политическия пейзаж, без да имат особена дейност и принос за обществено-политическите процеси. Има хора, които имат интерес плурализмът в България да бъде сериозно ограничен, и виждаме тенденции в център -дясно да няма никой, освен управляващите. А демокрацията и плурализмът означава зачитане на различията, многопартийна система и избирателите да могат да правят свободен избор. Той е в основата на демократичното общество. Обединени земеделци подемаме кампания за търсене на единение не само между самите земеделци, каквото е и името ни, но и на цялото дясно пространство.
- ГЕРБ спечели близо 80% от общините у нас, наистина ли означава такава голяма подкрепа на курса на управление на тази партия или е нещо друго?
- Аз също бях учудена, че ЗА ГЕРБ СА ГЛАСУВАЛИ МНОГО БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, КОИТО В ПОСЛЕДСТВИЕ БЯХА НЕДОВОЛНИ, ЧЕ СЕ ПОВИШИ ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ. Бяха подписани споразумения със синдикатите, със земеделските производители, които не бяха спазени. Тук отново коментираме манипулация на вота. Някои са гласували с надеждата, че ще си запазят работата. Раздробеността на дясното пространство, липсата на консолидираност също допринесоха за тези изборни резултати. Липсата на алтернатива на ГЕРБ концентрира при тях толкова много гласове. Липсва реално демократична алтернатива с нови лица, нови послания, нов тип отношения между партиите - партньорки. А не на такива между силни и слаби.
- Възможно ли е единение в дясното пространство при условие, че само между две партии ДСБ и СДС, които дадоха тон за общо явяване на вота миналата есен, до последно имаше търкания?
- Десницата е пъстра палитра от партии, които представляват различни съсловия и интереси, които генерират различна подкрепа. Обединението означава да се смени начина, по който мислим. И конфликтите, които съществуват в момента, било между лидери, било между отделни партийни структури, трябва да останат на заден план. Голямата цел - демократичното управление на страната от партии в център-дясно пространство означава, че консолидацията трябва да бъде възможна.
- Ако не се получи, какво следва? До парламентарните избори има по-малко от 2 г.?
- Не ми се иска да мисля, че ДЕСНИЦАТА НЯМА ДА НАМЕРИ ПЪТ ПОМЕЖДУ СИ. ТОВА ОЗНАЧАВА ДА ОСТАВИМ ТОВА ПРОСТРАНСТВО НА ЕДНА ПАРТИЯ, КОЯТО В МОМЕНТА УПРАВЛЯВА. А аз смятам, че България има нужда от алтернативи, които трябва да градим.
Разговора води:
Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар