* Не може на всеки 4 г. да се управлява по различен начин, категоричен е собственикът на “Арх перо”, който е решил да влезе в ОбС
* Тунел под Пампорово и изход през Промишлената зона ще обзаведе курорта с паркоместа, но и ще скъси с 5 км връзката с Чепеларе
* Лифт и писта под Кайнадина пък ще са атракция за смолянчани и връзката на децата им със скит...е, обяснява проектантът на СТЦ “Перелик”, който вярва, че с единомислие в приоритетите градът може да дръпне напред
ВИЗИТКА
Арх. Атанас Каджебов е роден в Полковник Серафимово през 1956 г. Учи в Първо СОУ, после в Строителен техникум “Строителство и архитектура” в Смолян, а висшето му образование е от София “Строителство и архитектура”. От 1982 г. е в Проектантска организация в Смолян, а от 1990 г. досега има собствена фирма “Арх перо”. В периода 2001-2003 г. е главен архитект на Община Смолян. Женен, с две деца - дъщеря във Варна, завършила “Икономика на строителството” и син-архитект, който работи в Смолян. Кандидат за общински съветник, в листата на НДСВ е от гражданската квота.
-Как един архитект реши, че трябва да участва като общински съветник в управлението на Смолян?
-Наистина защо? Защото ние много дълго време страняхме от управлението на града и резултатите са плачевни. Управлението, което е било през последните 22 г., е неорганизирано, непрофесионално, избирателно, не е в интерес на града. Това ни кара да се заемем с тази работа, за да я вършат професионалисти.
-Коя работа конкретно?
- Управлението на града.
- Изграждане на визията на Смолян?
- Не само на визията, тя е само едната страна от разивитието на града, а по-скоро цялостното му развитие, защото той е сложен организъм и не може да се управлява на всеки 4 години по различен начин. И трябва да хване една посока на развитие, и тя трябва да се следва, независимо кой е на власт. Професионално, в интерес на хората.
- Има ли някакъв съществен пропуск, освен че може би се е работило на парче в това развитие?
- Работено е на парче и най-големият пропуск е, че в последните 24-25 г. не се работи по комуникацията на града - един от най-важните проблеми, гръбнака на всичко. Например, изготвени са подробни устройствени планове за 3-4 туристически комплекса, проектната леглова база е за 40-50 хиляди души, а по нашата комуникация тези хора не можем да ги поемем. За какво я правим тогава? Това е едно безумие. Второ, поддържаме едни пътища, които са неразширявани и неактуализирани, а автомобилите са се увеличили поне 5 пъти в последните години. И комуникацията не е променена на сантиметър - всичко каквото е било, такова е останало. По общия устройствен план от 1969 г., по който и досега се работи, в Смолян не е предвидена, освен Градската пътна комуникация, нито една нова улица, която да подобри автомобилното движение в града. А един град, който има един вход и изход, е в много лошо състояние.
- Имаше такива опити за нови схеми, за разтоварване на движението, но гражданите се бунтуваха твърде много, за да не бъдат приложени. Самите хора не искат да заобикалят ежедневно целия град, за да влязат в центъра му.
- Защото идеята не е защитена достатъчно добре. Трябваше да се направи професионално една схема, която да докаже плюсовете и минусите. От 15 години върви една идея за възстановяване на трасето на стария път Смолян-Чепеларе, който тръгва от Станковица и минава през бензиностанцията на Пампорово. Пътят съм го изследвал с колеги и е с 5 км по-къс от панорамния път. И със 7-8 км пък по-къс от този през Рожен. Минава на надморска височина до 1400 м и ако стане - зимното поддържане е перфектно. Това нещо, комбинирано с един тунел под Пампорово от 700-800 метра, създава условия за коренна промяна на визията на курорта и на самия Смолян. Плюсовете са, че поддържаме път с 300 метра по-нисък от панорамния. Второ - изкарваме транзита от Пампорово, той става курорт, а не кръстовище. Третият момент - комплексът получава 1200 паркоместа, без да се вложи нито лев в тях. Защото пътищата се освобождават за паркиране. Следващото - може да не се пъддържа през зимата Ишекулак, защото ще се минава през Пампорово.
- А направлението за Девин откъде ще се обслужва?
- През Станковица - където е Промишлената зона, тунелът и от там ще е пътят за Девин, много по-късо е разстоянието.
- Но да се изгради тунел се искат много пари.
- Не са толкова огромни тези средства. Всичко е въпрос на сметки. А колко пари ще отидат, за да се построят паркинги в Пампорово?
- Това е нерешен проблем за курорта.
- Идеята, ако успеем да убедим управата и интелигенцията на града, това е нещото, което ще го промени.
- Като първи проектант на СТЦ”Пелерик”, може ли да кажете кога почнаха във времето да изникват толкова много пречки, та се проточи градежът на комплекса, който би дал поминък на цялата община и на Средните Родопи?
- Първоначалният проект през 2001 г. беше одобрен от ОбС и имахме положителна оценка по ОВОС. Той в момента е в сила. Беше направен от един колектив, в който особена роля играеше арх. Петров - един от най-големите поддръжници на тази идея. Направихме проект - изключително щадящ природата. Сложихме такива параметри, които няма да се отразят на околната среда. Напротив, ако той започне, много от нарушените места, ерозирали през годините, ще бъдат възстановени. И ще бъде по-добре поддържана планината, вместо да се руши. Впоследствие имаше един период, при който възникнаха идеи за неколкократно увеличение на капацитета на пистите, на съоръженията. Това беше осъзнато в един момент и ОбС си отмени в решението за разширение. В момента е в сила проектът от 2001 г.
- Но още в мандата на Киряков, към 2003 г. ми се струва, имаше стопиране на проекта? И не можа да изкласи още тогава. Откъде се появиха тези пречки?
- Нямаше единомислие по онова време. Не се обединихме, че този проект е изключително важен за града и трябва да загърбим личните, не дори и частните, а конюнктурните интереси, за да тръгне.
- Не му дадоха зелена светлина?
- Смяташе се, че проектът обслужва едностранчиви интереси, а той е изключително важен за града.
- За цялата община.
- Като архитект, който е само проектант на СТЦ, се замислих как Смолян може да дръпне в развитието си, независимо че “Перелик” не тръгва. Смолян е имал писта през 1963-64 г., спускала се е от Кайнадина и на нея са се учили децата на града да карат ски - от детските градини до училищата. Разговарях с по-голямата част от собствениците на имоти, върху които е била ски шанцата, да направим писта. И да възобновим карането на ски без много разходи. Можем да доразвием идеята с Амзово, Станевска махала, Кайнадина. Ако направим само един лифт, който да обслужва тази писта, ще го натоварим целогодишно. Ако извадим част от туристите, които идват в Смолян, на Кайнадина да правят преходи - към Пещера, Чокманово, Кошница и Кремене, три-четири лъча, представяте ли си каква база за туризъм бихме създали с минимум разходи?
-Това залегнало ли е в някакъв проект?
-Все още не.
-Вие сте проектант на сградата на Посетителския център за Сосковчето, която е по проект на Община Смолян. Това не е ли част от тази визия за целогодишен туризъм?
- Да. Но това е само една брънка от целогодишния туризъм, която все още нищо не дава. А трябва да имаме една цяла схема - към какво се стремим в туризма, и тогава да минем към детайлчето на Сосковчето, на стадиона, спортната зала и т.н.
- И по още един проект работите - за конака?
- Конакът на Тахир бей, малкия конак. Който е зад блок “Иглика” по Дуневския път, той е собственост на частна фирма.
- И той се възстановява, и той е част от онова желание на Общината да създава атракциони за туристите, за да получат една представа за града Смолян. Малки крачки, които с проекти ги прави Общината досега.
- Така е, но ако продължим по този начин, след 20 г. няма да има една визия на града. В момента е ройнат Старият център на Смолян. На път сме да съсипем нещо, правено през 1991 г. под ръководството на Проектанска организация.
- Е, то е плод на архитект - досегашен ГЕРБ-общински съветник и отново кандидат за общински съветник.
- Като гледам първите места в листите, има шанс 3-ма архитекти да влязат в следващия ОбС, няма да е лошо. Ще има по-адекватно решение, по-професионално, независимо, че политиците ще се опитват да налагат своето мнение.
- Тони Тодоров е автор на проекта на Стария център. Той е и общински съветник, нямаше ли конфликт на интереси в тоя случай? Как спечели той поръчката?
- Има, как да няма. Аз зададох въпрос, когато беше факт вече, “защо колегията не беше уведомена и не разгледа проекта, за да си каже мнението”. Защото с този проект и на площада пред църквата “Св. Висарион” се парира възможността Смолян да получи паркинги за 200 места. Стара идея е подземен паркинг да се прави под площада.
- Но там е гробище, нали там бяхте сложили чешмичката?
- Не, там беше пътят за АРЗ-то и там беше насип. Перфектен подземен паркинг можеше да стане за 100 коли, но вече е бетонирано. Този площад на стария център (във всички конкурси, правени досега, е предвиждано да има подземен паркинг) сега се ремонтира, но паркингът го няма. Нямам представа как Тони Тодоров стана проектант на този обект. Вероятно защото неговото бюро е проектант на пешеходната зона през 2002-2003 г.
-Говорите за бетонираната главна, затапена с уж специален вид настилка, която не позволява нищо да се прави след това. Не съм специалист, но това ли е съвременната настилка?
- Това е крачка назад. Изхвърлихме естествените материали - камъни, за да правим бетони.
- Не можете ли като сдружение на архитектите да реагирате?
- Преди години реагирахме с 84 подписа на инженери и архитекти, но нищо не последва.
- Спомням си, че имаше нещо такова, но тогава кметът Янкова заяви, че ще направи архитектурен съвет към главния архитект и в него ще участват няколко Ваши представители, които Вие да изберете, и те да подпомагат арх. Топалова в нейната дейност, за да има консенсусни решения.
- Излъчихме Тони Тодоров и Христо Караянков за титурляри, а аз и Кольо Михалевски трябваше да заместваме. Но нас за 4 г. нито веднъж не се наложи да ни извикат.
- По времето на Киряков, общината беше заградена като стъклен кафез отвсякъде с прегради, за да не разсейвали гражданите чиновниците и да нямат връзка с тях. Това одобрихте ли го като главен архитект?
- Не го одобрявам. Но по мое време се направи. А аз като главен архитект работех на отворена врата, не само не се заключваше, но и не се затваряше. Изчистих до една папките, нямаше затлачване. До едно беше решено всичко, което можеше да се реши. И тогава всеки проблем се решаваше на минутата. Не съм питал никого, за да взема решение.
- А гласуването под строй, което бойкотирате в своята предизборна платформа, какво означава?
- Може да се търси в няколко аспекта. Партиите винаги се опитват да диктуват, затова и приех да вляза в листата на НДСВ, без да съм член, защото тук ще отстоявам гражданската си позиция на професионалист. Донесъл съм Ви общинския план за развитие от 2007 до 2013 г. Разучил съм го целия и продължавам да го уча. Анализите на 2005 г. са правени от професионалисти, съгласен съм с тях, все едно аз съм го писал. От там нататък обаче за мерките, които са набелязани, за да преодолеем изостаналостта на града, са се намесили непрофесионалисти. Примерно - за комуникационно-транспортна система са изписали всички улички и сокачета, всичко, което в този град подлежи на направа. Но до 2013 г. могат да направят само една пета от този план.
- Колкото могат.
- Обаче е написано всичко, за да може там, където най-много реват, общината да прави нещо по план. Толкова милиони пари стоят затворени например в Главна пътна комуникация и в тунела в Устово.
- Но бетонът там вече е изветрял - стои повече от 10 г.
- Нищо му няма, трябва да се довърши тунелът и да вържем моста, за да се промени градът.
- Но хората не искат това. Слушам ги по събранията на кварталите, всеки си иска пред къщата да свалят нивото на шахтата, за да не прелива, да свалят нивото на улицата, за да минава снегоринът през зимата. От 25 присъстващи, 10 поставят свои проблеми, които са им най-важни и не се интересуват от тунела в Устово.
- Но отговаряйки на хората по този начин, вкарваме града в задънена улица и той не се развива. Нека се задели една част от парите за такива дребни ремонти, но главното да върви за големите проекти по плана за развитие. Едрите неща бележат качеството на един град. По- важно е да се обединим около 3-4 приоритета, за да вървим напред. Да имаме съгласие за комуникацията, за “Перелик” и за всичко, което би помогнало за развитието на града.
- Има ли мегдан за корупция ОбС и как ще се борите срещу нея?
- Има. Но ще се боря, както съм се борил досега 30 г. Първо, доказал съм, че никой не може да ми даде лев, за да ме купи. Но на всеки мога да го кажа в очите, ако е корумпиран.
Разговора води:
Анета ТОДОРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар