понеделник, 28 май 2012 г.

ВРЕМЕТО НА ПРОТИВОБОРСТВОТО И КОНФРОНТАЦИЯТА ПРИКЛЮЧИ

Повод да напиша тази статия ми даде словесната престрелка между Никола Простов и Ариф Агуш в една от смолянските медии.
Искам много дебело да подчертая, че когато се говори
ЗА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС,
трябва много прецизно да се употребяват думи и изрази и да се цитират населени места. Също така не трябва да се забравя, че това бе предизвикан и внесен отвън процес. Той беше дело на сили и бе планиран извън нашата държава. Възродителният процес бе извършен у нас от комунистическия режим по заповед отвън и бе политически мотивиран от тези нездрави сили, за да се удари единството и разбирателството между общностните групи в държавата.
Не трябва да забравяме, че както покръстването по времето на княз Борис, така и възродителния процес при Тодор Живков са заговори срещу нашата държава. Заговори, които са целели да ни унищожат или да спрат нашето развитие. Първият, направен от Византийската империя, а вторият - от Съветската империя. Вярно е, че и в двата случая са се намерили хора от нашия народ, които да изпълнят заложеното в тези заговори. Затова, когато някой реши да говори за покръстването и възродителния процес, трябва добре да премерва думите си. Но също така е необходимо да бъде и много подготвен по тази тема, да е подплатен с достатъчна по обем информация и точни знания. Искам да кажа, че не им е работа на тези двама господа да се занимават с тази материя. Тяхната словесна престрелка не е в полза на обществото. Тя създава проблеми, отваря стари рани.
ОТВАРЯ СТАРИ РАНИ
и пречи за създаване на климат на разбирателство и просперитет на различните групи в обществото ни, а от там и невъзможност да градим устойчива държава. Тя е вредна за всички нас. Затова е необходимо и да бъде спряна с всички възможни средства. На тъй като познавам и двамата, ще си позволя да кажа по няколко думи за всеки един от тях и да им дам някои препоръки.
На 05.05.2012 г., когато представях моята
КНИГА ЗА БЪДЕЩЕТО НА НАШАТА ДЪРЖАВА,
бях приятно изненадан да видя, че в залата беше и Никола Простов. Близо четири часа, заедно с другите присъстващи, той изслуша дадените в книгата исторически интерпретации и получи от първа ръка знания за произхода на помаците и приноса им за общото ни Бъдеще. От думите, които каза по време на обсъждането, всички в залата бяхме изненадани приятно. Ясно пролича, че Никола Простов прие логиката на помаците, разбра Истината за нашата общност и неговите думи ние приехме за Извинение към нас. Много са малко хората, които могат да покажат такава доблест. Дори да е правил нещо срещу нас, от името на помаците му прощаваме. Нека да затворим тази страница и да мислим за общото ни Бъдеще.
По отношение на Ариф Агуш обаче искам да кажа няколко неща. Не ми стана ясно, защо именно той даде отговор на статията на Никола Простов. Не разбрах точно от какви позиции се намеси. Когато говорим за възродителен процес в Родопите, не трябва да се забравя, че в тази планина сме помаци, а не турци. Също така
АРИФ АГУШ НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯ,
че помаците се събрахме и го издигнахме за депутат, нищо, че той не е от нашата общност. Поради последното, не му е и работа да прави политика на гърба на братята помаци. Не трябва и да се намесва в спорове, касаещи нашата общност. Ние имаме изявени представители, които на даден етап могат да вземат отношение, ако е нужно.
Вместо да прави паралелни събирания и конференции за помаците, Ариф Агуш можеше да дойде на представянето на книгата за истинската история на помаците и да види атмосферата, която цари в нашата общност. Но не, той реши да организира паралелна такава и да
НАЛОЖИ МОДЕЛ НА КОНФРОНТАЦИЯ
между християни, помаци и турци. Затова казвам ясно: Ариф, не ти е работа да се занимаваш с помаците и произхода на помаците и нямаш право да ни вкарваш в противоборство и конфронтация с когото и да било. Помаците сме общност, която живее в разбирателство с всички други общности на Балканите. Ти трябва да се съобразяваш с тази наша позиция. Показаният от теб модел на поведение не носи полза за нас. Може би смяташ, че ти дава някакви дивиденти, но времето ще покаже, че не си прав. Неслучайно в Могилица има една известна приказка - “агушеска му работа”. Затова поемам ангажимент да се опитам да “повазя” на Ариф Агуш толкова часове, колкото говорих пред Никола Простов. Искам да разбера дали 4 часа ще са достатъчни за осмисляне и приемане на нашата позиция и логика от един “тюрк”. Тъй като съм на ясно с твърдоглавието на Ариф Агуш, ще се опитам да му “вазя” и пред Ахмед Доган. В крайна сметка господин Доган е философ и стратег и по-лесно ще ме разбере, а като негов партиен шеф се надявам той да го задължи да не се меси в делата на помаците.
Не ми е в разбиранията и не съм възпитан така, но ситуацията налага на Ариф Агуш да кажа следното:
- когато в старо време твоят праотец трябваше да се крие в Родопите от гнева на Султана, помаците го приеха с разбиране;
- Салих ага Ви прие чрез своята дъщеря;
- за благодарност предизвикахте смъртта на Салих ага;
- отнехте част от библиотеката и архива на Салих ага и сега го представяте за свой;
- за по-голяма благодарност предизвикахте събарянето на конака на Салих ага в Пашмакли;
- старите родове още помнят, как за “полно мало” сте им вземали земите;
- забравихте за помака Асан Желев от Тозбурун, който Ви събра до стотинка полагащите ви се пари и заедно с наследствените ви жълтици ги пренесе до местата, където бяхте изселени. Ти, Ариф, би ли направил такова нещо?;
- ти осъди държавата, че си бил репресиран, а в същото време си депутат на същата тази държава;
- ти искаш да вземеш 50 000 декара гори, макар да знаеш, че не са твоя собственост. Защо не отидеш в Гърция да поискаш подобни земи, за да видиш и усетиш какво е пряка демокрация?
Та ако сложим на една везна твоите и на Никола Простов “деяния”, смяташ ли, че ще се наклони неговата страна? От това, което аз знам и е записано в книгите, твоите и на предците ти прегрешения са много, много повече и по-грозни. Затова, когато един човек си знае “акото”, е по добре да си мълчи, за да не се получава и разнася неприятна миризма...
Искам ясно да подчертая, че в нашето общество нямаме нужда от хора, които предизвикват и налагат модели на противоборства и конфронтации. Това е отминало време. Ако беше прочел книгата ми, Ариф, и я бе разбрал, никога нямаше да напишеш тази твоя статия от 11-и май за новата политика и събарянето на барикадите.
Периодът, който започна на 5 май 2012 г., ще бъде много различен от досегашните в развитието на човечеството. Той ще даде път и светлина на чистите духовно хора, но ще приеме и тези, които са осъзнали своите грешки и са потърсили прошка за тях. Това е времето на осъзнатите люде, жадуващи за разбирателство и братска любов. Това е БЪДЕЩЕТО. Всичко друго е ... Ариф Агуш.
Ефрем МОЛЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар