РАЗМИСЛИ ПРЕДИ 24 МАЙ
Наближава Денят на светите братя Кирил и Методий, но празничното настроение на повечето днешни учители все повече “се отдалечава”. Причината е в купчината делнични мисли, които не дават покой на Кирилометодиевите последователи. Успоредно с фанфарите и с абитуриентските балони, все по-натрапчиво се усеща една горчилка в битието на учителя. Празникът идва, а той не може да си позволи нито да отиде на театър, нито да си купи книга, нито да пътува, нито дори да отиде на фризьор. Заплатата на по-голяма част от учителите стига за сол и за посредствена храна. В този момент мислено долавям някои опоненти, които ще кажат, че плащанията им все пак са над минималните за страната. Така е, но защо трябва да се сравняваме с тези, а не със заплатите на други висшисти. /Не искам да изброявам конкретни професии, защото нямам намерение да се конфронтирам, поглеждайки в чуждата паница/. Просто споделям плачевното житие - битие на учителя. И как в този случай той да бъде уважаван от младите хора? Разбира се, че... никак. Всекидневно учителят е подложен на стрес и затова отива на работа в очакване да се случи най-лошото. А кое е най-лошото? Най-лошото е, когато напълно се скъса връзката между него и учениците. За да удържи навързаната на множество възли нишка, учителят търпи какви ли не обиди - че е тъп, че някой ден “ще го строшат”, че не искат да пишат и да четат. Дори някои ученици си позволяват да го подиграват - защо му са знанията, като е беден.
Учителят търпеливо понася агресивността и обидите, защото няма друг изход, а от друга страна храни някаква привързаност към професията си.
Младите хора обаче не таят добри чувства към все по-овехтяващия даскал, тъй като знаят, че предлаганите от него знания ще ги доведат до бедност. В тази връзка писателят Димитър Шумналиев споделя, че пътят към знанието е дълъг и дава резултат след много време, докато нетърпеливите младежи искат по най-бързия начин да притежават яхтения блясък.
Какво дуго предлага учителят на тийнейджърите? Тайната лисица от “Малкият принц” на Екзюпери! Но за какво им е!? Подрастващите не се питат кое е същественото - добротворството или парите?
Парите - отговарят в глас идващите след нас. И се аргументират - може ли да се лекува човек без пари, /та един счупен крак струва хилядарка/, може ли да се храни, може ли да си плати тока с една мъдрост или да си подсигури транспорт до работното място? Не, естествено - днес всичко има цена - и то - солена.
Колко струва цената на учителския труд? Още от Възраждането той не е бил достойно заплатен, но поне е бил сред първенците в селото и в града. Думата му е тежала. А обществеността е ценила мисията му да дава знания.
Преди 24 май ме спохожда едно особено раздвоение - още Алеко е писал, че платата на учителите не им стига дори за сол, а днес можем да си я купим. Трябва ли да сме благодарни затова или да се опитваме да съветваме младежите да четат внимателно Алеко. Къде е изходът - в бягството и примирението, или в една будна гражданска позиция?
Сийка КЕТЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар