КАНЯТ "СТЪКЛЕН ДОМ" ДА СНИМА В ЛЕВОЧЕВО

* Не ни трябва имидж, известни сме още от социализма, тук за първи път има присъда над алкохола, разказва Атанас Барбов, който инициира поканата към сценаристите на сериала

Атанас Барбов

“Стъклен дом” канят левочевци да снима при тях и предоставят типичните си родопски къщи за декор. Щом видяхме посланика на САЩ в сериала, защо да не покажат и нас, сочи инициаторът на предложението, бившият синдикалист от рудниците в Мадан, сега пенсионер Атанас Барбов. Не ни трябва известност, достатъчно познати сме в цяла България, само дето ни боли, че селото ни се затрива и умира, обяснява родопчанинът. И припомня факти от историята на родното си село, малко известни на днешното поколение.
Ние сме единствените в цяла България, при които е съден алкохолът и то още през 70-те години на миналия век, припомня левочевецът. Проучване от онова време показало, че тук се консумира най -много алкохол на глава от населението. Затова от градския комитет на партията правят събрание в Левочево и слагат на съд алкохола. Осъждат го и искат да наложат за пример трезвеността. Още същата вечер обаче, след като си тръгват за Смолян големите партийци, левочевци засядат в кръчмата и разпиват чак до сутринта. Сиреч до 5 часа, два часа преди да тръгнат за работа. Това не остава скрито-покрито и още същия ден е донесено в градския комитет на партията. И местните ръководители са заставени да дават обяснение защо, след като има присъда над алкохола, пак има разпивки. Нали казахте, че трябва да го унищожим и ние веднага се заехме с тази задача, оправдали се местните хора.
Е, няма да показваме как се справяме с алкохола, но можем да предизвикаме едно състезание на живо, в което да премерят сили с щилка в ръка Яна и Петър Пендов. Не онази Яна от сериала, ами олимпийската шампионка по троен скок Яна Маринова, която е станала рекламно лице на резачките, дават за пример левочевци. И обясняват, че като своите деди, расли сред борики, са много добри в гората, не случайно тук има горовладелска кооперация, която е от малкото работещи звена на село.
Макар че и в нея се трудат повече външни хора - резачите са отвън, както и шофьорите на камионите, които возят дървения материал, разказва Барбов. И с носталгия припомня, че селото му е наброявало над 1500 жители през 1956 г. Но със създаването на ТКЗС-то народът се пръснал в Смолян, Асеноград, Пловдив и Кърджали. Сега в Левочево са останали едва 104 души, а демокрацията, вместо да върне младите, ги напъдила окончателно. Няма работа, едва десетина души са заети в селото - двама в кметството, няколко в конната база, малко наети има и в потребителната кооперация. Разпродадоха се стари къщи и имоти, складове, но никой не влага в тях и се рушат. Обществени сгради се изкупиха от некадърни спекуланти, които се опитват сега за пореден път да ги препродадат. Подобна е историята на старото двуетажно училище, което е било и кметство. Купено преди години от чепеларец, то стои 10 години заключено и отново се предлага за продажба. Бившият силикозен диспансер пък принадлежи от години на Петя Славова, но също се руши. По времето на кмета Данчо Киряков той беше заложен от Община Смолян заради автобусите на общинската фирма “Рожен експрес” и така стана собственост на банкерката, която откупи част от дяловете на общинското транспортно дружество, за да го оздрави.
Тук са се лекували хиляди миньори, но сега няма и помен от възможост за съживяване на туризма, сочи още Барбов, който не престава да вярва, че един ден селото му ще живени.
Още сме си комунистическо село, не защото тук е роден партизанинът Метакса Гугински, колкото заради онези, червените, които срещам всеки ден. И които не влагат грам инициатива за развитие на Левочево, оцени пенсионерът съселяните си.
 И дори си е нарекъл площада в центъра “Червеният площад”, но по асоциация с Московския. Виж, и църквата са направили червена. Вместо да извира нежна бяла светлина, тук има пълен кич, сочи той огнените отблясъци, които бликат от камбанарията всяка нощ, а под нея има друга бяла светлина. Все едно сме на дискотека, обяснява Барбов. Но таи надежда поне сега, като снимат “Стъклен дом”, цяла България да види подкопания главен път до селото, ограден с червени знаменца, за да не изхвръкне от него някой заплеснат шофьор. Еденственото село без тротоар сме, а главната улица, която съм нарекъл “Деветоспетемврийска”, е изронена до пръст от дъждовете, с болка сочи родопчанинът.
Анета ТОДОРОВА