ПЕЕЩ РЕКОРД ЗА ГИНЕС: 25 ЧЕШМИ НА 14 КМ.

* Отсечката към връх Свобода привлича дарители, решили да укротят водата

На чешмичката с беседка на 500 метра преди върха е спряла фамилия от Първомай, която е разпънала раниците и похапва. И докато възрастните стягат трапезата, Христо Желязков опитва последния майски сняг, яхнал сноуборда върху отстрещния на пътя склон.

25 чешми са се белнали на 14 км. отсечка от село Давидково, Община Баните към връх Свобода. Укротената планинска вода е хваната и блика от медни чучури или от никелирани кранчета. Всички обаче пеят - оная песен, която сърцата на дарителите са вложили в каменните корита. С желанието да има къде пътник да утоли жаждата си и да отдъхне от дългия път към върха. Поставени канчета или чашки се грижат за пътника, да не се изпръска, докато се разхлажда в жегите. Чешми от мозайка или от камък, от цимент или дори от дървения, с беседки или навеси. Но всички събрали живителната сила на планината, с която искат да подкрепят туристите, дошли в най-далечния край на Средните Родопи. Оттук нататък е легендата за Момчил юнак и за Енихан баба. За вярата и неверието, за свободата и простичкото човешко щастие, към което всички се стремим. Чешмите са 25, но край тях като гъби никнат нови и още това лято ще се умножат поне с още две, които се виждат в строеж. За здраве и за спомен ги градят майсторите им. И ако решат давидковци, могат да кандидатстват с тях за Гинес. Почти по две на километър се падат. Но там дори и да не спечелят рекорда, то у нас са го придобили - с желанието си да сторят добро, което да остане и след тях на този свят. Така чучурите им ще пеят за поколенията, както пеят каруците на Сали Яшар от Йовковите разкази, за да възвестят на фамилията, че стопанинът на къщата си иде.
Анета ТОДОРОВА