* Топла зима, златна есен, скали и зеленото море на бориките блестят в творбите на маестрото
Художникът Марко Стойчев се увлече от кубизма. Видният райковец има вече 5 сериозни картини, нарисувани както сам им казва “а ла Стайков”, напомняйки с това за творчеството на специализиралия през 30-те години на миналия век в Париж - Анастас Стайков.
У Марко Стойчев обаче къщите говорят. Те носят носталгията към патриархалния дух на Родопа. Римски мост се е извил пред грейнала в кубове къща. А багрите преливат от жълтото на стените й през зеленото на бориките, до лилата на небето. “Широколъшка къща”, усмихва се той на творението си, но вади и любимата си “Райковска къща”. Това твори маестрото и с болка отбелязва че, много от нарисуваните от него домове, са станали история. И ги има единствено в творбите му. “Чилингирската къща” до рисувалното училище свърши, рухна, напомня творецът, който повече от 70 години намира своето вдъхновение в мириса на боите и устрема на четката. Но едва сега след 80-те си години е усетил нова тръпка, клоняща към френската живопис. Авангардизмът на Пикасо, у него е придобил мекотата на заоблените върхове от планината на Орфей. У родопчанина зимата е топла, не онази която ни изтормози последните 5 месеца в Смолян, ами другата, която грее в картините му и носи синевата на небето, отразила се върху белия сняг. “Белота” възкликва Марко, показвайки двете миниатюри, излезли изпод ръцете му предния сезон. И водата при него има други измерения, вижда се и от лаик, погледнал неговото езеро в картината “Рибката”. Борът при Марко Стойчев, не е родопска борика, а “Лес”. Тъмен като от приказката за червената шапчица и вълка. “Старина”, “Чокманска къща”, “Из Горно Смолян”, “Къщата на Ласло Наги”, реди маестрото и представя творбите, които са топлили сърцето му и изгаряли душата му от есента насам, водейки го към платното всеки ден.
140 картини е натрупал в ателието си, коя от коя по-хубави, пременени в бляскави рамки, с мотиви на които биха завидели от Сингапур до Ямайка. Не че маестрото няма творби в чужбина, но болката му е, че българинът обедня и все по-рядко надниква в галерията на дома му, която би могла да задоволи и най-претенциозния вкус. Имат сърце родопчани за красивото, но напоследък трудно свързват двата края, за да стигнат до изкуството, обяснява художникът, който пази други свои 180 работи на тавана. И вярва, че колелото на времето отново пак ще се завърти към по-добри дни, за да се усмихнат лицата на смолянци и да грейнат картини в домовете им.
Анета ТОДОРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар