Hа 29 април, Европа отбелязва Деня на солидарността, който е предложен през 2008 г. от Словения като мост между поколенията за зачитане на възрастните хора. И макар да сме част от Европа, малцина се сещат за пенсионерите. Виждаме ги как с последни издихания се бъхтат да помагат на децата си(вж. стр. 2). Притеснени, не че наближава краят на живота им, те се опасяват, че като си идат, няма кой да помогне на потомците им.
В омразният капитализъм, към който уж вървим, от години е победил социализма. И за разлика от нас, които се мъчим всичко да си правим вкъщи сами, за да пестим, там всяка дейност е дадена на фирма. И всеки печели от труда си. Един мие прозорци, друг - боядисва, трети поправя ВиК. И когато викат техника, не се пазарят и не пестят, защото знаят, че такова отношение очакват и към себе си. И влагайки в труда на ближния, те броят, че един ден и на тях така ще подадат ръка. Пресен пример са холандците, които дори и да не им трябват мебели, щом в квартала им е отворил нов магазин - пазаруват. Задължително, дори и да не им трябват мебели. Така завъртат колелото на собствената си икономика. А ние, по български бихме завидел и бихме одумали търговеца, цъкайки с език, откъде ли е извадил парите. Така че вицът за казана в ада, в който само край българите няма дяволи, е верен. На 1-ви май - денят на труда, да си го спомним, и ако имаме възможност в тая криза - да споделим хляба си с още някой. И работата си. С някой, който също иска да работи и няма да пести труда си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар