понеделник, 24 юни 2013 г.

РУДНИК ОТ ЦАРСКО ДАВА ХЛЯБ НА ЦЯЛО СЕЛО



Репортаж, писан на 845 метра под земята…  

Рудник още от царско време дава хляб на цялото златоградско село Ерма река, че и отвъд него, видя репортер на “Родопи ВЕСТ”. Мината "Гидюрска" действа при непрекъснат трисменен режим на работа и е на второ място по добив на руда в системата на "Горубсо-Златоград" АД, обясни единият от изпълнителните директори на фирмата - инж.Евтим Евтимов. Над 80 души изкарват прехраната си в подземните галерии, които се простират на над 50 километра из някогашния рудник, сега Участък "Гидюрска". Със сигурност, до сега няма данни някой да е измерил всичките тези километри, обяснява минният шеф.                                                                                             Участък "Гидюрска" е най-старият в Златоградския руден район. До един от изходите му към “белия свят”  - находище “Южна Петровица”, надземният път минава през вече напълно заличеното от картата на България някогашно селце Фабрика. Откакто на негова сцена е пяла лично поп-примата на българската естрада Лили Иванова, няма и 30 години, разказват местните, но сега за съществуването му  сред буйната растителност напомнят само полусрутените читалищни колони на някогашния площад.                                                         Уникален железен 120-метров мост, издигнат доста след падането на нацистка Германия - през 1956 г., е следващото необичайно за пътника зрелище по шосето към "Южна Петровица". Уникален е освен по размери, но и заради своята изработка, а свръзките са  изцяло от нитове, без ползване на кран и заваряване. Впечатлява и фактът, че е издигнат през времето на съветския социализъм, когато враждебните чувства между германци и руснаци - и двете държави са работили за минното дело в Златоградския руден район - още не са потушени съвсем. И интересно, заради един детайл само, който не е пасвал при сглобката на желязното “чудовище”, чуждите проектанти транспортирали обратно всичко в Германия, след което съоръжението било наново върнато и монтирано напълно на мястото си, където е и до днес. И където функционира безотказно. Това разказват един през друг двамата шефове на участъка  Ваклин Кехайов и Тодор Георгиев. А те направо са израснали в ермореченското минно дело. Ваклин работи в “Горубсо” от 18 години, а Тодор - от 30. Някога 50-тонни машини са возели по железния гигант изкопаната продукция от рудника "Северно Градище" до "Южно Градище", разказват двамата минни спецове. Но сега дейностите и тук са позатихнали, защото някои галерии са затворени, като например в находището “Северна Петровица”. В този смисъл, инж. Евтимов казва, че минното дело е и дейност, в която трябва да се включват проучвателни, изследователски, научни и инвестиционни разработки, за да се развива, а не само да се експлоатират недрата на земята колкото може, да се спечели ударно и след това всичко да се зареже.

  При входа на находището “Южна Петровица” към участъка “Гидюрска”, ни посреща табела “10 октомври 1928 г.” На тази дата е отворена галерията - сега хоризонт "823", т.е. мината се намира на 823 м под най-високата тук земна кота. Надписът е изписан на входа, а посоката, в която поемаме под земята, е от север към юг. След 10 минути пеш, стигаме до шахтата, която е дълбока 211 метра, казват рудничарите.  По нея се спускаме в неизвестното с рудничната "асансьорна" клетка. И спираме на хоризонт "845".  Междувременно, водата вече капе по главите ни, а релсовият подход преди това отдавна е скрит от по-малки или по-дълбоки локви и да се стъпва извън релсите е рисковано. Самата кабина пък, с която се спускаме надолу, също е с немски защитен механизъм, разясняват Кехайов и Георгиев. Някакъв нацист някога е измислил това, което се ползва и до днес за аварийна спирачка. Нарича се "парашутка", а те са общо 2. За да демонстрира надеждността на тази спирачка и на хората в кабината, германският инженер натоварил в нея собственото си семейство заедно с децата и наредил да отрежат носещите въжета. И парашутките, които наподобяват 2 лапи по форма, се задействали, пружината паднала и блокирала спускането на хората в бездната. Само за 10 сантиметра разстояние…

 Самите въжета, всяко от които е дълго към 350 м, задължително се сменят през 2 години, а на всеки 6 месеца се проверяват за надеждност, уточнява отговорникът на подемната машина Ружди Юруков, който работи тук от 10 години. Впрочем техниката, която Юруков управлява, също е немска - "Сименс". и включва редуктор, електродвигател и барабани, на които се навиват въжетата. Монтирана е тук през 1941-а година. И от тогава до сега с двата й огромни барабана, които теглят въжетата нагоре и надолу заедно с кабината, аварии и злополуки не е имало.

 Но тук втори подемен съд служи за контратежест, обяснява ни Ружко. Впрочем, асинхронен двигател с фазов ротор управлява скоростта на движение, посредством роторни съпротивления. Управлението на целия този механизъм е изключително опростено, показва подемчикът Юруков. На командо-контролния пулт отново "Сименс" - има педал, палцов пулт, чрез който става измерването на тока в роторните съпротивления и ръчна спирачка, в случай на нужда. Управлението е на хоризонт "845", т.е. от там до върха на планината са 845 мера…

 Тук за улеснение на машиниста има монтирани разговорни уредби и, разбира се - за резерва при евентуални аварии - немска рупорна фуния, която е в действие и сега, ако случайно "мигне" тока. Тоест, сигналите за придвижване на клетката са звукови, чрез сирени и светлини. А дълбокомер отчита къде се намират подземните съдове. 20-ина метра встрани и над него има малка кула с напречни шайби, наричани от миньорите "монетки".

  Някога асансьорната кабина е била двуетажна и е давала възможност за 2 вагона, като единият вагон е влизал в отделението за хора, а то е било отделено в горната си част и от по-малко товарачно пространство. Закачването става с "кауш" - клиново устройство, представляващо квадратно желязо.

 Изобщо характерно за немците е, че те обичат работата да е опростена и процесът е бил бърз. За това свидетелстват и сега двете малки вагончета, произведени в заводите "Круп" - те са компактни и лесновозими. Събирали са нормално количество руда,  изземвана е само "ядката" на жилата, разясняват нашите компетентни водачи. 50 метра е скалата над асансьорното и работно пространство в шахта "Гюдюрска", научаваме. Междувременно, в момента в движение се прави ремонт на шахтата, не се разчита само на някогашните солидни основи. Но работният процес в нея не спира, сочат хората новото масивно  дървено скеле. И описват как се подновява основно цялата шахтна армировка. В заключение вмъкват, че някога, към края на август`1944-а германците искали да взривят всичко сътворено от тях тук. Дори взривните запаси били натоварени на вагонетка, идваща по въжената линия от Кърджали. Планът им обаче бил предотвратен от родопчани. Те прекъснали линията и динамитът не пристигнал…  На тръгване от Ерма, вече на повърхността, "Рудодобив по тези земи е имало още от времето на траките" - напомня инж. Евтимов. И ни приканва да видим в архивите. Защо не!…

Слезе в шахта "Гидюрска", гледа, видя и написа:

Деси РАДИКОВА                    


Няма коментари:

Публикуване на коментар