сряда, 5 юни 2013 г.

ИСКАМЕ ЛИ ДЪРЖАВА ИЛИ ПРЕДИШНАТА СИ НИ ХАРЕСВАШЕ

България е все още АБСУРДИСТАН. Личи от писанията в електронната мрежа. Обърканите като в калчища напосоки питания на някои журналисти. Пък и от спретнатите протести на жълтите павета в края на миналата седмица. Недоволни  от последните парламентарни избори поведоха колони срещу правителството, което беше само на 4 дни. Без то да е направило нито една стъпка и да няма нито една проява, която да дава основания за коментар. Изблиците  „Разпни го” са по-скоро емоционални, движени от външни сили, които явно чак сега са открили, че остават вън от парламента. Вън от управлението, вън от ВЛАСТОВИЯ РЕСУРС, КОЕТО ЗНАЧИ И ВЪН ОТ ПАРИЧНИЯ ПОТОК НА ДЪРЖАВАТА. Нещо неочаквано за тях и не предполагано до този момент, вие се отговорете защо чак СЕГА ОБАЧЕ. А не ден след вота, когато вече бяха явни резултатите за Народно събрание 2013.
Затова пък два дни по-късно новоназначените министри удариха чертата и откриха, че бюджетите им за 2013 г. са свършили, нищо че сега сме едва в средата на годината. Някои казват – обичайна практика пред избори, да се харчи като за последно. Няма пари в министерството на отбраната, няма пари в МВР, отсега ще стане ясно и дали е така, и в останалите ведомства. Служебният кабинет замрази падането, но не открехна завесата колко е изтърбушена държавата. Няма да коментираме и скандалното самопредлагане на бившия вече министър-председател за мястото в Рим. Явно не е бил уверен човекът, че ще го предпочетат. Нищо, че до този момент приличаше на професионалист. 

В същото време от парламентарната трибуна бившият премиер Борисов обещава да подкрепя правителството, за да се усвоят парите от ЕС, предвидени за тази година. И дори се кълне, че ще прави всичко възможно това да стане. Според някои специалисти става дума за 1.9 млрд, но колко са в действителност ще им удари чертата новият наследник на поста, който ще управлява европейските пари. От тях 60 МИЛИОНА ЕВРО ТРЯБВА ДА СА САМО ЗА БИЗНЕСА, който има да ги ползва по две програми.  Средствата трябва да са с между 50% и 90% съфинансиране, нещо което ще даде шанс за глътка въздух на икономиката ни, която почти е изчезнала. Друг въпрос е дали вече има работодатели, които ще искат да поемат такива рискове с писане на програми, треперене пред банки, спазване на изисквания и т.н.

Емнати от дискусии за палетата с бюлетините от Костинброд, от подслушвания и ролята на бившия МВР-министър в тях, медиите направо ИЗКЛЮЧИХА ФАКТОРА ИКОНОМИКА. Т.е. какво става с фирмите, с предприятията, в които хората си изкарват заплатите, хляба  с който живеят. Не че не е важна истината дали е правен опит да се подмени вотът и дали не са правен подслушвания не за предотвратяване на престъпления, а за контролиране на политици, бизнес и т.н.  Но ножът само преди няколко месеца показа, че е опрял у кокал и народът гледа с нескрит интерес какво става в парламента, и какво става с правителството. И чака, за да открие като в скрита картина 9-те разлики ДАЛИ И ТИЯ СА КАТО ОНИЯ.

Икономическата криза у нас роди политическа – доказаха го бунтовете през февруари-март. И нежеланието на улицата да припознае нито една от действащите до момента партии. Водачите на гражданското недоволство първоначално не искаха участие в политиката и декларираха дистанцирането си от нея, че не ламтят за постове. В последствие „откриха”, че само чрез властта могат да променят системата. Наивно! Ако бе възможно това Жан Виденов нямаше да даде оставка в зимата на народното недоволство - 1996. Той предпочете да остане чист и да не прави компромиси с възгледите си, прегръщайки преподавателското поприще. Вместо да откликне на корпоративните интереси от оня списък, даден му за приватизация.  Казвал го е сам в интервюто си пред „Родопи ВЕСТ”, а и пред други медии, вероятно. По списъка обаче са действали следващите след него, които довършиха разграждането на държавата. За да се стигне до последното правителство, в което малкият човек беше тотално забравен. А монополите го ядяха на почивки. Като се почне от тока и водата и се стигне до разните топлофикации и т.н.  Замразените пенсии и майчински са също ясно доказателство докъде се е простирала държавността. На нищета са обречени нашите майки и бащи, давали по 35-40 години от живота си за създаването на държавата България. На нищета беше обречено и младото поколение, което нямаше шанса да се самовъзпроизвежда при оскъдните парици за детски и за платен отпуск по майчинство. Т.е. в БЪЛГАРИЯ ИЗНИКНА МЕХАНИЗМЪТ – РАБОТА НА ПАРЧЕ, А СЛЕД НАС – ПОТОП, констатиран още в първите години на демокрацията след 1989 г. и вече описан по книжките. Управляващите забравиха да гледат какво ще става напред, а се фокусираха единствено в собствения си мандат – година за година. Афиширани навън успехи, рязане на ленти и обяснения от времето на комунизма, че сме най-стабилните в Европа, за разлика от съседите ни Гърция и Румъния. Явно се разчиташе, че най-бедните никога не напускат населените си места и няма как да сравнят лъскавите и подредени къщи на комшиите ни от север и юг. А пък тези, които пътуват нито им се влиза в пререкания с властимащите, нито пък им се занимава с глупости – гледат да си уреждат личната приказка. Заради очевадното разслоение в обществото, при което средната класа – било интелигенти или лекари,било учители или дори работници, останали без работа, се стигна до площадите. За разлика от последните протести, които са водени от неуспелите играчи в парламентарната битка.

ЯВНО УРОКЪТ ОТ 1997 Г. НЕ Е НАУЧЕН. Тогава доларът стигна 3000 лв., докато само в началото на 1975 г. беше 75 лв. Няма да спорим кого обслужи инфлацията, нито кой понесе тогавашната криза. Стигнахме до дажби - полагаше ни се по кило захар и кило сирене на човек за месец срещу купон. Пюретата на тогавашните бебета се даваха по кашон – пак за месец и пак срещу купон, така че майките откриха най-добре какво означава криза.

 И тогава политиците ни са се КЛЕПАЛИ ПРЕД ЕВРОПА, свидетелство за това са писанията на синият Светослав Лучников, който ги нарича „ковладене”. Тази мода продължава и сега, дори вчера се коментира в медиите във връзка с последното пътуване на Цветан Цветанов до Брюксел, ден преди да падне имунитета му на депутат. Той не отрече, че е имал подобна роля, дори я изтъкна като нещо положително, в което осветлявал европейските ни партньори. Тепърва ще берем плодовете на тази визита, която още не е ясно в кое направление е. Макар, че опонентите му вероятно имат повече основания от него да се жалват пред ЕС, тъй като те досега са били в опозиция и нито имали досег до европейските средства, нито са имали досег до човешките ресурси, които са поставяни на един или друг пост. Само новият правосъден министър Зинаида Златанова откри, че има назначени във ведомството й над 80 човека без конкурс. Браво! – би казал един Алеков герой, но това е друга тема.  А нашата е, че все още не сме разбрали, че с подобни брюкселски акции сваляме имиджа на България пред Европа и света. ПЕТНИ СЕ НЕ ПРАВИТЕЛСТВО, А ДЪРЖАВА, нашата собствена.

Партизанлъкът явно винаги е съпътствал българина през неговата дълговековна история. Малко са обаче примерите, които са достойни за подражание. След Съединението и последвалите го размирици бившият МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТКО КАРАВЕЛОВ Е АРЕСТУВАН. Хвърлен в затвора и „ремонтиран” яко.  Научили за задържането му, кореспондентите на европейски и руски медии искат да го посетят. Разрешили им. Първият им въпрос към него бил дали са му упражнявали насилие в затвора. „ ГОСПОДА, БЪЛГАРИЯ Е ЦИВИЛИЗОВАНА СТРАНА. У НАС АРЕСТАНТИТЕ НЕ ГИ БИЯТ!”,ОТСЯКЪЛ КАРАВЕЛОВ И СЕ УСМИХНАЛ. А по лицето му ясно личали следи от хубавото отношение към него. Пък  болката, с която седнал срещу репортерите говорела друго. Но политикът ДЪРЖАЛ ЗА ОТЕЧЕСТВОТО МУ ДА НЕ ИЗЛИЗА ЛОША ДУМА НАВЪН. Такива хора у нас сега дали има?

И въпросът сега е, какви знаци даваме към Европа. Коментарите, че правителството ни е правено набързо, че в парламента са „орел-рак и щука”, а подмятанията за „нова тройна коалиция” с едничката мисъл, че това словосъчетание е достатъчно изцапано в ушите на българина, не носят дивиденти на страната ни.  Ако улицата в лицето на Янето и Валери Смеонов, към които рано или късно ще се приобщи и Бойко Борисов продължи да диктува, на Евросъюза ще му стане ясно, че България СТАВА НЕПРЕДВИДИМА. Европа си има достатъчно проблеми, за да се занимава с нашите. Както не се занима с гръците, но за разлика от отношението й към Гърция, в която изля потоци пари, ние няма да имаме такава чест. Много пъти са ни слагали в задния й двор, въпреки, че още от приемането на християнството сме доказали, че можем да съперничим на не една древна култура, независимо дали е на Изток или на Запад. А приноса ни в това отношение към християнския свят и Русия, е неоспорим и досега.

Няма спор, че лицата в министерските кресла си имат партийни пристрастия. Това ни най-малко не сваля експертността им. Но това са ХОРА  С БИОГРАФИИ И ЗНАЯТ КАКЪВ ОГРОМЕН ТОВАР СА ПОЕЛИ. Не са намерени нито на кръстовища, нито са наивници, че ще управляват безметежно при изгребана хазна. Средната им възраст някой беше изчислил на 47 г., сиреч знаят и могат. И ЩЕ ИСКАТ ДА СЕ ДОКАЗВАТ. ЩЕ ОПИТВАТ ДА ПАЗЯТ НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС, нищо че засега при някои от тях това да не е проличало. Ще го правят, за да се разграничат от предходниците си. Външният министър  Кристиан Вигенин вече говори за земите на българите в Турция. Смолянската депутатка Дора Янкова обяви, че няма да има формален или неформален проблем, какъвто измисляха доскорошните управляващи за  отварянето на болницата в Девин. И след като тя сключи договори със Здравната каса хората  спокойно ще се лекуват на място. Погледът се отправи и към банковата система. Досега трезорите у нас бяха привилигировани при търсенето на необезпчените кредити. И от тяхно име съдия из-пълнители продаваха на безценица апартаменти, изкарвайки на улица млади и стари. Самоубийствата валяха като градушка и засягаха цели семейства. Това ще се ограничи. Да се пипа обаче внимателно, за да не развържем отново невъзвращаемите кредити.

Парламентът гласува и по-високите майчински. Зам.-председателят Мая Манолова обяви, че ще предложи орязването на сумите за депутатските подаръци, привилегия която дразни на фона на беднотията у нас. Словесните престрелки между депутатите в Народното събрание вървят, но има и свършена работа, нищо че от клетвата им са минали едва две седмици. Нападките за турцизация и продажност на националните интереси, обаче не наливат положителен заряд и не мотивират за отстояване на каузи. Така, че нека мерим думите, според делата, а не обратно.  И да дадем шанс на собственото си БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО вместо да бързаме заедно с мръсната вода от коритото да изхвърляме и бебето. Иначе ни чака нова зима, с ново име. И жертвите няма да са сред нито сред политиците от какъвто и да е цвят, нито сред управниците – всички те си имат професии, времето на манекенките мина,  и ще се върнат към своята си работа.  Така, че да внимаваме с РАЗГРАЖДАНЕТО НА ДВОРА СИ, ЗА ДА НЕ ОТКРИЕМ, ЧЕ СЪСЕДЪТ Е ПРЕМЕСТИЛ ОГРАДАТА ПО-НАВЪТРЕ, У НАС.     


Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар