събота, 29 юни 2013 г.

НЯМА МЕРАКЛИИ ЗА ОВЧАРИ В БОРИНО



НАПУК НА БЕЗРАБОТИЦАТА



* 1100 шилета и овце има къшлата на предприемача Стефан Сариев, тя дава 100% природен продукт - само от мляко, мая и сол е сиренето и кашкавалът му

Джамал Асанов и Кадрие с агънцата приготвени за Петровден.

 Напук на безработицата сред 4285 население на Боринско няма мераклии за овчари, установи "Родопи ВЕСТ". Над 700 човека са регистрирани като трайно безработни на Бюрото по труда, отбелязва кметът на Общината инж. Октай Алиев. Сроковете на програмите за временна заетост почват да изтичат. Първите 100 са освободени от 1 юли и от понеделник са без трудови ангажименти, останалите поетапно ще остават без работа или до есента армията им най-вероятно ще се утрои, но към животновъдството никой не поглежда.
Тази пролет не можахме да намерим овчар за стадото на Стефан Сариев. Девинският предприемач е решил да се върне към традиционния за Родопите поминък - овчарството и макар стадата му да не ходят до Бялото море, както това е ставало преди век, всяко лято те се вдигат високо в планината над Борино, за да пасат най-дъхавите треви.
Не искат хората от района да стават овчари и това е, обяснява Джамал Асанов, който вече 7 години работи за Сариев. Не им се работи, младите чакат на пенсиите на бащите и майките си. Пият по кафенетата вместо да се хванат и с честен труд да си вадят хляба, реди 50-годишният човек, който със съпругата си Кадрие се грижат за 1100 шилета и овце. Като докараме кола със сено, няма кой да ни помогне да я разтоварим. Даваме 70 лв. на камион за разтоварване и пак не искат да се хванат боринци, удивлява им се техният съселянин.
Свястно момче е Стефан Сариев, трябва да има повече като него, за да ни дават хляб на село, обяснява Джамал, който от 14-годишен се занимава все с овчарлък. Бил е и в ТКЗС-то и на частно е работил. Но винаги е гледал да е с постоянни ангажименти, нищо че е пастир. И осигуровки да има и трудов договор, както си му е редът, за да дочакат той и съпругата му пенсия. Затова и се хвали от Стефан Сариев, който живее и работи в София, но на времето е купил стария овчарник на ТКЗС-то и решил да възражда стария поминък на планината -  овцевъдство и да отглежда изчезващата каракачанска порода. Тя е била характерна за този край, но тъй като овцете са по-дребнички, през 50-те-60-те години на миналия век са били подменени с по-едри като структура и по-млекодайни животни.  
Ние гледаме 630 майки, доим около 530, защото другите късно се оагниха и малките бозаят. Доенето е на ръка, от 6 часа сутринта започваме и свършваме в 7.30, тогава изкарваме животните на паша. През пролетта дояхме по 250 литра мляко, но сега - към 120 литра предаваме на мандра в селото, сочи Асанов. Разделили сме овцете на две, затова ни трябват две двойки пастири. 300 агнета са на Балкана, само за тамазлък, уточнява той.
В местността Саборча са, 11 кучета гледаме там, за да пазят стадото, добавя жена му Кадрие. Наистина са много, но сме ги свикнали на качамак - като едно време, парим им го и така ги изхранваме, разказва тя за закуската на четириногите пазачи. Мечки не сме видели, откланя тя питанията ни не е ли притеснително да водят овцете високо в планината. Чули сме че ги има в местността Кастракли, но среща с тях не сме имали, усмихва се жената.
Синът ни, който е 11-класник в боринската гимназия, преди години реши, че сам ще гледа крави. Купих му няколко и сега са вече 30. Оправя се, нищо че ходи на училище. Няма как да му помагаме, ни сме се хванали с овцете от къшлата на Сариев, и сме доволни от работата си при него. Дава ни покрай неговото стадо да си пасем и по 5 овце за нас, напомня Джамал. И обяснява, че синът му се оправя сам и с доенето.
С апарат го прави, почва в 6 и в 7.30 е готов, носи млякото на мандрата и тогава тръгва към уроците, хвалят се родителите. Но и за неговото стадо не се намерил кравар сред местните, затова чак от Разград дошъл човек да ги пасе. Осигурили сме му квартира, 500 лв. заплата сме пазарили и осигуровките. Затова казвам, че животновъдството е на умиране и на такива хора като Сариев държавата трябва да помага всячески, сочи Джамал. За краварника даде 40 хиляди лева на времето, а трафопоста, който пусна, за да имаме ток в обора му струва 80 хил.лв. с подземната комуникация. Пасища наема, плаща. Горе в планината в местността Извора, овчарникът също е нает и за него цяло лято ще дава наем. Как да му излезе финансово сметката, пита риторично пастирът. Самият той продава млякото от кравите на сина си на местна мандра за по 65 ст. литъра. Два месеца през зимата стойността му скача на 70 ст. Овчето мляко пък се изкупува по 1.50 лв. литъра, но това не са никакви пари, спрямо труда и фуража, който се влага.
Рисков бизнес е животновъдството, само по Гергьовден и Великден се търсят агнета, а тази година двата празника се сляха, та вместо на два пъти да продаваме, хората си купиха по един курбан. Но пак успяхме да продадем 250, сочи овчарят. 6 лв. върви живото тегло. 400 агнета и 300 брава имаме за продан, но Сариев си търси пазари. Тук в Борино само за празници хората си позволяват да купуват. Ето сега за Петровден тази събота имаме няколко поръчки и очаквам хората да дойдат и да си ги вземат.                       
Само с чисто мляко се прави сиренето, кашкавалът и брънзата, които излизат от нашите овце. Мляко, мая и сол по стари рецепти и без никакви консерванти е процесът, обяснява пък бригадирът Георги Герзилов. Подквасва се и мляко пак по стара рецепта без химии. Пазарите за екологично чистата на 100% природна продукция пък са в София и за тях се грижи само собственикът, сочат от Борино.
А вещи в селскостопанските дейности хора изразяват надежда, че държавата ще погледне финансово по-благосклонно към фермерите, за да бъде продукцията им достъпна за обикновените хора. Протекционизмът в най-добрия му смисъл трябва да залегне в българското земеделие, за да станат тези работни места привлекателни. А и свалената себестойност на квасеното мляко, сиренето и кашкавала ще ги направят поносими за джоба на българина. Защото в противен случай каквито, и табелки да им слагат ветеринарните инспектори в магазините, хората ще посягат към продукцията с растителни масла, вместо към исконните за Родопите произведения, защото не могат да си ги позволят.   

Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар