четвъртък, 16 май 2013 г.

ПОЧНА ОСУШАВАНЕТО НА РУДНИКА



"ВЪРБА-БАТАНЦИ" - ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО


*  Чудо - рудоземски риби плуват в галериите и излизат чак в Мадан 

* Стягат шахти и подемни машини, ремонтират административно-битовият комплекс 

* Три помпи вече черпят водата, а ново 80-метрово мостово съоръжение прихваща повърхностните води в местността Бабата 

* След септември месец почва добивът

Сн. Новоизграденото мостово съоръжение над дерето показва инж. Иван Ананиев.
 Една година след връчването на концесията на "Върба-Батанци" на инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев около рудника кипи усилен труд. Червеният подновен покрив на административно-битовия комплекс и новата дограма на прозорците поставена на някои от етажите отдалеч издава, че обновяването върви с пълна сила. Поставят се нови теракота и плочки в баните, където след работа в забоите миньорите ще свалят умората си, вече са боядисани с блажна и постна боя и помещенията. А в халето от където се командва подемната машина, дори са поставени под прозорците специално изготвени цветарници. Те само чакат засаждането на китки. Прозорците пък блестят от чистота, което ще рече, че са лъснати около Великден.
Това е дело на грижливите женски ръце на първите новоназначени работнички, коментира с гордост изпълнителният директор на "Върба-Батанци" инж. Иван Ананиев. А че държи целият комплекс да бъде облагороден и подреден се вижда и от окастрените пролетно храсталаци около сградите, далеч преди да избуят тревите в района. Изцяло е готова подемната машина на шахта "Върба-1". Окомплектована е и впрегната да работи, посочи изпълнителният директор на "Горубсо-Мадан" инж. Сергей Атанасов. Който уточнява, че от 1-ви май е започнал водоотливът на рудника. Шахтата е 400 метра дълбока, 200 м от тях са затопени, а на хоризонт 200 е свързана чрез травербана с Рудоземската обогатителна фабрика, където на свободен ход излиза водата и от там се отвежда чрез новопоставените тръби до хвостохранилището на Рудозем.
Три месеца ще трае отводняването, прогнозира инж. Ананиев. 3-те новозакупени потопяеми помпи са пуснати на хоризонт 740 и в момента помпят на 70 см. водата от галериите. По травербана тя пък стига по естествен път до РОФ. А там където свършва галерията в Рудозем има малък зарибен водоем. Тъй като водите са чисти, а рибата хвърля хайвера си в момента, тя е тръгнала обратно по галерията към шахта "Върба-1", в която има достатъчно вода и вече излиза в маданския рудник. 4 км плува рибата, а запленените от гледката миньори дори и хвърляли хляб, за да я хранят. За невижданата досега находка на подземните работници разказа с усмивка инж. Ананиев. Вече е отводнен 43 метра воден стълб. Скоростта на черпене на водата е по-голяма, но с влизането в дълбочина ще пада, но по проект между 3 и 5 месеца, процесът по осушаването на галериите трябва да приключи, за да почне черпенето на руда. Или в мината да тръгне истинската работа по добива. 4 човека на 3 смени са ангажирани само с водоотлива. Отделно е персоналът нает по ремонтните работи - било в галериите или битовия комплекс. До момента назначените на "Върба-Батанци" са 35 човека. Но поетапно ще се вземат още и към края на годината ще стигнат 100.       
Ще изградим стационарни водоотливни помпени станции. Възстановява се подемната с две клетки, които са почти нови, защото са ползвани малко, уточнява инж. Ананиев. Направени са вече изпитанията на въжето, което трябва да издържа 7 пъти статистическия товар - т.е. тежината на клетката плюс товара, което 7 тона. Или за него се изисква коефициент на сигурност общо към 50 тона, изчисляват специалисти.
Вече са хванати повърностните води, които не трябва да влизат в рудника. Преди обрушовката те са хванати в огромни тръби ф 500 и със специално мостово съоръжение са прехвърлени над дерето в района на местността Бабата - недалеч от двете шахти на "Върба". 80 метра вече са изградени от моста, но се оказа, че това не е достатъчно и ще се полагат още 150 метра тръби. 20 хил. лева струват само тръбите, вмята изпълнителният директор на дружеството, взело новата концесия. Част от отводнителната система на повърхностните води е и специален тунел пак в местността Бабата. Той не е нов, строен е още преди 1989 г., когато са експлоатирани мините в района. И стига 200 метра в дълбочина, за да излезе от другата страна на баира, далеч от рудничните галерии. Предназначението му е да обира водата от околните канавки.                               
Има хляб в рудника, на 16 години - още нямах паспорт, когато ме взеха в него, издава пенсионираният вече Хари Карасулиев. Тогава ме взеха за парнаджия и то с разрешение на Профсъюзите, че съм непълнолетен. С една трудова книжка, която е попълвана само на "Върба" съм изкарал целия си трудов стаж, вмята миньорът, които има 4 златни ордена на труда и множество значки заради постиженията си в рудничарството. 32 години е само стажът му в галериите. През 1993 г. се пенсионира за първи път, но после отново се връща и работи до 2003 г. когато окончателно си тръгва заради факта, че по времето на Валентин Захариев мината е обявена в ликвидация и потопена.
Всичко тук ми е мило, за първи път на 6 май през 1968 г. стана пропадане на шахтата, която тогава беше дървена и останахме затрупани на хоризонта заедно с още един колега. Но всичко ни се размина на косъм, припомня си 48-годишният Карасулиев, който е от близкото до рудника село Крайна. До преди няколко месеца бях охрана тук и се радвам, че на времето не позволихме всичко да се изреже за скрап и да се изнесе, както стана това с шахта "Батанци", вмята мъжът. И с носталгия обяснява, че само "Върба" е давал работа до 1989 г. на 450 човека, а през 70-те години на 600 души. Свидетелство за това са руините останали от бившите блокове на "Горубсо" в близкото село Върба, на което сега се водят жители едва 28 човека. Блоковете бяха населени от работници и специалисти от вътрешността на страната - предимно от Северна България: Търговишко, Разградско и Русе. А сега е мъртвило, с мъка отронва родопчанинът.      
Добри специалисти са инж. Ананиев, а и инж. Атанасов, хвали той директорите от системата на "Горубсо". Разбират си от работата, а и жилата тук е добра, така че ще тръгне истинският добив, обяснява Карасулиев, който и сега не може да стои без работа. Нищо че е хванал тавана на пенсията, станал е фермер и вече гледа 10 крави, които пасе наблизо в собствените си ливади. Двама сина и има, и двамата са в мините, единият заради неразбориите в Мадан още преди години заминал за рудник "Джурково", където е вече началник, а другият е останал тук - в рудник "Крушев дол".
Комини, шахти, проходки, всичко е минало през ръцете ми, до 25-30 човека бригада съм водил, затова се радвам, че тук отново ще има работа, напомня Карасулиев. И вмята добри думи за новите собственици, които не жалят пари, за да подновят рудника, който са получили обезкостен, заради ваденето на желязо и продажбата му за скрап.
Нищо не е останало от шахта "Батанци", нито клетката, нито релсите, потвърждава и инж. Атанасов. Което налага вкарването на огромни инвестиции. Тук вече е готова подемната машина. Искахме да купим нова, но се оказа че струва към 4 млн. лв., внос от Украйна. Това наложи да възстановим една стара, която беше доста поокрадена, но за около 400 хиляди лева ще я възстановим, напомня инж. Ананиев, който от 1974 г. е в рудничния басейн на Средните Родопи. 
Като подемчик от 1-ви май на шахта "Върба-1" е назначена Неджмие Идризова. Бившата работничка от маданските рудници "9-ти септември" и "Крушев дол" след гурбетчийство отново се е върнала в мините. На 36 години съм, а големите ми щерки искат да съм при тях, затова си дойдох, обяснява жената, която е доволна че е отново на работа. Майка е на две ученички - на 16 и на 8 години.  
И аз продължавам семейната традиция, усмихва се Минчо Вощев от Смолян, и той от същата дата е поел работата си на рудника. И засега пътува всеки ден, но ще се устрои в общежитието. Баща му и чичо му са бивши миньори от закритият преди години уранов рудник "Герзовица", а той като бивш строителен работник, сега е шлосер. 45-годишният родопчанин е началник смяна и чака с нетърпение да свърши подготовката и да почне истинската работа - рудодобива.
 
Анета ТОДОРОВА 

Няма коментари:

Публикуване на коментар