понеделник, 4 март 2013 г.

ОТ "ПЕТРОВИЦА" ВАДЯТ НАДНОРМЕНО РУДА



Най-големият рудник в минния басейн


Бригадите на рудник "Петровица" в Мадан почти ежедневно преизпълняват плана си, а графичките със заработките, срещу които пише плюс в стотици килограми, са достатъчен показател затова.   
Много добре работят миньорите, ограничаваме технологично скалния добив, с което завишаваме качеството на рудата. А от там и по-високото металното й съдържание, обясни главният инженер на мината Златко Касабов. Добивът е 9500 т. месечно, отделно вадим хиляда тона неруден материал, с част от който се запълват стари отработени пространства, за да спестим от разходите по изваждането на повърхността. Останалото пък отива на депо за съхрание, обяснява технологията, 38-годишният специалист, който от 1996 г. е в системата на "Горубсо-Мадан".  
5 хоризонта има рудникът, но реално работещи са три: 8.65, 7.68 и 6.37. Вагонетките излизат на нулевия хоризонт, но реалната му височина е 865 метра, докато шахта №3, на която се работи е под връх Петровица на височина 1309 м.
Има подземна връзка между нашите и златоградските рудници, които са на по-ниска надморска височина, затова понякога ги наводняваме, както се случи през 1996 г., признават си чистосърдечно маданчани. Но в действителност водите от техния рудник се отичат в хвостохранилището в Златоград. Има хляб в мините, още от римско време по тези земи е имало галерии за добив на метали, после немците са ги разработвали, след това руснаците. После социалистите, а сега при демокрацията и ние, обяснява и гл. механик на "Петровица" 44-годишният Събчо Иванов, който 18-годишен след завършване на Механотехникума в Смолян идва тук и навърта целия си стаж в Мадан, почвайки от шлосер. А сега е един от най-квалифицираните ни работници, обяснява за него 45-годишният Валентин Младенов, който е инспектор "Здраве, безопасност на работа и прахово-вентилационна служба".
Огромен труд е кипял тук, свидетелство са многобройните изоставени блокове и къщи в района. По две семейства са били настанени в апартамент - всяко с по стая, но с обща кухня и санитарен възел. Над хиляда души са работели до 1980 г. на "Бориева", "Петровица" и "Южна Петровица". 5 шахти на един рудник са били отворени, затова и са наричали "Петровица", най-големия на маданския минен басейн. А сега сме общо 172 човека на мината и по-старите жилищни сгради с каменни основи и дървени облицовки са празни, потвърждава Събчо Иванов, онова, което сме видели в махала Конски дол, на 2-3 км. преди рудника. Първите минни работи в района датират от 1938 г., а концесията която "Горубсо-Мадан" притежава е дадена през 2000 г. Един път вече нейният срок е удължаван. Правени са постъпки и за повторно удължаване, тъй като тази година изтича даденият последен срок.  А залежи тук има, неслучайно очакват да дойде сондата с геолозите от проучвателното  звено, което в момента работи на "Крушев дол". 
Последните карти за района са правени от руските бригади и датират от 1950 г., макар че ние сме длъжни по концесионен договор, а и стриктно го изпълняваме - да поддържаме геолого-маркшайдерската документация, за всичко което правим, вмята главният инженер на рудника. Но всички са категорични, че новите собственици на "Горубсо-Мадан" не жалят средства нито за оборудване, нито за подобряване на условията на живот в мината. С 6.9% имат увеличение на заплатите за януари месец. Още в петък си взехме заработеното, нищо че понеделник е 25-ти, датата за изплащане на заплати, което е показател за отношението на работодателите ни към нас, вмята Валентин Младенов. 21 година има той в системата на "Горубсо-Мадан" и тук ще се пенсионира, защото вече е подал документи. 6 години е изкарал на рудник "Бориева", 14 на "Върба" преди да го затворят, а останалите са на "Петровица". 
Не искам да си спомням, как заради това че бившият собственик Захариев не си плащаше тока, ни го спираха на всеки два часа, което пък ни пречеше на нормалната работа, а и на заработките само преди година, заяви пък Събчо Иванов. Ако предварително EVN са ни уведомили сме длъжни да изведем хората на безопасно място, за да няма аварии. Да изчакат там пускането на тока, след което пак да продължат, припомня си тежката сага и инж. Златко Касабов.
              С премии завършихме първия месец на годината, дори сме си ги получили, обяснява и началник смяната Фахри Меков, който е 44-годишен, но вече има 20 г. стаж, 13 от които в "Горубсо-Мадан". Почнал като бункерист, после шлосер и механик, а сега е началник на всички бригади и отговаря за изпълнението на плана, и следи за безопасността.
Най-важното е, че си ги вземаме редовно, иначе как ще издържам студент в Пловдив и ученичка десетокласничка в Мадан, напомня той.  
Добивната бригада на Рамиз Карамисиров, е най-добрата - дават по 2300-2500 т- на месец, тя е и най-многобройната, вмята Валентин Младенов. Рамиз е от 11 г. само на този рудник. 25 години тук пък е навъртял като стаж Людмил Ханджиев, който заедно с Митко Асенов и Стефан Бунев излизат заедно от галериите след първа смяна - 7 часа тежка работа.
Анета Тодорова

Няма коментари:

Публикуване на коментар