ХАЙДУШКИ ПОЛЯНИ

Родопа планина със своите върхове, ридове и долини прилича на бурно развълнувано море. В своите чудни гънки, тя е приютила и Хайдушки поляни - извор на красота и спокойствие. Те започват от Иноглово и като кичено халище достигат до Рожен. Вековни ели и мек картъл те обгръщат навсякъде. Ва най-ниската част блести изкуствено езеро. Минеш ли покрай него ще усетиш плискането на дребни риби. Разходиш ли се наоколо ще намериш студен чучур, който блика и разказва легенди. От тези легенди идвират истински сарини. Поляните пеят, боровете пеят, изворите пеят, хайдушки приказки разказват. Сякаш чуваш гласа на Веселин Джигов:

Стига ми се горо навдигаш,

С Преспа и със Свобода.

Или ми се горо навдигаш,

Че си горо прикрила

До двеста-триста хайдути.

В онези робски времена под всеки връх, под всяко дърво е бдял хайдутин и знаменосец. Тук поробител не смеел да премине. Тук е минал пътят от Смолян за Пловдив. Там където минавал през гората, често керваните от поробители били посрещани от хайдутите. Оплаквали се изедниците. Веднъж писали до Високата порта. Дошла заповед гората да се изсече. Така писал султанът. И започнали да секат. Секли, горили. Но гората все израствала. Така се родила местността Пожеря. Изуявали дървесата в нея и отново, и отново прикривала хайдутите. Тук се прочул Вълчан войвода от Чокманово. Тук имали бичкия Пейо и Кольо Шишманови. Тук в малката им къща, която сега е мезуй е кипяла революционна дейност. Пейо станал войвода, а Кольо - знаменосец на четата. Тъжна, но героична е историята със знаменосеца. На изток от Хайдушки поляни в Домуздере четата била завардена от душмани. Жистока битка се завързала. Дружината тръгнала да се изтегля, а Кольо бил ранен. За да не падне във вражи ръце жив, натиснал с крак спусъка на пушката си. И сам паднал мъртъв. Турците занесли тялото му в най-близкото село - Славеино. Заразпитвали хората дали го познават. Но всички отричали. И родната му майка отрекла. Да не изгорят турците селото. Погребали го без поп и камбанен звън.

Сега гробовете на двамата братя са на Хайдушки поляни, до параклиса. Вървиш из гората и все чакаш да видиш байряка, развян от Кольо . А там на върха стои белокаменния паметник на героите на Илинденско-Преображенското въстание. От своя връх той пази Хайдушки поляни.

Свилен КОМИТОВ