ВОЙНИЦИ-МИНЬОРИ СЪЗДАЛИ ТЕАТЪР "ХАН ТАТАР"

* От него излезли светила като народния артист комика Георги Парцалев

Георги Парцалев

Историята на "Горубсо" помни не само работата на 30 рудника едновременно през 70-те години на миналия век, когато дружеството е истински гигант с поделения в Златоград, Мадан, Рудозем и Лъки, но и създаването на истински театър. Виновник за това е Мадан, където се събират трудоваци, дошли от цяла България да отбиват в мините военната си служба, вместо да носят пушка. Очевидец и пряк участник в тази епоха е дългогодишният миньор Харитон Лилов Хайдушки, родом от маданското село Чурка. В спомените му ярки фигури ще останат Георги Читаков, който по онова време учел за доктор. Но прекъснал студентството, за да кара казарма. Същото сполетяло Ганчо Саваков, Костадин Станимиров и ненадминатия комик Георги Парцалев.
Ганчо беше замерчик, какъвто съм работил и аз, връща лентата назад в далечната 1953 г. Харитон. Тогава от София идва Читаков, Парцалев е от Левски, а Костадин Станимиров - от Иваняне, Софийско. Като по-учен човек - студенту на Читаков му дават да взема пробите от работните места или той е колектор на рудника. Парцалев е извозвач на мина "Шаренка", тежка работа. Но никой от тях не мрънка, защото сами са избрали да бъдат трудоваци, а не да набиват крак на плаца и да тичат с пушката. Заради артистичните им способности, те се събират и създават театър "Хан Татар" по името на известната по онова време народна песен, разказваща историята на пратеното 18-годишно девойче Янка като кръвен данък на хан Татар. Красотата й смаяла турчина, който след като я попитал как баща й и майка й са я прежалили, останал като гръмнат. Защото в нейната съдба познал своята сестрица Янка, от която бил откъснат и потурчен още в детството.
Така в Родопите под шапката на военното ведомство, чиито служещи се оказали пратените да работят в мините, младежи се родил театър. Нещо като първите трупи, създадени у нас по време на Възраждането, дръзнали да играят "Многострадална Геновева". И да разплакват мало и голямо по селата.
Истински пиеси играеха нашите артисти на сцената на киното, обяснява Хайдушки, който е живата енциклопедия на Мадан. Тя се подвизаваше като голяма дървена барака на мястото на сегашната поща, а пък спалните им - като на всички миньори бяха ей тук на мястото на настоящия Културен дом, сочи мъжът. Представленията им бяха не само за нас в града, но и за съседните селища - Рудозем, Златоград, Средногорци, в Кърджали. Излизаха дори в Съветския съюз, прочуха се за трите години служба. От тях пряко в мините са поработили я има половин година, я няма. Но пък оставиха трайна следа в живота на миньорите, обяснява 80-годишният Харитон, който има 40 години стаж, 28 от които само из рудниците. Двама от групата после стават професионални актьори. С лекия си характер, тогава Парцалев измисля един хумористичен стих, който и до днес се помни в Мадан. Образец за съвършенство тогава са били: "На Тамбурджийски колата, на Танев - жената и на Стойчев - парата".
Първият е директорът на "Горубсо", известен ценител на возилата по онова социалистическо време, вторият е зам.-директор на предприятието прочут с хубавата си жена, а третият е наистина разбиращ от пари човек, рецитира ги Харитон Хайдушки. И с гордост си припомня, че дори когато станал народен артист и идвал да играе на Маданска сцена със Сатиричния театър Парцалев, не се големеел, а завързвал приказка с едновремешния си другар от мините. В сатирата пък комикът успял да пробие още през 1956 г. Явно натрупаният из миньорските селища стаж от прекия досег с публиката, леката усмивка и характерен глас са се харесали на столичани, за да запазят за София иначе тихият и скромен като характер артист.      

Анета ТОДОРОВА