събота, 16 март 2013 г.

НЕ ЛЕГЕНДА, А ИСТИНА: ЧЕСТТА НАДВИВА НОЖА

Било пролет. Земята се събуждала за нов живот. Курбан в село Кутела събрал млади и стари. По-заможните овчари дарили по едно агне за здраве и плодородие. На Барчината се събрало цялото село. Старите споделяли неволи и весели случки от живота. Младите - поддържали огъня на двата казана с агнешко. Момите играели хоро, а ергените избирали своите изгори. Замеряли ги с орехи и бонбони, за да покажат кой коя харесва. Между момите се откроявала Минка Кринтева, млада и красива с бяло лице и черни очи. Тя омайвала ергените. Един от тях - Мехмед Сердарски, я захвърлял с орехи и бонбони, но тя се обръщала с гръб - на сърцето си имала друг. Други били мечтите й. Мъжът не изтраял, тайно я приближил и й предложил да му стане жена. Минка отказала. Видяла, че се ядосал и веднага си тръгнала за Долната махала където живеела. Последвал я Мехмед и я настигнал в близкия дол. Извадил овчарския нож и заповядал да го последва. Момичето не приело, а той замахал с ножа. Нарязал й ръцете, с които се бранила. Разбрал, че не може да я склони и начумерен си тръгнал. Виковете при свадата чула Моллоскината. Тя свърнала към дола и пресрещнала Мехмед. По потъмнелия му поглед разбрала, че не ще да е хубаво онова, което е сторил. Разказал й. Пък тя, като майка на двама сина го посъветвала: "По-добре иди и я довърши. Никой да не знае какво си направил!"

Върнал се Мехмед, а като извадил ножа, момичето се покатерило на един голям камък и се замолило: "Не ме убивай, майка ще ме излекува. Нищо няма да ти направим". Той обаче не я послушал, стигнал я на камъка и забил в сърцето й острието. Кръвта шурнала като река. Целият камък станал червен, а Минка се струполила и издъхнала на място. Мехмед избягал и се скрил в гората.

Цялото село погребало девойчето и оплакало младия му живот. По ножа разбрали кой е убиецът. Три дни го търсили накрая го хванали. Осъдили Мехмед. Не се върнал той жив от затвора.

А майката на Минка всяка сутрин поливала камъка със сълзи. От тях бликнал извор, който по-късно сторили на чешма. Но не останала тайна и заръката на Моллоскината. Нея майката прокълнала: "Нека и тя да види какво е без деца!"         

Синовете на подстрекателката на Мехмед били овчари. Не изтекла и година от кървавото убийство, и те се скарали. Бащата взел брадвата и ударил единия син. Той му отвърнал с кол. И двамата паднали мъртви. След година от болест умрял и другият син. От скръб се поминала майка им, а къщата им се самосъборила. Останала само грамада от камъни, която напомняла за клетвата на Минкината майка. От там тръгнала приказката: "Внимавай да не стане Моллоскиното!" А за красивата Минка сътворили песен:

"Слисни се, горо, спуши се!

Да скрием горо, Мехмете.

Мехмед е сторил кабахат,

бяла е Минка съсекъл.

На снажка тьонка, висока

И бяло лице, каматно.

Увехнала е гората,

изсъхнала е тревата.

Мехмете го са фатили,

фатили и затворили..."            

Тази песен пееше ненадминатият Веселин Джигов от Кутела. Сега я пее Николай Славеев. И напомня за трагедията, развилняла се преди 100 г.


Свилен Комитов

Няма коментари:

Публикуване на коментар