МЛАДОСТТА ОЩЕ ПЪРХА В СТАРЦЕВО

* Цехове крепят най-голямото село

* Тук искат нови тръби ВиК, стягат и музей, за да отпуши туризмът

Кметът Хари Тороманов

Шивашки, текстилен и дърводелски цехове крепят златоградското село Старцево. Едно от най-големите селища в Смолянска област се опитва да задържа традициите и да не се обезличи от миграцията и губрета. 2800-3000 жители имаме, а 7-те шивашки цеха са поели женската работна ръка, обяснява и кметът Хари Тороманов. Повечето от тях шият на ишлеме, но държат фронта и дори предлагат от години социални придобивки на работниците си. Например цехът на Костадин Василев, който се премести в сградата на бившата детска градина, държи повече от 100 човека. И предлага и столово хранене на работниците си. Той има възможности да наеме и за двойно повече работна ръка, стига да се закрепи пазарът, отчита още кметът. За мъжете пък работа предлагат няколкото дърводелски цеха като тези на Славчо Боюклиев, Милен Карамфилов и Юри Мемов. Голяма част от тях са вложили солидни инвестиции, за да покрият европейските стандарти и да се впишат на пазара на труда като европейска фирма, коментира още Тороманов. Но с болка на сърцето няма как да не признае, че едно 500-600 души постоянно гравитират ту към София, ту се връщат на село. Нямат постоянен поминък и това ги принуждава да ходят на гурбет. Дори отворилият миналата година текстилен цех не може да ги задържи. Младите хора изтичат навън, нарушавайки уседналостта. Няма ги онези времена когато от Старцево тръгваха по 5-6 автобуса на ден само за мините на "Горубсо" в Ерма река. Макар, че и сега имаме добри работници за там. Отделно 450 бяха работещите в тестилната фабрика в Златоград, припомня си Тороманов. И пояснява, че селото още преди десетилетия е загубило селскостопанския си облик и се е пробудило като част от работническата класа на България. А и заради ниските изкупни цени на селскостопанската продукция, в Старцево вече е истински подвиг да се занимаваш със земеделие. Само 20-на души се занимават с тютюн и те не сеят повече от по 2 дка, което е общо към 40 дка за цялото село. Гръцката фирма "Михайлидис" вече е почнала кампания за предоставяне на посевен материал, тя предлага и договори за изкупуване на реколта 2013, обясняват още от кмеството.

Кравите пък от близо 500 преди години, сега са останали около 150. А такива животновъди като Сребро Чолаков, който гледа 7-8 крави, са вече рядкост равняваща се на бяла лястовичка. 30-40 дка ливади има и с тях си храни добитъка, издава пенсионирания киномеханик Христо Топов, който от години следи социалния и икономическия живот в Златоградско. Истински старцевски каубой е Сребро, за жалост в наши времена от това не се печели, напомня още Топов, който е от малцината, които си имат за собствени нужди по една козичка.

Децата на площада край дървото с мартенички

От две-три мандри идват да изкупуват млякото, но единственият млекопреработвателен цех, така и не устиска. Две местни момчета се опитаха да го развият преди  години, вложиха огромни средства, които сами са заработили в Испания, за да отговаря мандрата им на европейските изисквания, но така и не успяха да се преборят. Силна конкуренция, а и много бюрократични пречки ги накараха да пуснат кепенци. Не успяха да изплуват и отново са в Испания на гурбет, обяснява пък кметът. Най-болно му е обаче за училището. Преди години гимназиалните школа тук са били две, сега обаче е останало само СОУ-то и то с малко паралелки в горния курс. Има 10 клас, но 9-ти тази есен е бил нулев. От 650 деца, тук вече имаме едва 140. В по-добри времена имахме и пансион, в него оставаха децата от Долен и от съседните села, предлагахме и столово хранене, затова и училището ни беше пълно, припомня си Тороманов. И с радост съобщава, че и днес учениците на Старцево са най-будното съсловие. Те са украсили за баба Марта, дръвчето на площада, което вее празнично пременени клони в бяло и червено, за да са здрави старцевци. А младостта още блика в селото, доказателство са женилките - по 5-6 на година. Както и фактът, че тукашните ученици продължават да влизат във ВУЗ-ове и да прославят селото си - заемайки постове и в областния град Смолян и в столицата дори.  

Желанието на кмета е най-сетне да се подмени ВиК-то на селото, защото старите интернитови тръби са канцерогенни. Подадохме проекта още в началото на мандата ми, за да се включим в сроковете, но имаше ред неща за довършване по него, затова и ни го върнаха, признава управникът, който е избран от коалицията за Златоград. И не скрива, че селото му е умален проект на България. Каквото става в национален план, това става и при нас, реди малко философски управникът. На последните кметски избори каквито проценти взеха партиите в национален план, такива взеха и в Старцево, сочи той.

Два-три пъти в историята си селото е било изпепелявано, но хората му са го възраждали от пепелищата, което сочи вече за характер.

Първите данни за заселвания по нашите земи са от 1500 година, специалисти още от времето на управлението на Никола Дамянов в РИМ "Стою Шишков" са правили тук проучвания и са се натъкнали на тракийско светилище. Затова имаме идея да отворим музей, не скрива амбициите си кметът. Селото вече е определило и помещение - бившата ритуална зала, която само трябва да се ремонтира, за да отвори врати в нея сбирката. 15 хил.лв. ще са ни нужни, но ще имаме предимно етнографски музей - за бита и културата на старцевци и най-вече за песенното им богатство, обясняват местните люде. Не случайно последния празник на селото през октомври м.г. Хари Тороманов го обяви като първи фолклорен събор-надпяване. Като стане канализацията, подмяната на питейните тръби и Пречиствателната станция, хотелиерството може да се превърне в поминък за селото ни, издава още част от плановете управникът. И напомня, че къщи за гости вече отварят врати, а щраусовъдната ферма на Красимир Кардашев от години привлича любители на австралийските птици.

Анета ТОДОРОВА