ДВА СВЯТА - НИЩО ОБЩО
 |
| Българската мечта за Америка |
* Истории от Родопите, а що не и от всеки друг край...
* Нивите и ливадите ще почакат, за да изберем в неделя между по-малкото и по-голямото зло, но решението да е наше, кой ще върти държавното кормило
* Според заявените секции в Турция там нашите изселници едва ли ще са чак толкова заети и ще отидат с хъс да гласуват, резултатът ще видим в понеделник
Зимата отдавна свърши, слънчицето се усмихва ту приветливо свенливо, ту сияещо радостно, но явно зимата в душите ни няма край. Забелязвам го по хората, които срещам ежедневно. Още носят подплатени и тъмни дрехи, и с тях като че ли не бързат да свалят умората от лицата си. Умора не от работа, дай боже да я има всеки, а умора от грижите - за левчетата, които не стигат нито за тока, водата, храната, обувките и дрешките на децата и учебниците на по-големките. Или както се шегуват пощенските чиновнички помежду си, когато коментират децата си: "ти хем искаш да носят шестици, хем да не изписват тетрадките толкова бързо, че няма как през месец да им купуваш нови".Това вълнува днес майките, а такива приказки преди малко повече от 20-на години, че и до преди 3-4 не е имало. Но думата ми е за хората - онези, които срещам всяка сутрин. Понякога са сънени, недоспали, но винаги сериозно вглъбени в себе си. Нито една усмивка, нито един поглед встрани. Всеки забол поглед в плочките, брои ли ги, сметка ли им прави кога са строени? Или пък свои сметки прави - на кое изтича крайния срок да си плати днес и кое може да забави. Познати лица, търсиш им погледа, но не можеш да го уловиш. Да им кажеш "Добро утро", да им пожелаеш хубав ден, та дано да е хубав и за тях, и за теб. Подминават те, не защото са сърдити, а защото са някъде другаде...В грижите си.
Затова приветливата покана на някой приятел, изникнал от някъде е спасителна лодка в буреносното бездушие. А когато той идва от Америка и подсказва, че ще разкаже нещо интересно, зарязвам всичко. Просто любопитство към една друга култура и друг социален и икономически живот.
Махвам, че първо ще мина през фризьора, не от суета, а от необходимост. И чак тогава ще се отдам...на сладките приказки с приятелки.
Обичам да ходя на фризьор. Там жените стават по-красиви. Нямам обратни наклонности, но една хубава жена винаги ме е възхищавала. Обичам и хубавите парфюми, то кой не ги обича, ще възкликнете. Не ги обичам от куртоазия, а от пленителността на аромата, който се усеща винаги в такива салони. Затова харесах Ватикана, заради аромата. И белотата на цъфнали жасмини, които там са превърнати в жив плет около градините. Така оградата цъфти през целия май.
Във фризьорнизата на фона на превръщащите се бели гъски в диви лебеди, влиза млада мургавелка. Детенцето, което е щъкало край нея, обаче още от вратата отказва да влезе и се щурва навън, където явно му е по-интересно. Майката влиза свойски. И друг път е идвала тук. Не за прическа, а за левче - едно за хляб и още едно за мляко, както сама обяснява. Невисочка, с дълга, вързана на опашка коса. Нарасналият корем я издава, че е в напреднала бременност. Дрехите - леке, до леке. Трудно би предположил човек кога са прани и дали това са само стари петна или има между тях и нови.
На 23 години е, а вече чака 5-то. Няма грешка, узнавам го едновременно с разказа й, че тази зима и печката с дървата се е запалила.Но добре, че свършил студът, иначе ще изпукат с децата без топло. Виж, от салона могат да й дадат и някое балсамче за косата, че се е изтощила.
Младите мъже и жени коафьори, са почти на нейната възраст. Подкачат я, скоро ли ще ражда. А тя се усмихва, при което светват празни дупки вместо зъби. И то на предната фасада. Пак подхваща темата за левчето. И вмята, че на някой от фризьорите може да пише името на детето. При което те избухват в смях, че ако кара в тоя дух именникът може да й се стори тесен. Но все пак вадят от шкафа едно балсамче, за да не я отпратят с празни ръце. И пак потретват питането кога ще е свещения миг на ново майчинство.
Скоро, отговаря бъдещата майка. Е, до два месеца ще получа наградата, вмята пък тя предвкусвайки близкото щастие.
- Каква награда, пита фризьорката, която й е почти връстничка.
- Как, каква 200 лв. ще ми дадат, затова че съм родила.
-А-а, хлъцват в хор младите люде в салона и се умълчават. А после се сещат, че познайницата им няма брак с мъжа на "мечтите си".
-За какво ми е, да ме бие ли? - отсича тя. А те добавят полугласно " все едно, че ако не се е разписала, той не я бие".
Но след като е повдигнала въпроса с наградата, която явно е единственото хубаво нещо на тази бременност, лъсва и другата истина, че без брак, тя се води самотна майка и има право на по-голямо социално подпомагане. Отколкото, ако се води омъжена жена, за чиито деца грижи по изхранването трябва да полага таткото.
Първото е родила на 14 години, но всъщност това е второто й дете. Предишното - починало. Мъжът, с който живее е малко по-голям от нея, което ще рече че деца са правили деца, без да са наясно какво произтича от това. Но много бързо са разбрали, че няма нищо лошо, напротив може и да им е от полза, защото от там насетне вече 9 години с децата, жената изкарва по някой лев. Къде с просия, къде от майчинство и детски, къде от помощи. И магазинерките по главната я познават затова вмятат, че не са я виждали без пълни торби. И те имат заслуга обаче затова, защото и тях е "рекетирала" за хлябче и за мляко.
Младата жена няма нито ден трудов стаж, пък и едва ли е наясно какво означава това...
Фризьорите, които досега винаги са я изпращали с левче изведнъж осъзнават, другата страна на медала. Те работят 8 часа прави, приемат капризите на всичките си клиенти, защото има и такива. Пушат накъсано някоя цигара в паузата, ако има позакъснял за разкрасяване човек, хапват на обед пак набързо...И така им минава животът, нищо че около тях ухае на парфюм. Освен за човещината изведнъж осъзнават, че тази жена нито веднъж не е казала - "дайте да ви премета пода или да ви измия прозорците, може и да ви хвърля кошчетата за боклук". Но минава покрай тях като покрай гъбки, които си отглежда и обира от време на време. Дали ще продължат с левчетата, се съмнявам. Но, че държавата продължава като продънена лейка да ръси чиста пивка вода по най-глупавия начин, влагайки в неграмотност, която произвежда неграмотност, е факт от години. Няма как майка, която няма умения за цивилизован начин на живот да възпита такива у детето си....
Часът при фризьора свърши и мога да се присъединя към масата на моята приятелка. Американската баба, си е дошла след 5-месечен престой отвъд океана, където е била заедно със съпруга си. Дъщеря им - щастливо задомена в Асеновград, преди години получи зелена карта и замина със семейството си в САЩ. Поканила е родителите си на гости. Успяла да е да се справи завидно добре с езика, работи като чиновничка в банка, а при наемането й чрез конкурс и събеседване заедно с нея са взети на работа в същия ден общо 700 човека. В една обикновена фирма.От Америка тръгна кризата и там също не е свършила, но има дисциплина, всеки си върши работата, няма време за сплетни, клюки, надничане в личния живот, кесията на другия и т.н., става ясно от кратките реплики на моята приятелка.
Невероятни паркове и градини имат. Дъщеря ми вече има купена на изплащане къща, току пред нея отвъд улицата започва паркът с множество спортни уреди. Всяка сутрин е пълен с хора от различни възрасти, които правят гимнастика, бягат. Научихме се и ние със съпруга ми да правим това, щастливо се усмихва моята стара позната. На която явно й е харесала ролята на баба отвъд океана. И не го крие. Всяка сутрин е правила в 6 часа закуска на децата, преди тръгнат на училище, следва разходка в парка, после почва обядът и накрая - и вечерята. Хранителните продукти са по-евтини от нашите, токът - също, съпоставя цените родопчанката. Там се цени домашно приготвената храна, макар че поамериканчените й вече внуци да хапват набързо и гледат да се приберат всеки в стаята си, за да се захванат с любимите си занимания с компютъра. По-малкият Васко, е седмокласник. Вече е 8-ми в националния отбор по тенис на САЩ. Личен треньор му е неговият баща. 65 купи има до момента, медалите не се броят.
Подпитвам го за постиженията, които има, а той ме смъмря: "бабо, проявявай малко скромност", казва с усмивка смолянчанката, която е химичка по професия. И обяснява, че й е мило и тя да разкаже на приятелките си какво внуче има - спортист.
Цени го държавата там, 2500 долара му дават на година. С тези средства той се чувства спокоен, за да участва в различните състезания от спортния му календар за годината. Отделно има френска фирма, която му е личен спонсор и подсигурява екипите и цялото му оборудване, от което се нуждае.
Баткото, който е на 19 години е приет вече в университет в САЩ, който е на 23 място в света по престиж. Което ще рече, че когато завърши образованието си на инженер, при наемането му няма да падне под определена годишна заплата като 100 хиляди долара, например. Там си има такава класация. Приет е и заради спортните му постижения в тениса, там ги ценят извънредно много. Преборил се е естествено и с тестовете. Такава е системата там, простичко обяснява смолянчанката. Докато у нас младежите завършват висшето си образование и дори отличници пак не могат да си намерят не скъпо платена, ами никаква работа - справка Бюрата по труда.
Двамата ни внуци разговарят с нас и с майка си и баща си на български, но по между си на английски, явно така им идва по-лесно, вмята с болка на душата баба им. И обяснява, че малкият много трудно чете на български, защото повече е живял в САЩ, отколкото у нас, което ще рече че семейството е излязло по време на Костовото управление.
И италианската баба, която по професия е архитект е доволна от внучките си, които също са се настроили спрямо тамошната образователна система. Едната вече следва там изкуство. И работи едновременно, за да се подпомага финансово. Но смолянчанските деца вече са се настроили и са доволни и щастливи от доходите, които имат в Италия.
С болка на сърцето говори за сина си в Англия и третата жена на масата. Милият, как се оправя, мисли го майка му, която още не е свикнала с мисълта, че той е далеч и не може да го вижда.
Преди беше в Пловдив, хващам рейса и на обяд съм там, обядваме, разхождаме се и вечерта се връщам обратно. За два часа да го видя, пак ми стига, а сега как ще изкарам до декември месец, когато ще има възможност да си дойде, пита риторично смолянчанката. Явно синът и е заминал тази година на гурбет за първи път. Жената въобще не отваря дума за доходите, заради които е тръгнал по чужбина младежът.
И трите обаче не коментират въобще завръщането на деца и внуци в България. Нещо, което в първите години на демокрацията беше на дневен ред - хората ни работеха в Германия и Англия, но се връщаха, строяха къщи, апартаменти, почваха малък бизнес, тук им беше Родината. Дали поустроилите се вече на Запад българи вече си задават този въпрос? Едва ли. Малка справка - 1/3 от секциите в чужбина, които са отворени за вота в неделя са в Турция. Сиреч там са компактните маси с българи, които са проявили готовност да гласуват, всичко останало по света слабо се вълнува какво става у нас. Кой ни управлява и как живеем. Не, че изселниците ни в Турция се вълнуват от това, ако беше така - щяха да се върнат, но това е друга тема. И показател колко гласа ще спечели ДПС на вота само от чужбина. Но това е друга тема. Нейните резултати ще броим в понеделник. Защото в неделя българите в България ще отидат я за дърва, я да си прекопаят картофите, да окосят люцерната. Или просто на разходка. Риболовът е забранен, така ме и там можеше да се поупражняват. За да могат после пак да плюят, че са недоволни от управлението, странно обаче кой им избира управниците - ако те не гласуват?
Но да се върнем на моите приятелки. За двете вече е ясно - ще си гледат американски и италиански внуци, единствено у третата има някакво мъждукане на надежда, че няма да кара старините си сама, вероятно защото синът й е отишъл едва тази година.
Децата им са интелигентни, като родителите си - всичките са с висше образование, но в собствената си родина не са видели изход да получават добри пари и да се развиват. Затова са потърсили нов живот на другия край на света. Така от Родопите са изтекли мозъци, изтеклото е бъдещето. А тук са останали онези, които държавата подпомага, влагайки в тяхната раждаемост. Без мисъл обаче, защото няма как необразоваността да произведе нещо повече от необразованост. Неясно е как управляващите не се сещат, че тези безработни не плащат данъци и само след 20 години, няма да има кой да държи икономиката на България и да вади, и техните заплати - независимо у кого ще е властта. Защото ромите у нас си имат по-доходоносен бизнес от обикновената работа...Просията, срещу която не помага дори НК, а тънката струна на милозливостта у българина винаги му е носила беди, защото него самият, няма кой да го съжали. И неделя е денят, в който има шанса да се погрижи за себе си, излизайки да гласува. Па макар и да избира между по-голямото и по-малкото зло, нека си каже думата. И да си носи отговорността, че и той е сложил ония, които ще въртят кормилото на България. И ще я направят държава за всички – с нормална работа и паркове за отдих. А не мащеха за едни и дойна крава за други.
Анета ТОДОРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар