неделя, 5 май 2013 г.

ДОРА ЯНКОВА - СЪРЦЕ ОТВОРЕНО ЗА ПРИЯТЕЛСТВА

ДА СЪХРАНИМ РОДОПИТЕ

Малцина като нея умеят да водят хора и ги ценят, без да ги жертват ...

Дора Янкова при откриването на новата визия на Стария център на 
Смолян. Сн: Архив
Дали е свестен и дори успял един човек се познава по звъна на телефона му. Не по музикалния сигнал, който си е избрал, а по честотата на звънене. Ако никой не го търси, значи в професионален план си бива и без него, а в личен - е саможивник.
Същото важи с особена сила и за политиците. Но не по време на избори, тогава върволицата от просещи пари или някакъв вид закрила, се извива до небето.
Или казано по български, дали те зачитат, се познава най-вече когато си претърпял удар. Заслужен или не, но удар. И ако хората пак те търсят, солидарни са с теб, искат да ти кажат, че застават зад теб и са готови да те подкрепят, колкото и малки да са възможностите им, защото са те оценили. И те ценят, скъп си им, знаят какво можеш и какво даваш. Не конкретно за тях, а за обществото, за държавата, от която все по-малко е останало. И от която все по-малко остава, въпреки еврочленството ни - иначе няма как да си обясним, непосилните сметки било за ток, било за вода, лекарства или дори храна в наши дни... Означава, че ти си успял.
Дора Янкова е от тях, от съвестните, чиито телефон сега непрестанно звъни. Но той не преставаше да звъни и предишната година и по-предишната, нищо че от близо две години тя не е кметът на Смолян. Не е и председателят на Националното сдружение на общините в България По джиесема й се обаждат не само близки и приятели, и не само по приятни поводи или пък за съдействие. Така беше и по време на кметуването й - потокът от хора пред кметския й кабинет беше безкраен, търсеха я за пари, за работа, за лекарства. Неотпращаше никого, нищо че не винаги джобовете й са били пълни, пък и от къде у един кмет хляб за всички. Но тя намираше хора, на които да се опре, за да съдействат - било за намиране на работа или за прием в болница. Било ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ЗДРАВНИ ВНОСКИ, ЗА ДА СЕ ЛЕКУВА БЕЗПЛАТНО НЕОСИГУРЕН ЧОВЕК, като безработния младеж от Смилян. ТЪРСЕШЕ ДОРИ ХЕЛИКОПТЕРИ, за да превозят спешно мъж, който се нуждае от хирургична операция на сърцето, защото за него всеки час стоене в Смолян е фатален.
Хорските работи, би казал някой, нямат край. Тя обаче не само, че не го казва, но винаги намира време да те изслуша и успокои. За нея ничии тревоги, не са маловажни, въпреки че денонощието е само от 24 часа. И едва ли е познавала всички тези люде, които са плакали болката си пред нея.   
Това беше Дора.
Но това е и сега. НЕ ЗАБРАВЯ МАЛКИТЕ. ОНЕЗИ, КОИТО ЖИВОТЪТ ПОНЯКОГА МАЧКА БЕЗ ДА МУ МИГНЕ ОКОТО. И за които държавата се оказа мащеха, особено в последните години - а не бива да е така.
Не случайно при избора й за шеф на Националното сдружение на Общините в България, колегите й се спряха на нея. Та, Смолян не е най-големият общински център у нас. Една шепа хора, населили малка територия от близо 86 населени места, които в последните години имат едва 24 кметства и 19 кметски наместничества. Почти никаква икономика, няма пристанища, летища, няма исторически дадености като Царевец или Перперикон, няма опера, кино от почти 10 г. няма. А от 2 години и театър дори се оказа, че не му се полага. И въпреки това ГРАДОНАЧАЛНИЦИТЕ НА ОСТАНАЛИТЕ 263 ОБЩИНИ У НАС, РЕШИХА ЧЕ САМО СМОЛЯНСКАТА ДОРА Е ЧОВЕКЪТ, КОЙТО МОЖЕ ДА ОТСТОЯВА ИНТЕРЕСА ИМ ПРЕД ДЪРЖАВАТА, пред Брюксел и обществото. Не помогнаха партийните игри на ГЕРБ за овладяване на ръководството на сдружението, колегите й кметове и на балотажа през 2008 г. пак се спряха на нея. Вероятно заради факта, че ТЯ НЕ ДЕЛИ КМЕТОВЕТЕ ПО ПАРТИИ. Винаги е помагала на всеки от тях, който има нужда от съвет или от съдействие - на каквото и да е било равнище. Тя не каза стоп, на пътя за ГКПП-Златоград, затова че го почнаха в мандата на кмета Младен Чаушев, който бе от Евролевицата и го продължиха по време на гербаджийския градоначалник Мирослав Янчев. Не каза стоп и на проекта за термалната вода, който също беше мечтата на Чаушев, но първа копка удариха при наследника му на поста и то я направи премиерът Сергей Станишев в края на мандата си. А можеше да неглижира останалите общини и да лансира само Смолян. Тук е областният център, тук е съсредоточено повече от 50% от населението на региона. А и за смолянчани пътят през Арда за българската гара Бук, която повече от 68 години се нарича Паранести, е останал в съзнанието още на техните деди.
Можеше, но У ДОРА НЯМА ЕГОЦЕНТРИЗЪМ. На всяка цена да изплува тя отгоре. Затова и сега идват да изпият по едно кафе при нея бившите кметове като синия Николай Бояджиев от Рудозем или независимия Юлиян Семчев от Девин.
У нея НЯМА И РЕВАНШИЗЪМ. Колко местни политици от неми риби в местния Общински съвет, издигайки се по стълбичката на властта, започнаха да се упражняват да си вдигат рейтинга с плюнки по нейн адрес, но тя не ги заклейми. Изтърпя ги стоически, смятайки, че животът ще отсее дреболиите.
 ТЯ НЕ НАПРАВИ И ПАРТИЙНА ЧИСТКА В ОБЩИНАТА СЛЕД КАТО СТАНА КМЕТ за разлика от предшественика си. Нещо, за което я упрекваха не само съпартийците й, но и мнозина от приятелите й, познавайки задкулисния живот на всяко чиновничество. Администрацията е свикнала да се кланя на всеки новодошъл градоначалник, за да запази поста си. Но малцина работят от душа и сърце. А още по-малко пък се впрягат да сътрудничат на огромния РАБОТОХОЛИЗЪМ, КОЙТО ЯНКОВА ПРИТЕЖАВА. В движение тя мята задачите още по пътя от София до Смолян, за да може когато пристигне да не се губи време в организация, а всеки да работи по възложения му проблем, издават от нейното обкръжение.
 Тя не жали труд, за да превърне Смолян в истинска райска градина - факт са 27 проекта, реализирани по нейно време или започнати от нея. 117 МИЛИОНА ЛЕВА ДОЙДОХА ПО РАЗЛИЧНИ ПРОГРАМИ НА ЕС В ЕДНА МАЛКА ОБЩИНА, КАКВАТО Е  СМОЛЯН, на фона на страната – това е нещо немислимо. За пограничната област се чуваше през 8-те й години на управление само в положителен аспект. Знаеха я в най-малките села и паланки - като успял кмет. Тя обаче не тръбеше... Нямаше време нито да реже ленти, нито да се оглежда, че ДОКАРАНИТЕ ОТ НЕЯ МИЛИОНИ В РОДОПИТЕ, СЕЯТ И РАЖДАТ ЗАВИСТ. У онези, които все мислеха кой разпределя парите и защо и те не могат да ги докопат. Но това е друга тема. Така се родиха плюнките, но и за тях Янкова нямаше време. ПО-ВАЖНОТО БЕШЕ ГРАДЪТ ДА ВЪРВИ НАПРЕД. Детските градини и училища се санираха по различни програми, същото стана и със социалните домове за възрастни в Ровино, Петково, Фатово и детския дом "Звънче". Появи се защитеното жилище за младежи-сираци, тръгнаха пилотно от Смолян и приемните семейства, които дадоха радост за малчугани и работа – за възрастни. Но и много топлина – за млади и стари. Тръгна саниране на блокове със средства на програмата за ООН и на Общината. Почна разкрасяването на двата центъра - в кв. Устово и в Смолян,  на които сега майки и деца, тинейджъри и пенсионери се забавляват и отдъхват край фонтаните от ранна пролет до късна есен.
Туризмът стана препитание на мнозина, ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ НАУЧИ КЪДЕ Е БАЗИЛИКАТА КРАЙ ГЕЛА И МОМЧИЛОВА КРЕПОСТ КРАЙ ТЪРЪН. Археологическите разкопки дадоха ръст на общината, дадоха поминък на хората от селата, живнаха крайпътни заведения, постегнаха се къщи за гости и т.н. Пак благодарение на проектите за разкопките. 
Дора бързаше, черпейки опит в Брюксел, тя затвърдяваше приятелства с комшиите ни от Гърция, на които разчиташе да отвори още пътища към Бялото море и да прокарва политики в Европа - било за нашите картофи или тютюн, било за лечебници.
На трупчета остана онкоцентърът, който почна с гръцка помощ да се прави близо до сградата на тубдиспансера в Смолян. Но вместо там да заработят две здравни заведения, се закри работещото до момента. И потокът болни с туберкулоза тръгна към Пловдив. Министерството на здравеопазването вдигна стандартите и не се сети, че тук в Родопите, хората са на изчезване, а като няма доктор, съвсем няма да има люде. Не помогнаха апелите тогава нито на кмета Янкова, нито на местния ОбС, напук на европейските директиви, държавата си бе сменила политиката и стана все по-централизирана - всичко почваше и свършваше в София.
Наистина дойде медицинска апаратура за онкоцентъра, но гърците искаха всичко да се спазва стриктно по процедура, а процедурите, които се правят в столицата за градежа на сградата незнайно защо все се препъваха. Никой не смееше да каже, че причината може да е затова, че кметът е от БСП, а правителството от ГЕРБ. Безхаберието на българската страна към тази тъй важна за Родопите лечебница продължи до края на мандата, като едва през февруари 2013 г., стана ясно, че МРРБ-министърът Лиляна Павлова се допитала до гръцката страна апаратурата да се ползва в МБАЛ-Смолян и е получила положителен отговор при определени условия.
  Пръчките в спиците на колелото в края на кметуването на Дора обаче не са една и две, но тя се опитва да не ги забелязва. Не дава гласност и гледа главната цел - да продължи започнатото обновяване на своя край.
ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ГОДИНИ ОСТАНА ДА ЖИВЕЕ НА СЕЛО, в бащината си къща в Момчиловци и да се грижи за възрастната си майка. Не я поблазни нито Смолян, нито София по време на предишното й депутатство. Потомствена социалистка, тя стои близо до корените си. Вероятно от баща си Илия е наследила оня дух да помогне на всеки, като такъв го помнят колегите му - рибари като 85-годишния Райчо Караманолев от Златоград, който 19-годишен е бил в едновремешната Трудово риболовна кооперация "Бяло море".
Няма как да си високо дърво и да не те удрят гръмотевиците. Важното е да не те повалят. Вероятно това понякога минава като мисъл през ума й, докато събира екипи - било за работа в общината, било за писане на проекти или за даване на решения. Дора все търси консенсус, само и само нещата да вървят. Да стават. Забравя за предателствата - едни ги знае, други - не, едни излязоха наяве бързо, а други - може никога да не станат видими, но тя не стана мнителна. И продължава да вярва в доброто у всеки. ДЪРЖИ НА ЕКИПНОСТТА, дори там където някой се опитва да играе солово или пък по-муден и дърпа назад. Янкова винаги е моторът на всяко начинание и затова има навсякъде хора, на които може да се опре.
ТЪРСИ БОГА - ВСЕЛЕНСКИЯ И ОНЯ У СЕБЕ СИ, такива мисли ми идват днес на православния празник Възресение – когато ставаме по-добри и поглеждаме към всеки с любов. Търсейки у него божествената светлина. Искрицата, която го прави извисен и точен към другите, готов на взаимопомощ и дори на жертва в името на нещо голямо.
  Не съм забравила думите й преди 3 години, изречени навръх църковния празник на равноапостолите в стойченската черква "Св. св. Петър и Павел", която тази година ще наброи 139 години.
"Храмът е за всички, тук не се бърза, не случайно първенците са стоели на цялата служба, която е траела с часове. Да се единят с бога и да обмислят делата си."
А може би и да се погледнат малко отстрани. Малцина притежават това чувство, а то е най-важната връзка с другите човеци, ЗА ДА ЗНАЕШ КОЙ СИ И НАКЪДЕ ОТИВАШ! МОЖЕШ ЛИ ДА ВОДИШ ЛЮДЕ СЛЕД СЕБЕ СИ И ДА ГИ ОПАЗИШ, А НЕ ДА ГИ ИЗГОРИШ!

Анета ТОДОРОВА  

Няма коментари:

Публикуване на коментар