четвъртък, 6 октомври 2011 г.

МЕЧКИ ПЛАШАТ ДИВЕЧА

*Авджилъкът иска здрави крака, смело сърце и точна ръка

* Първото 100-килограмово прасе за сезона е на Радослав Чоров от смолянското село Ряка

* 35 години наброил като управник баш авджията - кметът на Търън Явор Говедаров, който по управленски опит подминава и някогашния Първи секретар на партията Тодор Живков...

* Ако “Бурето” знаеше да дума, колко щеше да разкаже, обясняват ловците, които имат несекващо чувство за хумор

 Мечки подплашиха дивеча този уикенд в района на смолянското село Търън. И 60-те ловци се върнаха само с един заек и лисица тази събота. Дългата опашка е заслуга на Адалберт Говедаров, а дали от нея става хубава яка, ще стане ясно, когато се обработи кожата.
Добре, че са кебапчетата и кюфтетата, с които сме се запасили, иначе от глад ще умрем, подмятат ловците. И се подсмихват, че все пак са се върнали читави при срещата си с най-големия хищник в родопските гори, който вече не се плаши от нищо. Ами направо слиза чак в селата и градовете на Смолянско.
Главният готвач от станцията на БНТ в Пампорово.
1 час лая на пусия кучето, ама го отнесе чак към Устово, разказа впечатлен от липсата на слука Захари Таксимов. Свинар ми е кучето, ама този път си дойдохме празни заради мечката, сочи търънчанинът, който работи като секач в Левочево. Именно там преди време станала голямата му среща с баба Меца. На 8 км от селото бил фургонът на работниците към Горското.
Нещо изсумтя край мене и аз се обърнах, като видях мечката зад гърба си, така се изруках, че тя побегна по-бързо от мен. А аз останах втрещен на място, разказва за уплахата си Захари. Виж, колегите му го хвалят като един от най-големите авджии. Винаги се връща с дивеч. Няма пропуск и Веселин Кеиванов, реди дългогодишният председател на дружинката-кметът на Търън Явор Говедаров. Веселин освен че е ловец, е и рибар, така че празно няма, сочи Говедаров, който най-добре познава хората от своето ловно царство.
Майсторът на кебапчета Здравко Димитров.
Този път обаче на откриването на сезона в събота една след друга групичките се връщат празни и разказват за мечката. Питам ги дали е една и съща, ама те въртят с глава невярващо и казват, че най-вероятно са различни.
Няма дивеч, мина и покрай нас и отпраши към Устово, тамошните ловци да му мислят и те празни се връщат, обяснява Васил.
Не трябва да мърдаш като срешнеш мецаната. Ще те подуши и ще си върви, стига да не е стръвница обаче, дава съвети Говедаров. Ако пукаш срещу нея, няма гаранция, че ще я повалиш от раз и че няма само да я раздразниш, за да ти посегне. Подобна случка, само че с глиган, се разиграла с друг човек от Търън - Баджаклиев. Три пъти гърмял срещу дивото прасе, а то се засилило от самото начало към него и аха - да го стигне. Накрая авджията метнал пушката и се качил бързешком на дървото, проклетисвайки “дано да пукне мерецкото му и прасе”. Докато дивото със сетни сили се проснало под дървото.
Отмъстителен е глиганът, шега не бива, обяснява кметът. А приятелите му го слушат и сами добавят, че за авджилък се искат здрави крака, смело сърце и точна ръка.
По 22 км навъртат пешком за ден, е не фирят Михаля, защото до последно се надяват да гътнат нещо, но не винаги върви.
Управителят на "Бурето" лично сервира.
Суша е, пепелта от пътя полепва по ноздрите на кучетата и нищо не могат да подушат . Въртят се в кръг и повече подскачат покрай нас, отколкото да надушат следи, разказва тайната на лова Явор. И добавя, че ако в съботната вечер росне дъждец, в неделя непременно ще ударят нещо.
Приказката му се потвърждава привечер с нагрочените облаци, но дъждецът е тук-там. А неделният ден наистина е щастлив за групата от село Ряка, която се връща с глиган. Късметът е споходил Радослав Чоров. 100 кг е прасето, но все пак с пълно е открит сезонът, а и млад ловец е пукнал на първия лов и е повлякъл крак, за да го настигнат и колегите му.
Смело сърце се иска, за да не ти трепка от мечката, подсмихва се пак Захари Таксимов, а колегата му Веселин добавя, че си има пушки кадемлии, само на тях им е верен мерникът.
Е, и точно око трябва, издава част от занаята си Таксимов, който от 10-тина години с дърводобив си изкарва хляба. И не крие, че го търсят чак от Левочево за тежката работа в баира.
Пушките стоят в колите, дивечът се дере на място. Ако е голям, при решение се дели по братски, ако е малък, се пече общо. Такива са разпоредбите в дружинката, на която командва баш авджията Явор Говедаров.
35 години е наброил той като първенец в Търън, с една година той дори е преварил по управленски опит самия Първи Тодор Живков. Е, далече съм от кметицата на село Маца, която е навъртяла 43 г., но и моите не са малко, признава кметът. Последен мандат ще ми е този, зарича се Явор. И пояснява, че отсега го питат в селото за кого да гласуват. Ухажват ги от всички страни, всякакви политикани.
Пък аз им казвам, че могат да вземат от всички, а после да си гласуват както си знаят, усмихва се Говедаров, който има солидно чувство за хумор. Не случайно, когато преди години се представил на кмета на Банско Александър Краваров и му казал фамилията си, оня си помислил че лъже и му се подиграва. После и двама се смяли, защото имената им са истински. А и двамата са еднакво оперени, от стара коза ярета са, врели и кипели при социализма и сега - при върлия капитализъм, както му казват някои. А основното им качество - да не си оставят каруцата в калта, ги прави кметове на всички времена.
Ей, изследвана ли е мръвката, да не ни стане нещо, подмята Захари, докато нагъваме готовите кебапчета и кюфтета, които размразяват от тарелките в хладилника. Е, има и свинско на пържоли, то пък е направено хем сочно, хем вкусно. Дежурен по скара е Захари Димитров. Главен готвач обаче на дробинето, шкембе-чорбата и всички манджи е Кемил Пуфтев. Голяма работа е, виж какви манатарки и рижики е сложил в ориза, не случайно са го взели да готви на станцията на БНТ в Пампорово, хвалят го търънци. Помага му и Слави Ратайчев.
А майстор на сервирането е Ахмед Куцайков. Управител на ловна хижа “Бурето” сме го направили - всичко му иде отръки, издават авджиите. Ако “Бурето” можеше да дума, що неща щеше да разкаже, подсмихват се ловците. А по-младите издават как половинките им ревниво ги подпитват - идват ли на техните сбирки жени.
Женско няма, ако не броим мечките, пак се шегуват търънци. И обясняват, че и за тях са намерили лек - “писва им книжки ходжата и стават по-хрисими”.
Не е проста работа вече ловът, трябва да приготвиш хилядарка и пак няма да ти стигне, за да станеш ловец. То са курсове, такси, свидетелството за съдимост, бележка от Слествена служба, удостоверение от Психото - само за него ти вземат 40 лв., а в Пловдив жена ми изкара за 22 лв., пояснява ловец.
Внезапно влиза Тинчо Севдалинов, колегите му се оживяват. За песни обаче е рано, Здравко не е изпекъл още всичките кебапчета, че да разтегне акордеона. А певецът Тинчо направо ги мъмри: “Няма да пукате довечера, иначе утре нищо няма да ударите!”. Предупреждението си е съвсем на място, защото подплашения вечерта дивеч ще се покрие в миши дупки и в неделя всички пак може да фирят Михаля.
Най-сърцат от всички е Ахмед Говедаров. На 82 г, но си поддържа ловните права и сутринта ще ни чака направо на пусията, няма да идва до “Бурето”, знае си занаята, сочи кметът Явор.
И не пропуща да каже, че и неговият баща, който е прехвърлил 87, не стои мирен и безработен. Все нещо прави, ходи, реже дърва и сам ги нарежда. Но алкохол не близва. През 1955 г. го е отказал. А от 1975 г. е сложил точка и на бирата. Дори като настине, не дава с ракия да го разтрия, защото и тя е алкохол, издава тайните на дълголетието във фамилията си Говедаров. Така с лакърдии, а в малките часове и с песни, тръгва ловният сезон. Не случайно табелка пред Бурето забранява “напускането на обекта преди употреба на алкохол”. В съзвучие с нея тук бирата и ракийката са на корем. Но сутрин играе дрегерът, както сочат разпоредбите. И светлоотразителни жилетки греят из шубраците, за да няма сакатлъци, а аптечката е задължителна.
Анета ТОДОРОВА
сн. Орлин Кисьов

Няма коментари:

Публикуване на коментар