НАЙ-ГОЛЯМ ГРЯХ Е ДА УБИЕШ СЪРНА

Тотална забрана 

* Затова в Търън не им посягат, ембарго има и върху зайците, много намалели 

* Затова пък вредният дивеч - лисици и кучета, се гърмя на поразия, 70 дългоопашатковци са повалени този сезон, а от безстонаствените песове - 20     

Явор Говедаров

Най-голям грях е да убиеш сърна и никоя религия не го приема. Все едно да посегнеш на "небесното", разказва дългогодишният ловец и кмет на смолянското село Търън Явор Говедаров. А само преди седмица думите му потвърди и отец Боян Саръев, чиито корени са в Девинско, нищо че той служи на Бога и живее в Кърджали. Фамилното му име Саръев, дошло от прадядо, който бил превъзходен ловец, но убил сърна и ослепял. В мига, в който угаснали очите на кошутата, угаснали и неговите. И повече не прогледнал, така разказа историята на рода си свещеникът.   

А според кмета Говедаров, в мохамеданството се казва, че е най-севап да правиш намаз на килимче от кожата на сърна. Защото е най-чистото същество. Философската дилема, над която той е мислил много, а вероятно и мнозина ловци-родопчани, според него, е намерила положително разрешение единствено, ако дивечът се повали с един куршум. И получи лека смърт.

Не е допустимо да се гърми с бранеке или пък да се пускат кучетата, тогава животното търси спасение при човека и направо идва при него, независимо дали има пушка или не, обяснява доверчивостта на сърните Говедаров.

Неговата дружинка обаче е решила този въпрос тотално - от 5 години тук е наложено пълно ембарго върху отстрела на сърни.

5 виждаме постоянно още от миналата година в района на местността Баливица край селото. Но никой не посяга, разказва сладкодумно майсторът на авджилъка Говедаров. И по благороден елен не стрелят още неговите колеги, едни-два щъкат из околните баири, но и те се се пипат. Заради изчезването на зайците в този район, забраната за отстрел важи и за тях.

Не сме станали вегетарианци, подсмихват се ловците от Търънско. Прасетата им са най-на сърце. Пък и спасяват от тях нивите си, защото са наясно какво става с картофените насаждения, когато прекалят с приплодите.

Правим им калища, като им слагаме отработено масло върху два-три метра, да се въргалят и да си чистят паразитите, обяснява технологията, при която авджиите подпомагат  здравословното състояние на глиганите.

10 прасета сме отстреляли само до Нова година, отсичат търънци. Най-голямото е Бен Ладен, към 240 кг. 24 см са само глигите му, които са направо за златен медал. Сезона - на 13 януари закрихме с 11-тото прасе, 150-кг единак, който поляхме вечерта подобаващо, разказват още от едно от най-големите смолянски села. На Бурето до 4 часа сутринта са се носели песни, а малкото опечено теленце ще държи влага на местните точни стрелци чак до следващата зима.  

За да имат обаче дивеч, те не щадят усилията си. 8 т. царевица и 600 кг. зърно за птиците са хвърлили само за година. Отделно е солта, която ближат и сърните, и зайците. Поставяме я в специални кутии, за да може да не се стопява и овлажнява, а да свърши работа на животните. Правим хранилки и в най-дълбокия сняг през минали години сме газили, за да не остава гладно нито пернато, нито бозайник през зимата, редят ловците. Не ни тежи нито работата, нито усилието, което полагаме, но авджиликът стана прекалено скъпо хоби за нашите условия. 60 лв. е разрешителното за лов на прасе за ден, а 1 лв. струва бележката от кочана, вмята Говедаров. В един район могат да ловуват минимум 8 души и максимум 20. Парите се дават предварително, независимо дали ще ударят, което утежнява ситуацията при неудача. 16 бележки по 61 лева съм дал малко преди края на сезона, което ще рече 960 лева, само за 3 месеца - окотмоври, ноември и декември. 30% от тази сума отива за горското стопанство, на чиято територия се намираме. 20% - за националният ловен съвет и другите остават в сдружението за подхранване на дивеча.            

Готови сме да плащаме и по 100 лв. на бележка, но само ако отстреляме животно. Което ще рече, че за 10 гръмнати прасета, ще дадем хиляда лева, а сега се оказва, че сме дали вече 3000 лв., удари чертата председателят. Предложението си пратихме с аргументация чак до София, но не го приеха. Че се грижим за дивеча в ловните си територии показател е и покупката на птици и зайци, която правим от няколко години. И тази пролет ще вземем 30 кеклици, 50 яребици и 10 фазана от развъдника в Сливен, за да може да опресним и увеличим популацията им. Малко мъжки зайци също ще закупим. 80 евро е един заек, както и да го гледаш, че няма 5 кг. месо в него. Кеклиците пък въврят по 20 лв., а яребиците - по 18. Вземат се малки, в района на Бурето, където е вилата, предоставена от Говедаров на авджиите се прави развъдник и като поотраснат пернатите и се аклиматизират, се разселват по околните баири.

Само при нас има ловни райони и ако дойде гост от друг район, ни плаща 10 лв. плюс 61 лв. за бележката за деня. Ние обаче трябва да го приемем, не може всеки да ходи да ловува където си иска, отбелязва особеностите на лова у нас, Говедаров, който от 1977 г. е несменяем председател на ловците. 98 човека от неговата дружинка последно са заверили билетите си от нова година. Докато в южната ни съседка Гърция всеки ловец може да ходи където си иска, но таксата е различна. Техни хора от ловната хижа зад рудник "Мързян" в Златоградско, са идвали при нас на гости, но ние, за да идем там да ловуваме един месец по-рано трябва да подадем документи, за да получим разрешително за пренасяне на оръжието ни за лов, тъй като нямаме европейски разрешителни, а уж сме членове на ЕС. 120 евро струва ловният им билет, но важи целогодишно, а ловни дни са: сряда, събота и неделя, докато у нас разрешението е само за уикенда, единствено за плаващи птици се допускаше и в сряда. 200 евро е билетът, ако ще ловуваш на територията на цяла Гърция, а 150 евро, ако си за две области, например.

Спорове за ловни територии там няма, а у нас се стига и до съд, напомня Говедаров. Наши ловци нямат право да си извадят пушките от калъвчето дори да живеят в Устово или където и да било другаде. Едва като стъпят на наша територия могат да сложат пушка на рамо, напомня до къде се стига в битката за територии. Защото в противен случай заловеният без калъф авджия, може да иде и на съд и към него да има претенции, че е ловувал в чужди площи, нищо че само е минал през тях.

Миналата година на всяка борика сме сложили знаци- Т, като Търън и У, като Устово, защото граничим с тяхната територия, за да нямаме спорове. Виж за Средногорци и Катраница, с които също граничим такова нещо няма, сочат търънци. И напомнят, че прасетата не знаят буквите и не ги гледат по бориките. Понякога се случва простреляно от едната територия прасе да избяга ранено в другата, но не сме спирали никой да си го вземе, докато на нас ни се е случвало, издава Говедаров част от перипетиите, които се получават понякога в авджилъка.

С вредният дивеч пък, по който се гърми, се осъществява пазенето на сърните и зайците. Освен лисиците, за които вече горските не дават по 10 лв., както в миналото, в този параграф попадат и скитащите кумета. И тъй като от години няма пазар за кожите на дългоопашатковците, тази зима ще правят от тях листница. Сиреч ще ги нахвърлят една върху друга като новогодишна елха, за да стряскат от далеч. Най-добър стрелец на лисици е Наджет Хайриев Ушев, който за миналата година има 36 парчета в актива си. А за тази над 20 броя. Живее в долния квартал на селото току до реката, вероятно затова понякога може да ги гърми направо от терасата, както разказват съселяните му.  

Общо 70 лисици сме ликвидарали да не шетат из курниците в селото, сочат още търънци резултатите от последния ловен сезон. И уточняват, че 20 скитащи кучета съща са отстреляни.

Анета ТОДОРОВА      

МЕЧКИ ПЛАШАТ ДИВЕЧА

*Авджилъкът иска здрави крака, смело сърце и точна ръка

* Първото 100-килограмово прасе за сезона е на Радослав Чоров от смолянското село Ряка

* 35 години наброил като управник баш авджията - кметът на Търън Явор Говедаров, който по управленски опит подминава и някогашния Първи секретар на партията Тодор Живков...

* Ако “Бурето” знаеше да дума, колко щеше да разкаже, обясняват ловците, които имат несекващо чувство за хумор

 Мечки подплашиха дивеча този уикенд в района на смолянското село Търън. И 60-те ловци се върнаха само с един заек и лисица тази събота. Дългата опашка е заслуга на Адалберт Говедаров, а дали от нея става хубава яка, ще стане ясно, когато се обработи кожата.
Добре, че са кебапчетата и кюфтетата, с които сме се запасили, иначе от глад ще умрем, подмятат ловците. И се подсмихват, че все пак са се върнали читави при срещата си с най-големия хищник в родопските гори, който вече не се плаши от нищо. Ами направо слиза чак в селата и градовете на Смолянско.

Главният готвач от станцията на БНТ в Пампорово.

1 час лая на пусия кучето, ама го отнесе чак към Устово, разказа впечатлен от липсата на слука Захари Таксимов. Свинар ми е кучето, ама този път си дойдохме празни заради мечката, сочи търънчанинът, който работи като секач в Левочево. Именно там преди време станала голямата му среща с баба Меца. На 8 км от селото бил фургонът на работниците към Горското.
Нещо изсумтя край мене и аз се обърнах, като видях мечката зад гърба си, така се изруках, че тя побегна по-бързо от мен. А аз останах втрещен на място, разказва за уплахата си Захари. Виж, колегите му го хвалят като един от най-големите авджии. Винаги се връща с дивеч. Няма пропуск и Веселин Кеиванов, реди дългогодишният председател на дружинката-кметът на Търън Явор Говедаров. Веселин освен че е ловец, е и рибар, така че празно няма, сочи Говедаров, който най-добре познава хората от своето ловно царство.

Майсторът на кебапчета Здравко Димитров.

Този път обаче на откриването на сезона в събота една след друга групичките се връщат празни и разказват за мечката. Питам ги дали е една и съща, ама те въртят с глава невярващо и казват, че най-вероятно са различни.
Няма дивеч, мина и покрай нас и отпраши към Устово, тамошните ловци да му мислят и те празни се връщат, обяснява Васил.

Не трябва да мърдаш като срешнеш мецаната. Ще те подуши и ще си върви, стига да не е стръвница обаче, дава съвети Говедаров. Ако пукаш срещу нея, няма гаранция, че ще я повалиш от раз и че няма само да я раздразниш, за да ти посегне. Подобна случка, само че с глиган, се разиграла с друг човек от Търън - Баджаклиев. Три пъти гърмял срещу дивото прасе, а то се засилило от самото начало към него и аха - да го стигне. Накрая авджията метнал пушката и се качил бързешком на дървото, проклетисвайки “дано да пукне мерецкото му и прасе”. Докато дивото със сетни сили се проснало под дървото.
Отмъстителен е глиганът, шега не бива, обяснява кметът. А приятелите му го слушат и сами добавят, че за авджилък се искат здрави крака, смело сърце и точна ръка.
По 22 км навъртат пешком за ден, е не фирят Михаля, защото до последно се надяват да гътнат нещо, но не винаги върви.

Управителят на "Бурето" лично сервира.

Суша е, пепелта от пътя полепва по ноздрите на кучетата и нищо не могат да подушат . Въртят се в кръг и повече подскачат покрай нас, отколкото да надушат следи, разказва тайната на лова Явор. И добавя, че ако в съботната вечер росне дъждец, в неделя непременно ще ударят нещо.
Приказката му се потвърждава привечер с нагрочените облаци, но дъждецът е тук-там. А неделният ден наистина е щастлив за групата от село Ряка, която се връща с глиган. Късметът е споходил Радослав Чоров. 100 кг е прасето, но все пак с пълно е открит сезонът, а и млад ловец е пукнал на първия лов и е повлякъл крак, за да го настигнат и колегите му.
Смело сърце се иска, за да не ти трепка от мечката, подсмихва се пак Захари Таксимов, а колегата му Веселин добавя, че си има пушки кадемлии, само на тях им е верен мерникът.
Е, и точно око трябва, издава част от занаята си Таксимов, който от 10-тина години с дърводобив си изкарва хляба. И не крие, че го търсят чак от Левочево за тежката работа в баира.
Пушките стоят в колите, дивечът се дере на място. Ако е голям, при решение се дели по братски, ако е малък, се пече общо. Такива са разпоредбите в дружинката, на която командва баш авджията Явор Говедаров.
35 години е наброил той като първенец в Търън, с една година той дори е преварил по управленски опит самия Първи Тодор Живков. Е, далече съм от кметицата на село Маца, която е навъртяла 43 г., но и моите не са малко, признава кметът. Последен мандат ще ми е този, зарича се Явор. И пояснява, че отсега го питат в селото за кого да гласуват. Ухажват ги от всички страни, всякакви политикани.
Пък аз им казвам, че могат да вземат от всички, а после да си гласуват както си знаят, усмихва се Говедаров, който има солидно чувство за хумор. Не случайно, когато преди години се представил на кмета на Банско Александър Краваров и му казал фамилията си, оня си помислил че лъже и му се подиграва. После и двама се смяли, защото имената им са истински. А и двамата са еднакво оперени, от стара коза ярета са, врели и кипели при социализма и сега - при върлия капитализъм, както му казват някои. А основното им качество - да не си оставят каруцата в калта, ги прави кметове на всички времена.
Ей, изследвана ли е мръвката, да не ни стане нещо, подмята Захари, докато нагъваме готовите кебапчета и кюфтета, които размразяват от тарелките в хладилника. Е, има и свинско на пържоли, то пък е направено хем сочно, хем вкусно. Дежурен по скара е Захари Димитров. Главен готвач обаче на дробинето, шкембе-чорбата и всички манджи е Кемил Пуфтев. Голяма работа е, виж какви манатарки и рижики е сложил в ориза, не случайно са го взели да готви на станцията на БНТ в Пампорово, хвалят го търънци. Помага му и Слави Ратайчев.
А майстор на сервирането е Ахмед Куцайков. Управител на ловна хижа “Бурето” сме го направили - всичко му иде отръки, издават авджиите. Ако “Бурето” можеше да дума, що неща щеше да разкаже, подсмихват се ловците. А по-младите издават как половинките им ревниво ги подпитват - идват ли на техните сбирки жени.
Женско няма, ако не броим мечките, пак се шегуват търънци. И обясняват, че и за тях са намерили лек - “писва им книжки ходжата и стават по-хрисими”.
Не е проста работа вече ловът, трябва да приготвиш хилядарка и пак няма да ти стигне, за да станеш ловец. То са курсове, такси, свидетелството за съдимост, бележка от Слествена служба, удостоверение от Психото - само за него ти вземат 40 лв., а в Пловдив жена ми изкара за 22 лв., пояснява ловец.
Внезапно влиза Тинчо Севдалинов, колегите му се оживяват. За песни обаче е рано, Здравко не е изпекъл още всичките кебапчета, че да разтегне акордеона. А певецът Тинчо направо ги мъмри: “Няма да пукате довечера, иначе утре нищо няма да ударите!”. Предупреждението си е съвсем на място, защото подплашения вечерта дивеч ще се покрие в миши дупки и в неделя всички пак може да фирят Михаля.
Най-сърцат от всички е Ахмед Говедаров. На 82 г, но си поддържа ловните права и сутринта ще ни чака направо на пусията, няма да идва до “Бурето”, знае си занаята, сочи кметът Явор.
И не пропуща да каже, че и неговият баща, който е прехвърлил 87, не стои мирен и безработен. Все нещо прави, ходи, реже дърва и сам ги нарежда. Но алкохол не близва. През 1955 г. го е отказал. А от 1975 г. е сложил точка и на бирата. Дори като настине, не дава с ракия да го разтрия, защото и тя е алкохол, издава тайните на дълголетието във фамилията си Говедаров. Така с лакърдии, а в малките часове и с песни, тръгва ловният сезон. Не случайно табелка пред Бурето забранява “напускането на обекта преди употреба на алкохол”. В съзвучие с нея тук бирата и ракийката са на корем. Но сутрин играе дрегерът, както сочат разпоредбите. И светлоотразителни жилетки греят из шубраците, за да няма сакатлъци, а аптечката е задължителна.
Анета ТОДОРОВА
сн. Орлин Кисьов