сряда, 19 декември 2012 г.

КОГА ЩЕ СЕ НАУЧИМ ДА ХВАЩАМЕ РИБА

Ще се научим ли да хващаме риба или ще чакаме по български някой друг да ни я лови. Махат с метлите по програмите и хич не им пука. 380 лв. на месец са това, как няма да махат, нищо че листата си падат и падат. Виж, за снега помощта на ангажираните по проектите ще дойде дюшеш на кметовете. Там където техниката не достига, ще пращат от “корпуса за бързо реагиране”, стига да не ги мързи наетите. Защото и този момент ще го има - много хора, малко работа и още по-малко контрол. Във всяко населено място се знае, колко човека работят на “обекта” и кои само са записани от кметовете да се разписват във ведомостите срещу паричките, но няма да се напъват да ги отработват. По причина, че или са им приятели, роднини или имат политически дослук с тях.
Да не говорим, че дипломирани инженери и модни дизейнери в отдалечените от градовете села няма какво да работят и единственият им изход е или да станат сервитьорки в кафенето, или с повечко късмет пекари в местната фурна, хляб все пак и там се яде.
Така вместо да влее парите в реалната икономика и да даде средства на бизнеса за заплати, които да произведат принаден продукт, правителството прелива от пусто в празно. Но прави градоначалниците владетели на “мъртви души”, които само след 6 месеца ще трябва под строй да водят наетите да се отблагодарят по време на парламентарния вот.
Затова статистиката ще отчита тревожно, че сме вече 6 млн. души. Останалите са избягали в държави с правила и сигурна, а не мизерна заплата, при бизнес, който не се гърчи от недоимък. А 6 милиона сме били преди 65 години, сиреч върнали сме се с толкова назад.

Няма коментари:

Публикуване на коментар