четвъртък, 6 декември 2012 г.

ЩЕ ШИЯТ ЗНАМЕ НА "ГОРУБСО-МАДАН"

Знамена със знака на “Горубсо-Мадан” ще шият в миньорския град. А българският и европейският флаг вече се веят върху санираната сграда на разкомандировъчното на мина “Петровица”. Запазени са петолъчките, които са част от символите на бившето голямо предприятие "Совболстрой", разработило с помощта на съветски инженери рудниците на Родопския минен басейн в края на 4
0-те и началото на 50-те години на миналия век. Инвестициите в окъртената сграда, невидяла ремонт десетилетия наред, са на настоящите собственици на дружествого инж. Николай Вълканов и инж. Никола Добрев. А желанието да се реставрира сградата в стария й облик е на изпълнителния директор на “Горубсо-Мадан” инж. Сергей Атанасов, който обяви, че всички детайли по фасадата, включително и петолъчките, са част от историята на този миньорски край.
Санитарните възли с оборудваните с нови душове бани, са готови, обновена е и столовата. А екипът на рудника показва, че работи на мускетарския принцип - “един за всички и всички за един”, сиреч независимо от ранга и длъжността, всички се включват в най-належащите дейности. Като механичното издърпване на вагоните, които ще вървят да се тумбят. Причината е в повредената лента на бункера, която трябва 24 часа след лепенето да бъде в покой, за да хване лепилото. По около 36 вагона на смяна могат да минат, но е имало дни и с по 60 вагона на 3-4 композиции, сочат работещите в АД-то. 8 вагончета в случая е изкарал току-що от рудника машинистът Велин Георгиев, който има 9 години с “влаковете”. През 2006 г. последно докараха от Украйна една машина за 150 хил.лв., но през годините те се амортизират много. Затова сега се налага на новите собственици да инвестират и в локомотивчетата, от които е останал само металният скелет, а всичко друго по машинките е подменено.
Обикновено на бункерите виперистките са жени, те тумбят вагоните, а долу по трошачката и по 3-метровата лента рудните късове направо се изсипват в големите машини, за да вървят по въжената линия към Рудоземската обогатителна фабрика.
Тежка ни е работата, но си я харесваме, сочи механикът на участъка Събчо Иванов, който има 23 години на рудника. И всичките са под земята.
Нищо не й се опира в работата и на Шефке Фейзулова, 34 години е изкарала сред вагоните. Все виперист-трошач, малко е била и на Въжените линии, но още не е стигнала пенсионната възраст. Постоянно увеличават годините за стаж, от 2000 г. сме смъкнати на трета категория труд, затова няма как да се пенсионирам на 52, защото вече ми трябват 37 години стаж, разказва жената, чийто живот е минал в рудодобива. И то не в канцелариите или край чиниите в столовата, ами все на открито. Останала вдовица, макар да са пораснали децата й, Фейзулова признава, че няма нищо по-важно от работата й. И от внуците разбира се, които са 4. Дошла като булка в Мадан и 35 години от живота й вече са останали в този град, където е и нейният дом.
Важното е, че рудата ни е добра, показва току-що извадените от земните недра късове, пълни с олово, Валентин Младенов. Той отговаря за техническата безопасност на рудника. И заедно с колегата му Севдалин Исаков, който е маркшайдер помагат за придърпването на вагоните. Мобилизирали са се и признават, че в мината няма началник на рудник, няма ТБ, всички са равни, когато влиза в сила резервният вариант и има нужда от спешно включване, за да върви общата работа.
27-30 тона товари един МАН, а камионите не чакат. Нито пък Въжената линия, чиито кофи няма как да се въртят празни.
За качеството на рудата пък тук отговаря Фатме Бунева. От 7 години тя е на кантара и взема пробите, за да ги покаже на началника на ОТК инж. Юри Петров в присъствието на главния инженер на рудника Златко Касабов. И шивачка съм работила по-рано, но там е друго, с възрастта зрението отслабва, а тук се чувствам на своето място, признава Фатме. Тя е майка на две момчета - по на 22 и 25 години, всяко от което си търси пътя в живота. Но са и достатъчно големи, за да видят нейния пример за трудолюбие.
Преди напущането на Валентин Захариев като собственик ни беше довел дотам, че нямахме нито един пистолет на миньор. Всичките бяха разбити и амортизирани в последните 3-4 години, едва сега нещата се нормализират, след като стана ясно, че без техника хората няма как да гонят производителност, признава и началникът на рудник “Петровица” Кемил Арифов. А хората му са доволни, че вече има на кого да разчитат, макар да са наясно, че отведнъж няма как да се попълнят всички зеещи финансови дупки, за да се обнови техниката на всяко работно място.
Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар