събота, 15 декември 2012 г.

Д-Р ТОДОР КОЛАРОВ: БЪЛГАРИЯ ВЪРВИ КЪМ РЕПРЕСИВНА ТЕНДЕНЦИЯ



* Прекалено се криминализираме, докато другите държави се декриминализират, така коментира исканията за връщане на смъртното наказание, ексшефът на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, която е зациклила от 10 месеца...

* Работата за държавата не е заради икономическа изгода,  а за да се опитаме да я направим едно добро място за живеене, издава кредото си той 

* В бюджет 2013, ЕС акцентира върху малките и средни предприятия, които държи да оцелеят в кризата, а България държи на пари за пътища, което не се приема добре от европейските ни партньори, напомня консултантът на Европейската комисия по програмите ТАЙЕКС

 

 ВИЗИТКА: Тодор Коларов е роден на 26 май 1974 г. в Карнобат. Магистър е по право в СУ „Св. Климент Охридски" и Джорджтаунския университет във Вашингтон и има докторска степен по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Специализирал е в и „Кингс колидж" в Лондон. Бил е юридически анализатор в Световната банка и съветник в посолството на САЩ у нас. Председател на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество от април 2011 г. до февруари 2012 г., когато подава оставка с мотив - липса на политическа подкрепа. През месец юли тази година се  присъединява към партия „България на гражданите" с лидер Меглена Кунева. В момента преподава в Американският университет в България, в ПУ "Паисий Хилендарски" и ВСУ "Черноризец Храбър". Д-р Коларов е консултант на Европейската комисия по програмите ТАЙЕКС и на Американската асоциация на юристите.


Г-н Коларов, като консултант на ЕК, вие най-вероятно имате преки впечатления, често пътувате до Брюксел, как се отрази скандалът с г-жа Марковска на реномето на съдебната власт? Получи се и още един гаф - министър Цветанов, неглижира изявленията на говорителя на ЕК Марк Грей с оправданието, че това не е официално изявление на ЕК.

- Аз мисля, че когато говорителят на една институция изразява становище, това е неговата работа да изразява становището на институцията. Що се отнася до случая, аз не бих искал да коментирам конкретно г-жа Марковска. Може да видим как беше избрана от Народното събрание  -- за нея гласуваха много депутати. Може да се види и от кои парламентарни групи са гласували. По този начин ще направим съответните изводи кой и как избра г-жа Марковскаи с най-много гласове ли беше избрана.

Тя е с най-много гласове и събра много широка политическа подкрепа, включително и от ГЕРБ.

 - Така е, г-жа Марковска беше избрана с най-много гласове, при много широка подкрепа. Но може би се разчита на неинформираността на българското общество. След нейното избиране за конституционен съдия и информацията, която дойде от Брюксел, управляващите изпратиха едно дълго писмо в нейна защита. Последвалият опит да се направи някакво дистанциране, за мен е меко казано странен, странни са и изказванията на министъра на правосъдието в тази насока.

В същото време при последния доклад на ЕК за правосъдие и вътрешен ред, който излезе през лятото, една от засегнатите теми беше именно за независимостта на съдебната власт и ненамесата на изпълнителната власт. Има ли една такава подмяна, независим ли е българският съд и кадрува ли наистина изпълнителната власт в него?

- Вие правилно посочихте, че това е записано в летния доклад на ЕК. Едва ли имаме основание да се съмняваме в обективността и способността на световно признатите експерти на ЕК да направят своята оценка. В тази връзка следва да посочим следното. Нека да припомним, че независимата и добре функционираща съдебна власт е изискване за присъединяване на една държава към ЕС. В тази връзка, ако сега на България й предстоеше да се присъединява към ЕС, сигурно нямаше да бъде поканена да се присъедини, защото тя не изпълнява съществените критерии, според заключението на ЕК. А при присъединяване именно ЕК прави анализа дали една държава е готова да влезе в ЕС.

В крайна сметка, до колко може да е независима съдебната власт, при условие че по Конституция самият кадрови орган ВСС има 11 члена, избрани от парламента?

- Членовете на ВСС се избират не само от Народното събрание, а и от представителите на съдебната власт. В една демократична държава винаги трябва да бъде изградена система за проверка и контрол, така наречената система за “checks and balances”, която е в основата на учението за демократичната държава. Властите трябва да са разделени, но все пак и да могат да се контролират една друга до разумни граници, за да не се стигне до там, една от тях да стане безконтролна. Аз мисля, че много критики могат да се дадат във всяка една насока. Няма перфектно законодателство, винаги ще има възможност за подобряването му. Проблемът обаче според мен е, не в това ние да се стремим само да подобрим законодателството си. Колкото и да са добри законите ни, когато системата издига неправилните хора, те винаги ще намерят начин да злоупотребят със законодателството, колкото и добро да е то. Системният проблем в България за мен е именно това, че няма механизъм, по който правилните хора да бъдат избирани на точните позиции. В крайна сметка има едно ниво, на което трябва да се избират хора с професионални и морални качества. Връщам се на това, което казахте за г-жа Марковска. Цялата тази ситуация е твърде неприятна за България. Но нека да го кажем, тя не е станала от само себе си. Има хора на съответните позиции, които трябва много да внимават кого номинират.

Излезе твърдение, че именно на такива позиции се назначават хора, които се държат по някакъв начин с компромати срещу тях, за да бъдат послушни? Но в един момент, компроматът може да излезе по-рано. Макар  в конкретния случай още през 2010 г. е излезнало такова журналистическо разследване на ”Медиапул” и “Капитал”.

- Много беше странно за мен изказването на президента по време на клетвата на конституционните съдии. Не знам, кой му е дал този съвет и е спорно дали по такъв начин може да се наложи фактическо вето. Конституционалистите ще се произнесат по този въпрос, аз имам своето мнение. Това не направи добра услуга на страната ни. Аз не смятам, че оценката за точно този ход е изключително положителна, сред нашите партньори. Очевидно България няма механизмите, без да говорим конкретно за г-жа Марковска, не познавам дамата, не коментирам нея. Аз коментирам, начина, по който се случват нещата в България. Един конституционен съдия е избран от НС и това е, процедурата по неговото официално встъпване. Не мисля, че това затвърди имиджа на една демократична и правова държава, каквато е България, както се опита да представи нещата министърът на правосъдието. Услуга на България би правил, механизъм, при който има отсяване на добрите кандидати, които да заемат длъжностите, за които те са квалифицирани. Това е въпросът.

Говорите за образа на България в чужбина, опозицията твърди, че в момента сме в  изолация на международно ниво. Какви са вашите преки впечатления - чуват ли се думите на премиера в Европа, така както у нас?

- Нека да вземем пример от вашите думи, че видите ли изказването на говорителя на ЕК, било изказване просто на един говорител и то не отразявало мнението на комисията. Ако това е стилът, по който ние интерпретираме сигналите, които идват от нашите партньори, мислите ли че можем да бъдем считани за надежден партньор? В летния доклад беше изрично посочено, че организираната престъпност в България е уникална за ЕС и тя е на такива нива, че всъщност контролира важни икономически сфери Мислите ли, че интерпретацията, която последва от управляващите, че нещата в страната са много добре и няма чак толкова съществени критики и напротив докладът е положителен е адекватна. Нека не се залъгваме, ЕК има свой представител, който следи "Правосъдие и вътрешен ред" в страната. Всички чуждестранни представителства всеки ден получават прес брифинг на това какво е казано от управляващите. Мислите ли, че тази позиция може да прави България един надежден партньор? Надеждният партньор, когато e критикуван трябва да  приеме или отхвърли критиката, но не да  се направиш, че не ги разбира. Такова неразбиране в България е имало и в миналото. Няма да цитирам конкретна година. Питате ме какво съм чул аз - чувам, че поведението на управляващите се сравнява с един минал период в България, който в никакъв случай не беше добър за страната ни. 

Как стои въпросът за присъединяването ни към Шенген? Вътрешният министър казва, че има сериозна борба с престъпността, имаше показни акции, но съдът е виновен. Повечето знакови дела приключват с оправдателни присъди, но в същото време не знам дали има държава в Европа, в която 95% от присъдите да са осъдителни?

- Това е проблем наистина, че осъдителните присъди са много висок процент. Аз наскоро разговарях с колега, който работи в Среда Азия, там една държава си е поставила официално цел да има 100 % осъдителни присъди. Това говори за съществени проблеми в сферата на защитата правата на човека. Друг обаче важен проблем е че трябва да се погледне не само колко са осъдителните присъди и оправдателните - на едро. Защото в тези осъдителни присъди влизат голям брой дела, които нямат никаква фактическа и правна сложност. Като да речем всякакви престъпления, свързани с движението по пътищата. Може да имате осъдителна присъда, за това че сте блъснал пешеходец. Несъмнено укоримо деяние, но те се броят в общата група. Ако си спомняте преди няколко години, бившият главен прокурор Борис Велчев настояваше да се декриминализират престъпленията, които са свързани със Закона за движения по пътищата. Това е един много висок процент, повече от 50% от тяхната работа. Това заема много от нашият ресурс, а това не е присъща работа за прокуратурата.
  
Да, практиката е най-често наказателната отговорност да бъде заменена с административна.

- Няма значение то влиза в статистиката. Там има почти 100% успеваемост. Обяснимо е това да вдига процента. Но нека да погледнем какво става с делата с фактическа и правна сложност, делата срещу организираната престъпност например. Аз гледах една дискусия в предаването "Панорама". Един колега - журналист и юрист, Кирил Вълчев, запита защо се наблюдавали тези дела. Ами защото те определят облика на една правораздавателна система, дали действа ефективно срещу тежката престъпност. А там успехът е много нисък, по неофициалните данни - 40- 50 %. Дали това е добре или зле, няма значение. Но когато ти говориш за висок процент на обща успеваемост, а по тежките дела имаш ниска успеваемост, имаш някакъв проблем.

Къде се губи връзката между съда и разследващите органи?

- Според мен проблема е комплексен и не може да се сочи само съда и да се казва, че проблема е там. Проблемът е навсякъде. Не е коректно, според мен, да търсим някой да бъде жертвения агнец. А така се получава. Тази тенденция не е започнала сега, преди няколко години проблемът беше изключително и само в прокуратурата и тя беше тази, която бе атакувана непрекъснато. Преди това се твърдеше, че проблемът е само в следствието. Т.е. всеки в съдебната власт си минава реда да бъде атакуван. Проблемът, обаче е когато тези атаки, стават толкова агресивни, че съдебната система започва да не си изпълнява ефективно задълженията. Но след тези атаки, това което ние като български граждани не осъзнаваме, е че има опасност съдебната власт да се превърне в един ветропоказател на общественото мнение, а това е много вредно. И би довело до тежки нарушения на правата на човека.

В предвид, че българинът дори е склонен да се върне смъртното наказание?

- Това пък вече е абсолютен абсурд за мен. Само, за да покажа, колко е абсурдно това ще припомня, че наскоро премиерът на югоизточната ни съседка Ердоган, каза че би следвало Турция да  възстанови смътното наказание. След тези думи на Ердоган последва незабавна и категорична реакция от страна на ЕК. Комисията посочи, че такива изказвания не са в полза по пътя на Турция към ЕС. Така, че има опасност за независимостта на съдебната власт а. Тук не говорим, тя да не бъде критикувана, когато има нужда.
Освен това мисля, че в България се върви към една тенденция, която е прекалено репресивна. Криминализация на деяния, които в други държави се декриминализират.

Не е това панцеята?

- Не е панацея, през средновековието углавните престъпници са били екзекутирани на градските площади. Това намалило ли е престъпността тогава? Не. Наказанията трябва да изпълнява превантивна функция. В България не се работи по темата превенция – факт е. Проблем представляват и статистическите данни. Това не е статистика, която на нас може да ни даде информация по какъв начин да водим ефективно противодействие на престъпността. Тя не отразява действителността, съжалявам, това е стъкмистика. Тя може да подпомага някой да си оправдае бюджета, но не и да водим политика на превенция. Не говоря за изпълнителна или съдебна власт, говоря принципно.

Защото е повърхностна? 

- Тази статистика не ми казва нищо. Защото без да имаш статистика, която да е надежна, ти не можеш да правиш никакво криминалогично изследване. На къде ти вървят обществените отношения, какъв е типът престъпност, за да се опиташ да я изпревариш или поне да не изоставаш.

Предстои важен избор в съдебната власт за главен прокурор. Три имена излязоха, единият от кандидатите се радва на голяма политическа подкрепа. Това каква роля ще изиграе, според мен, дори по-скоро ще му навреди, тъй като надали европейските ни партньори са очаровани от такава подкрепа?

- Нека да видим как ще се развие изборът, познавам и тримата кандидати много добре. Да видим как ще протече гласуването. Важно е как ще се развие процедурата. Смятам, че и тримата са хора професионалисти, това следва да им се признае несъмнено. И е важно, как точно ще се развие изборът.

ВСС въведе нови правила за избор на главен прокурор, дори проф. Груев заяви, че при електронното гласуване, не е възможно евентуално обжалване на вота пред ВКС, тъй като няма бюлетини.

- За съжаление много избори видяхме през последно време, които са публични, но не са прозрачни. Нека да видим, как ще се развие този и тогава да коментираме. Желая на всички късмет и нека най-добрият да бъде избран.

Вие бяхте председател на Комисията за конфискуване на незаконно придобито имущество, чест Ви прави, че подадохте оставка. Повечето хора реагираха в мрежата, че вместо да си стоите на една висока заплата, макар и не колкото на предшественика Ви проф. Кушлев, сте се отказали?

- Аз сам си намалих възнаграждението. Вижте, който отива на държавна работа не отива там за високата заплата. Да се работи за държавата е икономически неизгодно. Но всички ние затова сме граждани на тази страна, за да се опитаме да помогнем с каквото можем. Тъй като това ще направи България едно по-добро място за живеене, както за нас, така и за нашите деца.

Какво преля чашата, за да си подадете оставката?

- Това което имах да кажа по темата, го описах към мотивите за своята оставка. Те са публични. В комисията аз показах, че България има кадри, че българската администрация не е некадърна, напротив може да се увлече да върши добре и професионално своята работа, стига да има кой да я поведе. И когато този, който я води показва с личен пример, как нещата трябва да се вършат, в България нещата може да се случват. Показах, че мога да го правя, това е признато в два доклада на ЕК. За съжаление нямаше политическата воля нещата да се случват. За да потвърдя своите думи, тогава казах, че България няма намерение да води ефективно противодействие на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Новият закон за конфискация влезе в сила наскоро…

Работещ ли е той?

- Не, той няма как да работи. Конституционният съд обяви за противоконституционен 15-годишният срок за проверка. В момента срок за проверка няма. Как да работи Комисията по новият закон?

А и самата комисия стои без председател повече от 10 месеца?

- Това го оставете, това е единия проблем, членовете на комисията не са сменени, това е другата тема. Освен това, в момента законът е влязъл в сила, но той няма как да работи. Народното събрание имаше достатъчно време, за да приеме срока, в който да се прави проверка. Но след решението на Конституционният съд това не се направи. В момента се получава нещо много страшно. Закона е влязъл в сила, така че Комисията получава уведомления, по които тя трябва да работи, обаче не може, защото действията й ще бъдат процесуално недопустими, тъй като тя няма срок в който да проверява. Същевременно обаче, срокът, в който тя трябва да приключи проверката си тече. Така, ако народните представители се позабавят още малко с оглед на предстоящите избори, за някои лица може давността за проверката на тяхното имущество, дали е законно или незаконно по този закон, просто да бъде погасен с изтичане на срока. Вместо управляващите да се вслушат в тези мои думи, напротив те категорично не ги приеха.

Премиерът май, че Ви беше лично обиден, той приема навътре нещата - че Ви е гласувал доверие, а вие си подавате оставката?

- Един ръководител би следвало най-много да се вслуша в различното мнение. Защото то е неговият коректив, и аз като ръководител винаги съм се вслушвал в различното мнение. А мнението на тези, които отразяват, това което ръководителят казва, не е полезно. Утре те ще отразяват мнението на някой друг, може би и защото нямат собствено мнение.

-Съзряхте ли реванш, когато ви обвиниха в конфликт на интереси за един телефон и преносим компютър?

- Аз много Ви благодаря за този въпрос. Обжалвам това решение, все още съдът не се е произнесъл. Но излезе съдебната експертиза и тя показа, че аз съм надплатил лаптопа и мобилния телефон с няколко стотин лева. Разбира се, не знам какво ще бъде съдебното решение, трябва да го изчакаме. Но ми е много интересно, след като законът изисква да има имотна облага, как точно аз съм се облагодетелствал, след като съм надплатил това имущество с няколко стотин лева. А съдебната експертиза вече е приета от съда.

Преди да оглавите комисията, Вие работихте за американското посолство, посланик Уорлик вече не в България. Той е спорна личност едни казваха, че показва недъзите на обществото ни, други го описваха като генерал губернатор, който се бърка във вътрешните работи на държавата. Какъв трябва да е един посланик всъщност?

- Работил съм с всички посланици от 2004 г. насам, когато заех позицията на юридически съветник в посолството на САЩ към Департамента на правосъдието. За всеки човек могат да се кажат и хубави и лоши неща. Аз обаче смятам, че по принцип е хубаво да се вслушваме в критиките на своите приятели. Не коментирам конкретно посланик Уорлик, говоря принципно. Не ви е приятел този, който официално ви казва само хубави неща, а в своите доклади пише за вас само лошо. Приятели са ви онези, които ви съветват как да станете едно по-добро място за живеене като държава. Принципно аз мисля, че не правилно, когато някой изразява една градивна критика, ние да реагираме с отрицание, само защото тя идва отвън. Същото може да се каже и за ЕК. Между другото в една национална телевизия, след летния доклада на ЕК се каза, че едва ли не, представителите на ЕК, които идвали да пишат оценка, пишели такава лоша оценка за България, защото като идвали тук получавали пари и имали личен интерес да идват у нас и да продължава мониторинговия доклад. Едно такова твърдение е твърде несериозно. Не бива да съдим за другите с аршина, по начина, по който ние разсъждаваме, това говори лошо за самите нас.

През лятото Вие се присъединихте към България на гражданите?

-Да, всъщност аз ръководя подгрупата по европейски въпроси в групата по международна политика на България на гражданите.

Социолозите предвиждат партията на г-жа Кунева да е следващият балансьор при едно коалиционно правителство. Ще се кандидатирате ли за народен представител?

- Моето желание не е да бъда народен представител или част от изпълнителната власт. Моето желание е България да стане едно по-добро място за живеене. И да помогна там, където е възможно, така че всички ние в България да живеем по-добре. И да не се говори за България в чужбина, като присъединяването на България към ЕС е българския провал. Да не става така, че поради невъзможността да действат механизмите за сътрудничество и проверка в България, например да се казва, за държави, които се присъединяват след това като Хърватска, няма да им налагаме този механизъм, защото ето при България те не действат. Моето желание е ние да ставаме пример за добро, а не за лошо. Не е важното кой ще бъде народен представител и кой няма да бъде. Лично аз нямам такива амбиции.

Ако България на гражданите участва в следващото правителство, за какво най-много ще настоява пред своя коалиционен партньор, кое е най-належащото за решаване?

- Това което казвате предполага, че България на гражданите няма да бъде управляващата партия и няма да управлява сама. А мисия на България на гражданите е, да бъде първа политическа сила и да управлява сама.

Ясно е, че всяка политическа сила иска да спечели изборите. Но към момента социологическите проучвания ви дават трето място.

-Социологическите проучвания от последните месеци дават твърде голяма волатилност на процесите. Т.е. виждате настъпват много големи и резки промени. До вота има още много време, ще поживеем и ще видим какви ще бъдат социологическите проучвания, а и резултатите от самите избори. Защото е имало случаи, при които социолозите са показвали едно, а резултатите от изборите са показвали друго.

И кое е належащото за следващото правителство?

- Нека Ви отговоря по темата европейските въпроси, тъй като това е темата, по която аз най-много работя и отговарям. В Европа в момента се дискутират много съществени въпроси, има процеси на задълбочаване на интеграцията между държавите-членки в Еврозоната, България не е сред тях. Текат много важните процеси на договарянето на бюджета за следващата финансова рамка.

Никой не говори за това, а то е толкова важно. Аз досега по-обстойно съм слушал да говори евродепутатът Ивайло Калфин, тъй като той е и зам.-председател на бюджетната комисия в европарламента, но няма дискусия в обществото по темата.

-Преговорите в Европейския съвет от октомври, а и сега, показват, че приоритетът на ЕС е конкурентоспособността и растежа на малките и средни предприятия. За съжаление кохезионната политика е фокусът на България. И ние трябва много добре да усетим, че има една промяна във вижданията на другите държави-членки в ЕС. И няма да се преборим за по-голямо финансиране, като казваме, че искаме да строим пътища. Строежът на пътища е важен, но той не дава пряк растеж. В ЕС има голяма загриженост за състоянието на средните и малки предприятия. А в България имаше статистика - десетки хиляди малки предприятия са фалирали и оставили хиляди хора без работа. Този процес е не само български, той е процес навсякъде в ЕС и затова усилията са насочени натам. На следващо място в ЕС се поставя акцент върху икономиката на знанието - Хоризонт 2020, какво прави България по него, някой да е чул нещо за него? Това е бъдещето. Каква е нашата позиция по въпросите за по-голямата интеграция в еврозоната и идеята за Европа на две скорости, която се постави фактически на Европейския съвет през октомври. Коментира ли се този въпрос? България остава ли във външната периферия на ЕС, по всички теми, които касаят Европа на две скорости? Остава. Какви действия се предприемат в тази насока? Ами ето само в моя ресор, аз Ви изброих няколко дейности, които би следвало да бъдат предприети. А европейската политика е такава, че тя има отношение към регионалната политика, към околна среда и всичко останало.      

Разговора води: 
Орлин Кисьов

Няма коментари:

Публикуване на коментар