СТЯГАТ МУЗЕЯ НА МИНЕРАЛИТЕ

* Проектът е на златоградчанина Камен Мизов 

инж. Николай Вълканов

* Сбирка от 77 минерала ще грейне за празника на миньора в сградата на "Горубсо"

 Проектът на музея "Минералните богатства на Източните Родопи" вече е готов, негов автор е златоградчанинът инж. Камен Мизов. Сбирката трябва да отвори врати на първия етаж на голямата сграда на "Горубсо-Златоград" в центъра на пограничния град. Инициативата е на собственика на предприятието инж. Николай Вълканов, който реши да направи още една атракция за многобройните посетители на родното място на Дельо войвода. Вече е ясна проектно-количествената стойност на обекта. А ремонтът на бъдещата изложбена зала трябва да тръгне още този месец. Целта е за празника на миньора през август местните хора да могат да се похвалят с новата придобивка, а и да се радват на експозицията в пълния й блясък. Изложбата стана факт още през лятото на миналата година, само че бе експонирана временно в Археологическия музей в Созопол. Това стана по време на Международната среща на Балканския научен комитет към Балканския конгрес по преработка на минерални суровини. 77-те експонати на сбирката са дело на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", черноморската община и минните дружества: "Горубсо-Златоград" АД, "Каолин" АД и "Челопеч майнинг" ЕАД, които са предоставили редките кристални и минерални образци.

38 от експонатите или по-голямата част от цялата колекция е на златоградската фирма, чиято колекция изниква след като изпълнителната директорка на "Горубсо-Златоград" Ружа Бодурова вижда в Националния музей "Земята и хората" друзи от рудниците на нейния град. И решава да събира кристали.

Ани ЛЮБЕНОВА

ВСИЧКИ СМЕ ЗАДЪЛЖЕНИ ДА НАПИШЕМ ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И РОДОПИТЕ, А НЕ ДА ИЗМИСЛЯМЕ ПСЕВДОИСТОРИЯ

АНТИ ДАМЯНОВ ...

Повод за моите думи ми даде инициативата на “историка” Никола Дамянов. Тя предвижда в местността Могилата над Смолян да се прави музей на открито за 16-вековната история на християнството в Родопите. С чиста съвест и ръка на сърцето бих Ви казал следното, г-н Дамянов: “гладна кокошка просо сънува”. Не бях чел досега толкова некадърна аргументация за един проект. Цитирам: “ ... погребалния ритуал - оформяне отвън като мюсюлмански гроб, а отвътре като християнски, на който при разкопки са се натъквали археолозите по земите в региона. Това е 16-вековната християнска история на тази планина”.
Доста фантазия е необходимо да има в една глава, за да свърже християнство, мюсюлманство и 16 века в едно, още повече и да се избере мястото на този музей. На “историка” Дамянов искам да кажа няколко неща:
- всеки български историк е призван да пише истината за историята на България, а не история за християнската религия, която е наложена на българите с меч и много жертви;
- припомням, че историята на България е на 13 века и не разбирам каква е връзката с 16 века християнство;
- не разбирам също така, как Вие и по какви критерии определихте Николай Овчаров и Божидар Димитров за “богове”, как им дадохте и антични имена - Херакъл и Хермес, и как това го свързахте с християнството. Изтъквам, че хора, неразбиращи от вяра и религия, могат много лесно да изпаднат в заблуждение, а оттам да си създават идоли и божества. Ако желаете да докажете, че християнството исторически е призвано да създава идоли и божества, аз нямам нищо против, но това не би се приело от чистите хора, изповядващи тази религия. Имам усещането, че нищо не разбирате от християнство;
- припомням, че заради такива псевдоисторици се стигна и до омаскаряване на Българската православна църква. Това е случаят с несъществуващия в нашите земи Висарион Смолянски. Беше построена църква на негово име и забележете, същата е направена върху старото гробище на Смолян, където са били погребани както християни, така също и мюсюлмани. Не стига това кощунство, ами и бе провъзгласен за светец. Светецът, който реално не е съществувал тук. Така се стига до грехопадение;
На фона на всичко това, Вие показахте, че и не познавате историята на Смолянско, защото ако я познавахте, щяхте да бъдете наясно, че в местността Могилата не може да сложите християнски символи. Защо? Защото Могилата е свещено място за траки, прабългари и помаци. Сега ще Ви разкажа историята на тази територия.
Могилата е съхранила тракийско селище, което е съществувало и през далечната 866 г. В него са живели наследници на планинските траки и никой не е бил християнин. През 866 г. в месността Могилата, точно в това селище, спира след много дълъг път групата на Главния прабългарски жрец. Той води със себе си 5555 мъже, жени и деца. Името на този велик прабългарин е Муалла. Заедно със своите привърженици е прогонен от Борис - Кръстителя и всички се скриват тук, в Родопите. Именно от това място се е затвърдил съюзът между траки и прабългари, и оттук започва управлението на Родопите през онези времена. Но има и още нещо. С този велик човек идват и трима суфии, които поставят основите на Исляма в Родопите. Поради това, че прабългарите са вярвали само в Единия Бог, те много бързо се отъждествяват като мюсюлмани. Реално древната прабългарска религия и исляма имали една и съща древна основа и ценностна система. Могилата е мястото на първите мюсюлмани в Европа. През 901 г. умира този велик жрец. Оставя Завет и дава Име на тези, които бяха прогонени от Дунавска България и не приеха християнската религия. Дава им името ПУМАГИ.
През 909 г. синът на хан Вихтун (княз Владимир Расате) навършва пълнолетие и именно в местността Могилата е провъзгласен за хан на Родопите - хан на обединените траки и пумаги. В негова чест започва и изграждането на крепостта в тази екватория. Името на този владетел е Иратаис.
Това е историята, г-н Дамянов. Затова Могилата е свещено място за траки, прабългари и помаци. Това е музей на Обединението, Единството и Величието. Ако предложите да се построи именно такъв музей на това място, ние ще подкрепим такава една идея. Защото тя ще обедини хората, а няма да ги разделя в мненията. Ще покаже, че сме научили завета на хан Кубрат - Единството.
Ефрем МОЛЛОВ

МУЗЕЙ НА МИНЕРАЛНИТЕ БОГАТСТВА ЩЕ ИМА В ЗЛАТОГРАД

* Кристална зала с постоянна експозиция от 77 минерала ще грейне в сградата на “Горубсо”, 38 са експонатите от региона - засега, останалите са от медно-златните находища в Челопеч и Каолин

Музей “Минералните богатства на Източните Родопи” ще отвори врати в Златоград. Инициативата е на инж. Николай Вълканов - собственик на местното “Горубсо”, а ц

ялата експозиция в пълния й блясък ще грейне на първия етаж на неговата, ремонтирана наскоро сграда в центъра на града.
Изложбата е вече факт, само че е експонирана временно в Археологическия музей в Созопол, където това лято отвори врати по време на Международната среща на Балканския научен комитет към Балканския конгрес по преработка на минерални суровини. Организацията на 77-те експонати е дело на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, черноморската община и минните дружества: “Горубсо-Златоград” АД, “Каолин” АД и “Челопеч майнинг” ЕАД. Тези фирми са предоставили редките кристални и минерални образци, събирани от различни находища на подземни богатства в България.
38 от експонатите, т.е. по-голямата част от цялата колекция, са предоставени от златоградската фирма, управлявана от Ружа Бодурова. Историята на нейната сбирка е твърде интересна, както я разказва самата изпълнителна директорка на “Горубсо-Златоград”. При едно нейно посещение в Националния музей “Земята и хората” в столицата, пред учудения й поглед се разкрили безценните богатства на българските планини под формата на кристали. Какво било нейното учудване, когато разчела табелките - цялата зала на първия етаж била покрита с друзи от нейния град. А любезните уредници дори й обяснили как са се снабдили с тях - от черния пазар, на който се продават кристалите от рудниците, включително и тези от Родопите.
В действителност най-ценните експонати, постъпили във фонд Минерали на България през 2009-2010 г. са от Среднородопския край, както сочат от националния музей. Става дума за друза от субпаралелни срастъци на галенит от маданското находище Крушев дол, която е дарение. Калцитът пък е щок от ромбоедри и друза от остроромбоедричен калцит на златоградското находище Гюдюрска, което е също дарение, само че от Георги Бозуков. Има дори калцит от разтворени кристали от девинското село Михалково, дарение от Минно-геоложкия университет. Сред откупките пък е друза от плочест барит и кварц, от златоградското находище Андроу, както и друза от кварц и псевдоморфоза от кварц по папиршпат от находище Крушев дол, както твърдят от “Земята и хората”.
Впечатлена от красотите, побрани в националния музей в столицата, Ружа Бодурова решава, че ще издирва кристали. И слага началото на златоградската колекция. И за три години един по един придобива красивите късове, дадени й от работниците в “Горубсо”.
Най-ценните ни експонати са от рядкото находище на манганенкалцит в рудник Андроу, вмята икономистката, която поради дългогодишната си работа в рудодобивната фирма е наясно със спецификата на подземните богатства. Освен в Златоград, такова находище има още едно-две в цял свят.
По принцип красивите късове кварц (силициевият двуоксид) пречат на рудодобива. Натрошават се заедно с рудата и дълго време учените се блъскат, за да намерят реагенти, които да го остранят, за да може полученият оловно-цинков концентрат да е чист, издават постигнатите преди години тънкости при добива в града на Дельо войвода.
Стойността на кристалите от оловно-цинковите находища в Смолянско оценят и специалистите на МГУ “Св. Иван Рилски”, които сочат, че акцентът на експозицията “Минералните богатства на България” в Созопол са неповторимите природни творения - кристални друзи от сфалерит, галенит, кварц, пирит и калцит.
Галенитът, пиритът, кварцът и халкопиритът са от рудник “Градище” край Златоград, калцитът е от рудник “9-ти септември”, а галенитът, родохрозитът и кварцът - са от рудник “Бориева”. Маданските късове са дарени от семейството на покойния инж. Стефан Иванов Бочев, дългогодишен минен специалист, главен директор по рудодобива в някогашното Минно-обогатително предприятие “Горубсо”. Те идват непосредствено преди златоградската колекция да напусне града и да замине за морето.
Обади ми се съпругата на инж. Бочев и обяви, че в негова памет би искала да ни ги предостави, разказа Ружа Бодурова.
Експозицията съдържа и колекция Медно-златна руда от находище Челопеч. 16-те експоната са от едно от най-големите медно-златни находища в Европа, разработвано от “Челопеч-Майнинг”, дъщерно на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Инк.
Колекцията пък на “Каолин” съдържа 28 минерала, красиви образци от турмалин, жилен аметист, опал, рутил, гранат и мн. други. Тя съдържа и крайния продукт, който компанията произвежда и посетителите на изложбата могат по нея да проследят пътя на бялото злато - каолина, в България - от находището до потребителя.
Пълната експозиция ще остане в Созопол до 12-16 юни 2013 г., когато там ще се проведе ХV Юбилеен Балкански конгрес по преработка на минерални суровини. И едва тогава ще дойде в Златоград, отбелязва изпълнителният директор на “Горубсо-Златоград”. И стяга залата за експозицията, още повече че цялата ще дойде в пограничния за Родопите край.
В нея гостите на града, ще видят интересни и ценни находки, още повече че не само местната, но и другите две сбирки ни се предоставят, отбелязва Ружа Бодурова. Става дума за късовете от медно-златните находища и каолиновата колекция. Така гостите на Златоград ще имат възможност още от пътя да надникнат направо в новия музей, разкрит със съдействието на инж. Николай Вълканов.

МУЗЕЙ НА ОТКРИТО ИСКА СМОЛЯН: ЩЕ РЕДИ 16-ВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО В РОДОПИТЕ

* Идеята е на бившия шеф на Историческия музей историка Никола Дамянов 

* Формулата за успех в туризма даде собственикът на етнографския комплекс в Златоград Александър Митушев - публично частно-партньорство с община и наука

Никола Дамянов

Музей на открито поиска да отвори Смолян вчера по инициатива на историка Никола Дамянов. На нарочен форум за туризма в присъствието на финансовия министър Симеон Дянков той разкри идеята си, замразена цели 22 години. За нея има и решение на временната управа, ръководила областния град, но оттам насетне не е развивана, призна бившият шеф на Историческия музей в Смолян. И даде доказателства с погребалния ритуал - оформяне отвън като мюсюлмански гроб, а отвътре като християнски, на който при разкопки са се натъквали археолозите по земите в региона. Това е 16-вековната християнска история на тази планина, вметна той. И отбеляза, че това могат да потвърдят и двамата богове на българската археология Херакъл и Хермес, дошли в Смолян, визира той професорите Николай Овчаров и Божидар Димитров. За такъв музей Дамянов визира като подходяща местността Могилата в Смолянска община, където е проучен и открит манастриски комплекс с ранно-християнска базилика от V век и манастир от V-VII в.

Туризмът не е само топлите извори на Златоград, но и свършеното от Александър Митушев, напомни още историкът пък за ареалния комплекс, придал за 10 години нова визия на пограничния град.
Самият Митушев в залата на ОбС-Смолян, пред кметове от областта, начело със смолянския Николай Мелемов, златоградския Мирослав Янчев и др., пък коментира успешната формула за туризъм - публично -частно партньорство, зад което застават: бизнесът, общината и науката, в лицето на музеите в Смолян, Пловдив и Варна, с които той работи прекрасно. Новоизбраният почетен гражданин на Златоград, даде висока оценка и на закона за културно-историческото наследство. И сам напомни, че последното му печатно издание неслучайно се казва “Златоград-врата към Егейско море”, защото градът, който е бил на един кон път от Ксанти, Комотини и Кърджали, днес залага на балнеологията. Има легловата база, има и трасирани екопътеки.
Държавата е готова да даде допълнителни пари за културен туризъм, чуваме кметовете и на базата на техните предложения ще финансираме проектите, заяви финансовият министър Симеон Дянков. Проф. Овчаров и проф. Димитров ще кажат кои от тях заслужават. Ние ще направим вноската и след това те ще кандидатстват по европейски програми, обясни той.
Предложението на Смолян за музей ще се гледа специално от специалистите на Дянков, за да решат дали да го подпомагат и с колко, обеща той. Но пък заяви, че ще даде пари - 500 хил.лв. за проектиране на високоскоростен път Пловдив-Смолян, за който все нямало средства. А той е важен за връзката с Гърция, а и за туризма, както обяви сам той пред кметове и бизнесмени от региона.
Анета ТОДОРОВА