четвъртък, 26 април 2012 г.

РОДОПЧАНИНЪТ С ДВА ПАСПОРТА НЕНЧО САРИЕВ: ИСКАМ МОЯТ ГРАД ДА СЕ РАЗВИВА

ВИЗИТКА
Ненчо Сариев е роден на 23 април 1958 г. в Смолян и като типична зодия Телец, е твърде земен. Има амбицията, която не крие, да е пръв - тя го кара да избяга от казармата отвъд желязната завеса още през 1978 г. И го връща преди година и половина отново в Смолян. Учил немската школа, родопчанинът държи на реда и иска нещата да се получават. И както обича сам да казва, цял живот е зависил само от Господ.
 

 

- Защо се върнахте в Смолян, сега всички бягат навън? 
- Прецених, че доста време живея в Германия - 34 години съм там. Вярвах, че България, подпомогната от Европейския съюз, ще има добра среда за развитие. Но съм много разочарован. Става все по-трудно и народът бяга навън. Дойдох си, за да докажа нещо на себе си, а и съм вече на години. Мислех, че е дошло време да се прибера и да успея. По-добре сега, а не като пенсионер и ако мога нещо да повлияя за развитието на града. Знаех че ще има криза, но не очаквах, че тя ще бъде толкова голяма.
-Там с какво се занимавахте?

-Работих в една банка. Много добре беше.
-Банките и у нас са добре, нищо че има криза.
-Не искам да се правя на патриот, но винагти съм вървял срещу течението. И тогава - през 1978 г. не бях съгласен с режима на тази държава и затова заминах. А от 1992 г. си идвам всяка година на почивка. Все пак роден край, милее човек.
- Когато тръгнахте от България, на колко сте били?
-На 19 години, избягах от казармата. Бях в “Строителни войски” в Пампорово и с един приятел тръгнахме. Бяха казали на 3-ия или 4-ия ден на майка ми, че съм разстрелян при опит за бягство, дали са й моите дрехи. Имам и смъртна присъда - чели са я пред всички войници. А майка ми беше правила помен. Чак след 14 години си дойдох за първи път.
-През Гърция ли минахте?
-През Симитли, Благоевградско - бяхме тръгнали за Гърция, но минахме през Сърбия. През 1978 г. имаше някакъв конфликт, тогава държавата беше Югославия, и това ни спаси да не ни върнат в България.
-Да не ви екстрадират тамошните власти?
-Да. Понеже бяхме избягали от казармата, знаеха, че ни чака смъртна присъда.
-Кога се обадихте на майка си, да разбере, че сте жив?
-На 47-ия ден се чухме с нея. Ние имахме телефон в къщи, но той се подслушвмаше и винаги ни прекъсваха разговора, едва тогава се свързах от едно унгарско заведение. Тя не вярваше първо, че съм аз, но както й да е - след няколко минути разговор се разбрахме. За нея най-важното беше, че съм жив. Беше изживяла много тежко.
-Да изпрати младо и здраво момче за войник и да й кажат, че няма да се върне. 

Страшно е...
- Първо бях в Австрия, после в Германия през 1979 г. В началото започнах работа в едно заведение като мияч на чинии. По-късно имах, както в приказките, любовна афера с една началничка и ме сложиха на касата. Паркирах и колите. Така изкарах няколко месеца в едно много известно заведение, научих езика.
-Освен езика някакво образование получихте ли там?
-Завършил съм техникум по млекопреработване в Пирдоп - той беше единствения за цяла България. След това имам компютърни курсове, като влязох в банката, завърших и школа за секюрити. Минал съм в няколко банки - бил съм в охраната им, пазих и карах президента на банката. Близо 20 години имам в Хипоферайз банк и Уникредит Булбанк в Мюнхен. В България дойдох да се занимавам с малък бизнес. Взех едно малко заведение преди бензиностанцията на РИОСВ, там имах баничарница. Инвестирах 22 хил. евро в едно бивше магазинче. Исках нормална работа.
-Върви или не върви?
-За мен, не вървеше. Зависи човек какви изисквания има. Кризата не позволява да развиваш бизнес. Една баничка е колкото един хляб. И хората се чудят баничка ли да си вземат или хляб. Два пъти ми се случва да идват хора, да ми предлагат бартер - мляко в замяна на закуските, които са ми останали. Много ме заболя, защото това не е в интерес на бизнеса. От друга страна - не могат да се хвърлят такива храни.
-Това ли Ви отказа?
-Мислех да си тръгна за Германия още миналата година. Но останах да се занимавам с някакъв бизнес по морето. Двоумя се - дали искам да остана или да замина.
-Не е ли проблемът и в това, че в Германия сте били в друга сфера. Може би и тази трансформация от един на друг вид бизнес и попадането в нашата антипазарна среда си е казало думата, да не потръгне бизнесът Ви в Смолян.
-Да. Мислех си, че като дойда тук, че ще работя още десетина години до пенсия, каквато вече съм си заработил в Германия. Не, че 50-100 лв. не мога да изкарам, друг е проблемът, не ме удовлетворява това, което виждам - добре облечени хора да събират фасове, защото не могат да си купят цигари.
-Приказката в Германия свърши ли?
-Немски поданик съм. Разведен, имам момиченце на 14 г.
-Знае ли български?
-Знаеше няколко думи, но е идвала за много малко в България през лятото. Ситуацията е жалка. Тук ме разочарова повърхностното, лицемерието, което срещам. Цял живот съм зависил само от Господ - радвам се, че ме държи, че съм жив и здрав, нищо не ми е било сервирано. За мен Господ е един, влизам в църква, ходя и в джамия, живял съм дълги години сред католици в Германия и са ме уважавали за това, което правя. В нашата къща са се празнували винаги Коледа и Великден, както и мюсюлманските празници. Господ ми е помагал, това, което съм изградил, е благодарение на немската школа, която съм получил - дисциплината.
Много е трудно в България да успееш. Или трябва много пари да вкараш и да чакаш връщането им 5-10 години, или да работиш на ръба на закона, за да ти оцелее бизнеса.
- Когато си дойдохте за първи път, какво почувствахте?
- Беше много интересно - помня го до ден днешен, чакаше ме цялата рода на панорамния път, на разклона. Не исках никой да знае, но сестра ми ме беше издала от Кипър, че си идвам с жена ми. Имаше около 50 човека, радостно-тъжно, странно ми беше. Изненадата беше за тях, исках да изненадам майка ми, но те изненадаха мен.
-Родителите ти живи ли са в момента? Те ли са връзката, която те тегли?
-Баща ми почина преди две години, майка ми си е още жива. Искам да работя. И ако тръгна извън града да си търся хляба - по-добре да се върна в Германия, там нещата са много по-реални.
-Всъщност има разбиване на илюзиите и някакъв идеализъм, носталгия, които са Ви върнали тук.
-Не е носталгия. Аз за себе си съм патриот. На времето избягах, защото не ме устройваше режимът. Исках да отида да уча в СССР, но майка ми имаше някакъв вуйчо в Германия. Пречки, характеристики. Винаги са ме поставяли на второ и трето място, а аз не обичам да съм там. И реших, че ще отида, където мога да се развивам. Въобразявах си, че мога и тук да бъда успешен. Аз си идвам от 1992 г. в България на почивка, тогава ми се виждаше Смолян все още запазен с характерните черти на родопчани. Но сега виждам, че всичко върви назад. Това ме тормози. А ми се иска да са иначе нещата. Виждам, че всеки дошъл на власт гледа за себе си. Аз си спомням времето преди да избягам - при управлението на Величко Караджов имаше медицински институт.
-Сега има три филиала на университети.
-За мен градът има потенциал, може да развиваме туризъм или да бъде някакъв учебен център. Питам се защо трябва полицията да бъде на най-хубавото, централното място в Смолян.
-Това е направо революционно.
-Ако имам власт - това ще е първото нещо, което ще променя в града. Ще ги накарам да се преместят. Няма го никъде по света, там може да бъде младежки център, за децата. Нямаме нужда от този паркинг и тези коли, които са в центъра. Това е една администрация, която може и да не е там. Трябва да се върнат младите хора, а не по хиляда души да изчезват навън.
-Няма какво да работят. С работа в чужбина забогатява ли се? Имате ли тука дом?
-Старата къща я събориха, оградих си нова. Карам един джип. Не се забогатява. Но вечер, като се прибера в къщи, си мисля за немоятията в града, искам да променя нещо, но нямам толкова капитал, че да помогна на всички. И за да се променят нещата, остава пътят на политиката. И ако знам, че това е пътят за развитие на града, ще го поема. В моите очи Смолян е много красив, но като виждам как бягат хората и изнемогват, разбирам че нещо трябва да се прави.
-Кое е сбъркано?
-Политиката. Който и да дойде, гледа да се облагодетелства. Спомням си слабо Величко Караджов, но този човек направи много за града. Да, избягал съм при комунизма, но нека оценяваме кой какво е направил.
-Градът като визия ли го виждате или като работа и социална политика?
-Какво значи визия? Много е красив, привлича хората, но най-болното е, че родопчани се махат от него.
- Няма работа.
-Да върнат медицинския институт - ще създаде работни места - в общежитието, за учители и т.н. Да се отвори дом за възрастни хора, по европейски стандарт. Да се хванем за ръце и като тим да издърпаме града напред. Иначе, ако се запази тази тенденция на изтичане на хора, след 5 г. Смолян ще е под 10 хиляди, а София ще се разрастне още повече. А не трябва да бъде така.
-Но това е съвременната политика, която се чертае - няколко конгломерата - София, Пловдив, Варна и Велико Търново...
-През 1978 г. Мюнхен беше един от големите градове в Германия. Всичко се централизираше там - имаше по-високи заплати, наеми, но от 2000 г. всички големи фирми се изселват 30-40 до 100 км. от града, където наемите са по-ниски. А фирмите са подпомагани да не се централизира населението. Съзнатена политика правят - ясно, ние не сме толкова индустриална държава. Но вижте Австрия и Швейцария, Смолян е приказка по красота спрямо тях, а не може да постигне каквото е там. Защо яз. Доспат се пълни всяко лято, а Езерата - не?
-Няма риба.
- Да зарибят, да напрявят екопътеки, да направят така, че хората да остават тук.
-Имате ли симпатии към някоя партия?
-Никой не се застъпва за тази държава. Поне пътищата ще останат, сегашното правителство прави магистрали - това ми харесва.
-Младите бягат, старците ли ще пътуват по магистралите?
-Ще вървят в София, тя ще се централизира.
-Една София не е България.
-Така се очертава.
-Стигнахте до моята теза.
-Никоя партия не държи на това, което казва. За мен патентът е Швейцария, това е истинската демокрация -референдум, народът решава всичко. Имам български паспорт, но досега съм гласувал само един път, когато си дойде царят. Този човек е образован, бил е съветник на краля на Испания и има голямо политическо влияние, задоволен е с капитала си и мислех, че ще направи нещо за народа си. Но той остана само с обещанията.
-Ще основете партия или ще се присъедините към някоя?
-Искам от всички да взема положителното. Но не мога да кажа кое е истинското ляво и кое дясно. Това са някакви утопии. Не знам дали не може нещо да се постигне с някаква неправителствена организация. Ще видим дали Кунева може да стане трета и да вземе мястото на Ахмед Доган. Имал съм възможност още през 1992 г. - от всяка партия са ме канили да членувам в нея, но не съм искал. Надявах се, че нещо ще потръгне - строежите в Пампорово и на Езерата даваха основание затова. Макар че когато се запознах с Дора Янкова, имаше разрешително само на Диневите да строят хотели и й казах, че трябва да има малки къщички, а не гиганти. Така щяха да се развият Смолян и Чепеларе. Тя каза “да”, но после Пампорово се застрои, а Езерата станаха село, още 20 години тези неща ще стоят празни. Затова смятам, че работата на един областен управител и на кмета на Смолян е да търсят начин за развитие на града, който се руши. Най-важното е да се създават работни места.
Разговора води:
Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар