четвъртък, 22 декември 2011 г.

ИВО ХАДЖИМИШЕВ: КЛЮЧЪТ КЪМ ФОТОГРАФИИТЕ Е В ДНЕВНИКА НА ФИЛОВ

* Очаквам тук и в Солун потомците да разпознаят хората от снимките, обяснава авторът и съставителят на изложбата * Бъдещият крал на Гърция е с френска униформа, позна го гръцки професор

-Как се оказа у вас тази колекция от фотографии на премиера д-р Богдан Филов, който като преподавател в Софийския университет прави експедиция в Тракия и Родопите?
-Това е една дълга история. Дължа го на един мой приятел и колега, който малко преди едно мое пътуване до Америка ми беше казал, че се продава един масив от фотографии от Балканската война. И като стигнах там, изследвах организацията на музейните фотографски сбирки - големите държавни и щатски музеи и частни колекции. И така стигнах до Метрополитен в Ню Йорк. В програмата си включих да се срещна с мои приятели - семейство Гипсън, с Нели, която не бях виждал доста години, вече омъжена за Боб Гипсън. Така от дума на дума, това е описано в каталога, който издадохме с фотографиите, за да разбрете цялата история. Те ми предложиха да направя един фотографски проект с тях. Тогава се свързах с България, но не казах от къде се обаждам и питах свободни ли са тези негативи. Казаха “да” - считай, че са ангажирани и имаме план за тях. Още тогава заявих, че е свързано с историята на България, археологията и предложих да обработим този архив, но оригиналите да останат за българската държава и да бъдат подарени на Главно управление на Българските архиви. Семейство Гипсън се съгласиха.
-Да ги дарят?!
-Да. Затова изложбата се казва “Завръщане в България”. Защото щяха да отидат в една съседна държава, дори бяха тръгнали.
-Сигурно имат голяма стойност? Имат ли финансово изражение?
-Не толкова финансово. Но като историческа стойност имат значение тези неща. Жестът на семейството е много голям и патриотичен. Тази изложба не е спряла да пътува. Тя се откри в София, отиде във Варна, Пловдив, Русе, Търговище, сега е тук. И през ноември ще бъде в Гърция.
-Досега след тези пътувания има ли живи хора, наследници на фотографираните, които да са се обадили?
-Мисля, че сега, тук във вашия район, при базирането на изложбата, защото сме много близо до морето, може някой да се обади. Но снимките са направени на териториите, които остават извън България след Берлински договор. А вие знаете, че след Балканската и Първата световна война нашенците са третирани там по един не особено добър начин. И повечето или не са живи, или са били прогонени.
-Сменили са дори етноса си...
-Претопени са от нашите братя гърци.
- Къде ще се изложи експозицията в Гърция?
-В Солун, в археологическия музей, но няма да са същите копия. Ще се редуцира изложбата.
-Други такива находки България има ли, които се връщат след години? Коя е най-ценната, която се е върнала у нас, тази си идва почти след 100 г., догодина ще честваме век от Балканската война?
-Има много. Аз работя с такива материали сега. Например архива на едни братя, за които не искам да се говори сега, а след 2 години. 800 негатива издирихме. Още една емоционална изложба сме имали - от присъединяването на южна добруджа към нашите земи, за румънците тя е южна, а за нас северна. За мен Северна Добруджа е онова, което никога не са ни върнали, въпреки компенсацията, която казват, че са ни дали. Подобна история има след Втората световна война, когато румънците не искат да влязат в нашата част на Добруджа. Тази изложба е показана в Добрич в деня на годишнината. И там действително имаше плач и много емоции, тъй като някои се познаха като малки деца, други си познаха родителите, видяха си къщите. От 1940 г. са снимките, а са показани 70 г. по-късно. Тук това няма как да се получи, 100 години са минали. В София добруджанската експозиция не я показахме, за да не дразним прекалено много...
-Това е част от историята на България. Не можем да я кривим.
- Надявам се изложбата да привлича не само жителите, но и гостите на Смолян. Днес (бел.ред. в четвъртък) на Игнажден, да повлече крак към архивите. Знаех че тези негативи не са излезли от историческия музей по един законен начин, не ми е ясно кога са били откраднати и как. Може би около 9 септември, когато са се заличавали следите около Богдан Филов, но не бих се изненадал и да е по-късно, в дните на бурните демократични процеси, които започнаха в България. Историческият музей беше тогава обграден от лагеруващи хора. Но за тези негативи в архива на историческия музей е записано, че са унищожени. А ето ги - съществуват. Първо се обадих там, но не проявиха някакво отношение, макар че фотографиите са от археологически разкопки. И тогава реших негативите да се дарят на Главно управление на архивите. Тръгнах по историци, за да разбера част от нещата. За мен беше необяснимо френски полковник, който е на снимката с български офицери. Оказва се, че това е техният КейФОР. След Преображенското въстание западните страни са изпратили свои представители, за да се опитат да предотвратят следващи жестокости като последица от въстанието. Тази година един гръцки професор каза: “това е нашият бъдещ крал Константин. Той е ходил с френска униформа на полковник, а е принц”. Виждате, че текстовете под снимките са много лаконични, те са от дневника на Богдан Филов, тепърва ще се получават нови дани и факти за фотографиите. Но ключът към разгадаването кой стои на тези кадри е там на една от снимките - Лозенградската. Един човек ми каза - "защо не видиш дневника на Филов", публикуван през 1993 г. И там виждам рисунката - описанието на гробницата, така започнах да събирам като мозайка тези неща, 2 дни преди откриването на изложбата. Няма да ми повярвате, че в София се събраха гръцката посланичка, която току-що си замина, и турският посланик и много други дипломати, които я разгледаха. 30 библиотеки от Турция поръчаха този каталог с фотографии, това се получи и с Гърция. Там започват да намират в тези снимки важни паметници, на които преди 100 г. не са обърнали внимание, защото копаят Троя, а сега за тях тези фотографии са ценни. И изложбата ни върши много работа - не разделя хората, а ги събира. Докато историята ни е разделяла не по наша воля по много груб начин десетилетия наред.
РАЗГОВОРА ВОДИ: АНЕТА ТОДОРОВА
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар