ХОРА И ГАЙДИ НА ХРАМОВИ ПРАЗНИК В ПЛАТАНЯ

Побратимство през браздата

* След служба за Йоан Кръстител, гърци свариха кешкек...  

Кметът Николаус Калао

Върли защитници на православието, следвайки изкъсо църковния календар, съседите ни от юг, не пропущат да отбележат с танци, песни и похапване храмовия празник на църквата си, именувана на Св. Йоан Кръстител. Тази неделя по повод мъченическата смърт на светеца, кръстил във водите на река Йордан самия Исус, препълни с народ черквата в Платаня - едно от 43-те населени места, които вече влизат в побратимената с Арда Община Паранести. В неделя екип на в-к “Родопи ВЕСТ” има възможността да се докосне до празника, организиран от кмета Николаус Калао.

Аглика Каменова, Стефан и Тодор Тодорови

Седем свещеници отслужиха светата литургия, а на края дадоха напътствията си към гръцкия народ. "Празнувайте, веселете се, а на сутринта елате на служба", заръча след края й най-възрастният свещеник. А богомолците получиха благословия и миросване от благовония. Пред храма бе изнесена  иконата на Св. Йоан Кръстител, с която започна обиколката на църквата. Шествието води с валсови ритми духовият оркестър на Паранести, някогашната българска гара Бук, следвани от кмета Николаус, българските му гости зам.-кметът на Смолян Михаил Генчев и кметът на Арда Емил Башев. Тук бе и общинският съветник от ОбС-Смолян Коста Начев, лично поканен от гръцкия управник.

Общинският съветник Коста Начев

Още същата вечер в двора на църквата цяла нощ оставиха да ври в десетина казана кешкек - месо, пшеница, царевица и картофи, традиционно ястие и за поречието на Арда у нас. Храната на сутринта след литургия се раздава за здраве на богомолците.

Михаил Генчев и Емил Башев

Празникът се премести на селския площад, където бяха разпънати трапези и всеки има възможност да похапне според джоба си кебапчета с рицина и бира. На сцената се изявиха фолклорни състави от Северна Гърция с традиционни танци и песни - “Димотика”. Единия от съставите, с облечени с шалвари дами и досущ турски танци шашна българите. Като цяло гръцката фолклорна музика е със силно ориенталско звучене, не случайно през 50-те години на миналият век гръцкото културно министерство възлага на Микис Тодоракис - бащата на бозукито да сътвори нова модерна гръцка музика.

Затова пък гостите на празника, дошли от Арда предизвикаха гръмките ръкопляскания на домакините с изпълненията на родопски хора и песни. Гайдите на Тодор и Стефан Тодорови и песните на певицата Аглика Каменова изправиха на крака публиката. Наперените хороводни стъпки на момичетата и момчетата от Клуб “Веселие”- Арда, накараха и домакини и гости да потропват в такт с ритмите. Но докато гърците блестяха с тамошните си златотъкани одежди и навити плитки, то нашенките, облечени в червени елеци и черни панталони само загубиха, че не развяха поли при кръшните хора, за да видят и гърците, че родопчанки не им отстъпват във великолепието на одеждите.

На 100-на метра от площада в една от местните таверни се вихри друг купон. Под звуците на оркестъра - гръцки маанета, местните искрено се веселяха. За наше учудване след 23 часа оркестърът там мина и на турско.
Имаме ме си и турска музика, важното е купонът да тече, ни каза една от местните гъркини. Политическите граници могат да ни делят, историята, религията също, но балканското живее във всеки един от нас - любовта към музиката, забавата и всички сладости на живота, които го съпътстват. Празникът в неделя пък показа, че обичаи, бит и култура са омесени тотално тук на Балканите, но важното е да ни обединяват, а не да ни разделят.
Орлин КИСЬОВ