Да ценим труда на другите, че да ни спори работата. Не е притча нито лозунг, но го изпитвам ежедневно на гърба си. "Кметът на Смолян е виновна, че ни затварят дома и пращат децата в нов дом Смолян, а и голяма част ще ги вземат семейства" ми каза преди ден стопаджийка на път за Широка лъка. Жената е притеснена, че остава без работа, но не е виновен кметът на Смолян. Какво по-хубаво за изоставените хлапета от това да си имат новоремонтиран дом в областен град. И какво по-хубаво от това да се грижат за тях приемни родители, от които да имат шанса някой ден да получат ласка като от майка и татко. Вместо да просят по улиците или да крадат из селото, защото нямат и стотинка свои пари.
Искам по-висока подпорна стена, ей тук срещу моя блок, каза жена вчера при старта на един от многобройните проекти в Смолян. Защо ни са паркове и фонтанчета, кой ще ходи там, попита пък друга. Трети се разрови в картата с проектантите и градоначалничката да обяснява къде в реката са му върнали имот. Четвърти поиска да му дадат петно за гараж, пък после можело и да го продаде...Пети- преди седмица подскачаше, "колко пари ще окрадат от новите проекти", нищо че паркът е на крачки от дома му и в него ще се разхожда неговото дете.
В четвъртък на ифтар в Чепинци след молитвата в джамията покрай нея бяха седнали на пейките цяло село. По паница боб, чиния ориз с месо и салата, с общи канчета шербет и грозде, се гощаваха повече от 2 000 души. Така всяка вечер - цял месец до Шекера Байрам. Пред хляба всички са равни. Лъжиците тракаха, хората си приказваха свои си неща от деня, но имаше един дух на сплотеност, който витаеше във въздуха. Едни принасяха чинии, други следяха нещо да не липсва. Гостите бяха добре дошли и макар да не ги познаваха, всеки минал покрай тях - поздравява.
В града, това сме го забравили. Комай от времето на Ивайло, на всеки му се ще да е цар. И не е до религия, а до отчужденост. Да се огледаме и да оценим доброто у другия, това което може и прави за нас. Не за себе си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар