петък, 12 октомври 2012 г.

ЕЛИТЪТ НА ПОДЗЕМНИЯ ДОБИВ СЕ СЪБРА НА ТРЕТА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

* От опазване на околната среда до безопасност дискутираха в Девин специалисти от цяла Европа

Елитът на добива на подземни богатства се събра в Девин на Трета национална научно-техническа конференция с международно участие. От понеделник до днес - четвъртък, специалисти от научните среди заедно с инженери от рудодобива и екологията у нас, Европа и Русия, представяха своите доклади по опазването на околната среда, осигуряването на безопасността в мините, разработването на жилните находища, както и перспективата в този бранш до 2050 година.
Руският опит в зоната на хвостохранилището край река Бексан, бе представен от И.Д. Алборов. Там само 30% е вода, а останалото е плажна зона. 116 млн. т. хвост се съдържат в него, а опасната му зона е 10 км., тъй като на нея се развиват негативните тенденции при появата на вятър. Затова има необходимост от бензолна смола, която да държи този букет от компоненти свързани, за да не се разпространяват от вятъра. Абсолютно невъзможно е да се използват в строителството инертните материали оттук, тъй като няма технология за извличането на волфрама от тях, предупреждават руските специалисти. И сочат, че при по-силно слънце медико-биологическите изследвания сочат до два пъти скок на болестите на дихателните пътища в този район.
В нашето хвостохранилище принципът на работа е съвсем различен и то отговаря на всички екологични изисквания, напомни пък шефът на Ермореченската обогатителна фабрика, Митко Дамянов. Като доказателство за безопасността на хвостохранилището е наличието на воден живот непосредствено зад стената му, който отхвърля наличието на цианиди.
Над 200 полезни изкопаеми вече се добиват и то при над 3 км, това няма как да не промени качеството на живот, вметна проф. Венцислав Иванов. Той представи “Ролята на геомеханиката за устойчиво, безопасно, ефективно и екологично усвояване на природната среда”. Минната промишленост е в конфликт със земеделието и урбанизацията на човечеството, но няма как да не се експлоатират георесурсите. Геомеханичните методи са единствените, които дават възможност за реакции на масива, вметна той. И напомни за потоците замърсена при добив вода. Той поиска да се направи параметризация на екологичния риск, за да не се нарушават определени екограници. А на питането на инж. Георгиев защо не се подготви инструкция за предотвратяване на скални удари, каквато има в Русия, отговори, че има такава разработка за индустриализирана сеизмичност, която прави оценка на удароопасност. В Маданското руднично поле има такава оценка, има коефициенти за енергонасищане, за които не се говори вече, но кой ще финансира подобни неща. Това е високоинтелектуален труд, който иска заплащане, коментира проф. Иванов.
Процесите за качеството на рудата представи пък Здравец Ефтимов, който вметна, че тук няма универсални формули. А има неуправляеми фактори като геологични дадености, съжителство на полезни изкопаеми, конюнктура, състояние на пазара. Има и социални фактори, въздействието върху които може да се измени. Ако пък не се спазва реда за изземване на запасите, не се спазят параметрите, може да се стигне до вземане на грешни решения в рудника, напомни Ефтимов. А проф. Дерменджиев вметна, че в доклада има повече намерения и констатации, отколкото разработка, на което получи отговора, че темата е част от дисертация, в която има тези неща. За някои аспекти за обемни ядра на напрежение и хидравлични радиуси на целици в метазалежите говори проф. д-р Димитър Анастасов.
На форума се дискутира и темата за пътищата за спасяване при аварийна ситуация в сложна вентилационна система, както и формулата за спасяването на чилийските миньори, реализирана преди година. А те са едни от малкото оцелели живи след дълъг престой, затрупани в рудник.
Прогнозиране на грешката на маркшайдерските измервания с метода “Монте Карло” и маршайдерските методи в рудник “Челопеч” са новостите на Третата конференция. Не бе пропуснато и внедряването на новите технологии в мините, компютърното моделиране по метода на крайните елементи на двуролковото направляващо устройство на подемните съдове за руднична клеткова уредба.
Основна заслуга за цялата проява има 34-членен организационен комитет начело с председателите д-р инж. Цоло Вутов, ръководител на Федерацията на научно-техническите съюзи в България по минно дело, геология и металургия и дтн инж. Николай Вълканов - собственик на “Минстрой холдинг”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар