сряда, 3 октомври 2012 г.

ТОПРАЗВЕДКАТА НИКОЛА ПРОСТОВ: И СЕГА СЪМ ГОТОВ ДА ИЗПЪЛНЯ РАЗУЗНАВАЧЕСКА ЗАДАЧА, АКО ЩЕ ИЗВАДЯ БЪЛГАРИЯ ОТ КАЛТА

*Това разказва бившият наш посланик в Швеция, свързан със службите, реализирал не една задача, без обаче да е минал моралните граници на съвестта си 

* Прочистването на досиетата е било по преценка на местното ДС, а заповедта е на ген. Семерджиев, само че в Смолян са запазени много от папките на действащите агенти, макар и под нов номер...

* Увлечен от десетилетия по източните учения, родопчанинът казва, че акад. Норбеков е намерил панацеята за всички болести...

ВИЗИТКА
Никола Простов е роден в смолянското село Хвойна на 2 октомври 1946 г. Там завършва основното си образование, а после 5 г. учи в Пловдив в Механотехникум. Следва школа за запасни офицери в Плевен и школа в Пазарджик. Започва работа в Енергоснабдяване по специалността си "Електрически мрежи и централи". Работи 7 месеца и през 1968 г. Държавна сигурност, която си търсила хора, започва да го проучва за кадрови разузнавач. Предлагат му работа в Комитета за държавна сигурност и на 3 май 1968 г. го назначават за младши разузнавач. Следва година езикова школа в София с немски език, заради развитието на курорта Пампорово. Почва работа само с една голяма каса и брошурка от 8 странички, указание как да работи, за да се пенсионира през 1992 г. от МВР-системата като подполковник.
Има три деца - голяма дъщеря, която работи в Англия, и двама студенти - син и малка дъщеря.

 
- Г-н Простов, има ли панацея, която да лекува всички видове болести?
- Вярвам, че има. Не случайно казват, че доц. Мирзакарим Норбеков, който е узбек по народност и е посветен в софизма, може да лекува всичко. Това е източна философия и си има своето направление. Тя произлиза от едно - тангризма, и дава шанс за духовното развитие на човека.
- Това е учението на прабългарите.
- Точно така, и се разслоява в различни школи - в Китай даоизма има хиляди школи. А софизма има стотици школи. Доц. Норбеков е учил в Узбекистан и след като започва лечителската си дейност, неговите наставници го отпращат в Москва, за да обучава хората. Защото те имат нужда от самолечение и движение.
- На базата на какво?
- На базата на духовни практики, които са различни. Неговите, които ще бъдат представени на семинара в Смолян утре - сряда са: използване на ума и тялото в една и съща насока. При тях основно се работи с мисъл и провеждане на съответната енергия по дадени меридиани. Тези енергийни канали се прочистват и по тях започва свободно да тече енергията на човека. Но когато се задръстват, идва болестта. Това е заложено в даоизма и другите учения.
- Ако е толкова просто, няма да има нужда от болници и хирурзи, няма да има нужда и от лекарства.
- От тях човек няма нужда. Аз лично от 1982 г. не съм взел един аспирин, а до тогава да не ви говоря за себе си. Бях една развалина като здраве през 1973-74 година, тогава на 26-27 г. пиех по един литър водка, пушех по 3 кутии цигари на ден. Спях по 3-4 часа на денонощие. Работата ми бе постоянно в стресова ситуация и кръвното ми бе все нагоре. Бях заведен при лекаря на МВР в Смолян, д-р Шопов като хипертоник, затова ме тъпчеха с лекарства.
- Логично, след като си водил нездравословен начин на живот.
- Заплатих доста жестоко - затова реших да спра цигарите и концентрата, регулирах си живота да спя нормално. А когато се ожених, моята съпруга бе лекарка, и ми въведе режим на здраве, тогава кръвното ми се нормализира. Жена ми се занимаваше с иглотерапия - знаеше и можеше много, затова си отиде. Мен ме накара да правя всичко, което трябва за себе си, а тя не правеше нищо за нея. Човек сам най-добре познава организма си, дали се е наспал, дали го боли кръста или бъбрека. А лекарят само ще му предпише лекарства и ще му внуши, че като ги изпие, ще е здрав. Докато бях на работа, нямах много време, затова сега като чуя от някой: “Аз нямам време”, знам, че той е готов да отива в болница, защото не обръща внимание на себе си. Причината съпругата ми да започне да се интересува от китайска медицина за нас беше много жестока - смъртта на първото ни дете, което се роди на 10 декември 1981 г. и живя само 13 дни. Никой не можеше да ни каже диагнозата. С редица перипетии стигнахме до заболяването, което не се лекува от традиционната, а само от китайската медицина. След заминаването ни за Швеция, имах много силни болки в главата поради смяната на климата, а една от българките там ме заведе при един професор, който ме оправи с игли само с няколко сеанса. Той се оказа много интелигентен човек и ни прие като свои деца, учи на иглотерапия жена ми 4.5 години - по време на целия ни престой там. Така за първи път през 1982 г. се сблъсках с тар. меридиани.
-При иглотерапията въздействат върху определени точки, за да лекуват там, където е нарушен балансът и да хармонизират тялото само да се пребори с болестта. Но Норбеков не използва това?
- При иглотерапията - когато един меридиан има излишек, а друг - има недостиг, целта е да се хармонизира енергията в тялото. А Норбеков използва мисловната дейност, при което движи едно енергийно топче по тялото. Отчита мъжката и женската енергия, ин и ян. Земната и небесната енергия, която се притежава у всеки човек. И когато се наруши баланса между тях, се разболяваме. С тези духовни практики на Норбеков се постига хармонизиране на тези енергии. Лекува и нелечимите болести - т.е. рак.
- На какво се дължи в последните 20 г. този бум на злокачествени заболявания?
- Много са факторите - един от тях е постоянният стрес. На второ място - нездравословното хранене: кафе, кола, черен чай, шоколад, какао, бяло брашно, сол, захар, млякото... Храним се набързо. Замърсена е и околната среда, пробили сме озоновия слой, слънчевата радиация е съвсем различна, вибрациите на земята са нараснали...
- Могат ли да ти нарушат аурата и заради какво?
- Има хора, които могат да го направят с мисъл. А за какво - питайте оня, който ви наврежда. Един от това, че е харесал жената на някого и гледа да го отстрани, друг го прави от завист, че бизнесът му не върви...
- Мисълта може да се материализира?!
- Да. Това е мисловната практика и на Норбеков.
- А не може ли обратно - този, който го прилага, не се ли страхува, че това може като в огледало да му се върне обратно.
- Това са прости хора и не го знаят, че действа като бумеранг.
- Как обаче може да се ретранслира и да се върне обратно?
- Засегнатият, ако си е направил енергийна защита - мисълта идва, не може да пробие енергийната защита и се връща в оня, който я е изпратил. Наистина е опасно.
- В Швеция какво сте работили?
- Бях български консул. С децата и жените по онова време - 1982 г. наброявахме 111 човека. Но щатовете за дипломати бяха само 18. На 28 декември 1986 г. се върнах у нас.
- Върнаха ли те или се върна?
- Един мандат е 4 г., оставиха ме малко повече. Изтече през юни, но ме държаха до декември, докато дойде следващият да се обучи.
- Много хора сте, а само 18 щата.
- Имаха по две, тре деца, в бройката на хората имаше служители на две външнотърговски българо-шведски фирми - на “Балканкар” и “Експорт”. Електрокарите ги сглобявахме там, а от България караха частите. Сред основните задачи на тази фирма бе да прави реклама на себе си.
- И коя година закриха тези фирми?
- Когато отидох, бяха почнали ликвидацията им - господата бяха почнали прехода, знаели са какво ще стане в България. Партията за тях беше на втори план.
- Там са пратени икономически лобита.
- Имаше 3-ма души - двигател на икономиката на България зад граница - Андрей Луканов, Огнян Дойнов и Георги Пирински. Луканов идваше един път годишно, Дойнов - два пъти, а Пирински - 4 пъти, интересуват се от стокообороти, активи, всичко.
- Казват, че имало списъци по онова време за преразпределение на благата. Така ли е?
- По времето на Т. Живков - нямаше куфарчета. Когато започна нежната революция - 1989-1990 г., първото правителство на Андрей Луканов заговориха за куфарчетата.
По мое време се правеше друго - закриваха се предприятията.
- А къде са парите на тези фирми?
- ”Балканкар” в Стокхолм имаше 111 млн. долара активи. Имаше един, пратен да ликвидира предприятието - да продаде каквото има и парите да бъдат внесени по сметки.
- Чии обаче? Стана ли това и по чисто български ли стана?
- Стана. Тези пари са отишли в еди коя си банка и сметка. После в друга и сега са у физическо лице, което вече има еди колко си милиона авоари. Външният дълг на България беше станал през 1989 г. 13 млрд. лева. Но ние имахме да вземаме от Ирак 5 млрд., от Либия 500-600 милиона, от Индия още 5, от Сирия... и щяхме да сме на плюс.
- Защо опрощаваме дългове, какви интереси имаме там? Последно пак на Сирия, мисля, че опростихме...
- Оръжейни, все още нещо произвеждаме. А по мое време бяхме първи. Нашето научно-техническо разузнаване беше № 1 в соц.-лагера. Господата чехи бяха втори след нас, но бяха много зле. Но нашево брата българинът е импровизатор. Колегите имаха много големи успехи, бяха влезли в огромни концерни в САЩ, Канада, Германия и Япония, за да вземат полезна за България информация. Компютърът “Правец” е откраднат от САЩ, така развивахме електроника в родното село на Тодор Живков. За верото на “Верила” технологията е открадната от Германия навремето.
- Означава ли, че още тогава България няма умове, а само крадци?
- Не умеем да ценим умовете си. Никой не е владика в собственото си село. Ако някой прогресира - или го обявяваме за луд, или го вкарваме в затвора. Много от българите избягаха в чужбина, като откривателят на водорода като гориво, който отиде чак в Австралия, а тук го бяха вкарали в лудница.
- Издирва ли такива хора държавата и разправя ли се с тях?
- Има случаи, когато се издирваха - дали извършват антибългарска дейност, дали няма да ги пратят в България да извършат терористични актове. Или да правят пропаганда срещу България и да нарушава суверенитета й. Или да вреди на приятелството й със Сирия, например.
- Какви мерки взема тогава държавата и кой - София или на място ги вземат, като топразведката на Смолян трябва да знаеш?
- Само центърът в София може да предприеме някакви действия - да компрометира лицето да не му вярват или да го върне обратно - т. нар. активни мероприятия.
- Имаш ли такива и гризе ли те съвестта за някои от тях?
- Не, ни най-малко. Първо съм бил убеден, че е правилно, но нямам такива мероприятия, които да ми затормозяват съвестта. Една от задачите ми беше да проверя един от хората на Горуня, който беше в Швеция, дали са му паспорта и са му казали - да го няма в България.
- През 1965 година е аферата с генерала, бивш партизанин от Врачанския балкан...
- Да. Неговите хора са недоволни от линията на партията. Имах задача да издиря този човек и да видя как е настроен спрямо България.
- Да го преслушаш. И от твоя доклад зависи неговата съдба?
- Затова работата на разузнавача е много отговорна. Установих контакт, разговаряхме 5-6 пъти и той през цялото време никога не каза Т. Живков, а казваше “онова нищожество”. Мразеше не партията и България, а Живков. И той ме попита може ли да идва на срещи с българите, които се събират на сбирки. Канеха ме и мен, имаха въпроси за визи и т.н.
- Т.е. официално пребиваващите там българи?
- Не, всички идваха, нищо че бяха в 3 групи разделени. Невъзвращенците - имали са паспорти, но не са се върнали в определения им срок, а са останали в Швеция. А бегълците са минали нелегално. Много от тези хора ни помагаха, имаха една носталгия към Родината.
- Т.е. стават превербувани.
- Те са си представяли, че на Запад ще намерят рай. Някои, които имаха възможности, ги вербувахме.
- И ти какво написа в доклада срещу човека на Горуня?
-Че е добре настроен към България, но не и към Т. Живков.
- И не му се случи нищо?
- Да се извърши т.нар. остро мероприятие, е било в много редки случаи.
- Да си заслужава обектът риска, защото извършителят в чужда държава рискува много. Чела съм книжки.
-Да рискът е за 4-5 души. За Георги Марков е мътна историята, и вие ли смятате, че е българска следата. А ако е бил агент на друго разузнаване?
- При всички положения двоен е бил.
- Може и на три. “Мосад”, еврейското разузнаване е най-здравото, когато един техен агент изчерпа възможностите си, защото той е в час с много неща, получава награда - 9 грама.
- Куршум. Тогава какво ги мотивира да отиват там?
- Искам да ви кажа един виц. Един евреин работи в КГБ, вика го шефът му и му казва - Моше, в ЦРУ имат едно дело “Джон”, искам да го получим. И след една седмица Моше го носи. Шефът му е шашнат, как е могъл да изпълни толкова бързо задачата. А нашият казва: “отсреща е Ицах, аз колко дела съм му дал, та той едно ли няма да ми даде”. Говорим за нещо, че човек дори и да знае какво го чака, е готов да помогне на държавата си.
- Хайде сега?
- Не вярваш ли? Колко глупаци, включително и тоя срещу теб, знаем, че сме си сложили главата в торбата и могат да ме убият, но ставаме герои на своята родина.
- Какво значи герой?
- Ако няма идеалисти, на къде ще върви светът? Една идеология ти промива мозъка и тези, които я направляват те използват. Камикадзетата не правят ли същото. В онези години и аз можех да бъда камикадзе.
- От позицията на тези години какво мислиш, защото каза една дума “глупак”?
- Сега не бих го направил. Когато вярваш в една идея, си готов на всичко за нея, дори живота си да дадеш. Комунистите преди 9 септември са го правили. Жената и децата са на втора позиция, на първа - е задачата.
Познавам лично Улоф Палме, шведския премиер, когото убиха, Маркус Волф - шеф на Щази.
- Той поне остаря ли?
- Да, и колегите от Западна Германия, за разлика от нас, му дадоха една вила да си пише мемоарите. Другият е Раул Кастро- братът на Фидел и сегашен президент на Куба. Познавал съм и началника на английското разузнаване от 30-те години на миналия век в Русия...Борба на иде и хора.
- Дали на идеи? Има си поръчка и я изпълнява, колкото по-малко емоции влага агентът, толкова по-добре.
- Ако той не е убеден, нищо не може да изпълни. Аз и сега бих изпълнил разузнавателна задача, ако знам, че моята държава може да се измъкне от калта.
- На коя държава?
- България.
- Не географското понятие, има ли я?
- Намалена е държавността, но тя е моята родина.
- Държавата България има ли я, щом не се грижи за гражданите си, които мизеруват. Сега си свободен гражданин, на коя партия си член?
- На никоя. През 1990 г. като зам.-началник по Държавна сигурност в Смолян трябваше да се деполитизирам - което е неточно, департизиране е точната дума. Или да напусна службата. И аз реших да се откажа от БКП, на БСП никога не съм бил член. През 1991 г. станах началник на дирекцията на полицията в Смолян, но само за 6 месеца.
- Защото направи годините или нещо друго стана?
- СДС дойде на власт и г-н Соколов по указания на другаря Луканов трябваше да ни доуволни. Чистка в ДС имаше още по времето на Луканов, когато Атанас Семерджиев беше МВР-министър.
- Тогава ли се пусна заповед за унищожаване на досиетата?
- Още през 1990 г. Семерджиев подписа заповед за прочистване на архива на ДС по преценка на началника.
- Да се махнат на тези, които не са вече ваши уши и очи или да се запазват? Имало е някакво правило, кое беше?
- Тези, които са действащи, се пререгистрираха и им се прочистиха делата - личното и работното - с папките, които е работил той самият. В личното са данните за него - то може да се пази, но може и само картонче да остане от него. А работното се прочиства.
- За да не се познаят героите му?! Папките на Иван Драганов остават, защото той в момента е някаква номенклатура и може да потрябват. А на оня, който вече няма стойност - умрял е или не заема пост - отиват в небитието.
- Дадоха ни много големи права. В Смолян оставихме много неща, но в районните управления в областта отделенията по Държавна сигурност си прочистиха касите. На мен ми беше много мъчно, защото имаше масив от преди 9 септември, и непосредствено след 9 септември 1944 г., до 60 година и последващ архив. Поколения наред са го правили. Два месеца се занимавахме само с това - един по гръцка, друг по турска и т. н. линия да прочистваме.
- Значи не си гледал папките на другите?
- Но навсякъде стои моят подпис, носят ми ги и казват съдържанието с предложението. За да си сложа подписа съм чел - хиляди страници на ден. Вечер се прибирах пиян, без да съм помирисал алкохол.
Разговора води:
Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар