За турцизацията на “Нашите в Гърция”, коментира вчера при представянето на книгата си в Смолян журналистката Таня Мангалакова. Цветните фотографии с лицата, изпъстрили с разказите си творбата й, пък грееха в празничните си и делнични одежди в своеобразна изложба, експонирана в залата на Държавен архив в Смолян.
Много хора ни звънят цял ден да им запазим книгата, няма да могат заради преспите днес да присъстват на представянето, заяви пък шефката на ДА-Смолян Зоя Начева. Изданието е само 1000 бр., не съм имала никакъв проблем с издаването, тъй като евродепутатът Станимир Илчев пое тази част, обясни още Мангалакова. А родопчани я засипаха с въпроси, най-важният от който бе, като какви се определят българско говорящите в Гърция. Сиреч коренното население на северните части на южната ни съседка.
Това е най-тежкият за тях въпрос, едни се приемат за турци, други - за помаци, приели исляма, но не и за българи, отговори авторката. И разказа прелюбопитната история на своя гид Ахмед Имам от Ксанти, който я развеждал из околностите при 4-те й срещи с него. Но едва на последната, при която дошла и дъщеря му Фазилет, става ясно, че и неговото семейство е турцизирано. Това разкрила 30-годишната щерка, с която Мангалакова общувала на английски, а жената въобще не знаела майчиния си език. Тя именно обяснила, че когато била 5-6 годишна, баща й забранявал да говори помацки (български) и ако направела това, й запушвал устата с вестници. Така малката учила турски в училище, после следвала в Истанбул и в момента въобще не говори български. А сега иначе българско говорящата среда на възрастните в семейството й, при всяка нейна поява минавали на турски език.
Те са малцинството в Гърция, за което не се говори. Но им става приятно като дойдат на пазар у нас, например в Кърджали, да пазаруват и да говорят на български и на турски, разказва още Мангалакова. Не познават кирилицата, не могат да четат на нея, но от родители на деца, езикът се е предавал устно и се е запазил.
Книгата “Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия” е в пътеписен стил, няма претенциите да е научна. Обхванати са всички социални слоеве. Това е един по-различен свят, разкри още авторката й, която призна, че е отишла със съвсем други очаквания.
Това са нашенци, останали да живеят в най-изоставените райони на Гърция. Препитават се с гурбет, най-вече на корабите. Но в същото време имат добър стандарт, щом могат в момента да си позволят да наемат българите като аргати да им работят, направи тя неволна икономическа съпоставка. Наистина северните краища на южната ни съседка са т.нар. сирници на Гърция - с многобройните овчарници и козарници, с тютюневите крайпътни ниви, които не оставят да пустее нито едно парче земя. И по които все по-често се чува българска реч, само че от гастърбайтерите, избягали от безработицата и мизерията у нас.
Анета ТОДОРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар