ТV+ ЩЕ ИЗЛЪЧИ В ЦЯЛА ЕВРОПА НАЦИОНАЛНОТО НАДСВИРВАНЕ В ЯГОДИНА

ЗА ПЪРВИ ПЪТ

- Г-жо Кратункова, стегнахте ли Националния преглед-надсвирване на оркестри, който почва от четвъртък в село Ягодина и трае до събота?
- Подготвили сме всичко, дори нямаме възможност да поемем всички желаещи да участват състави. Съгласно изискванията, не можем да дадем повече от час и половина да свирят, половин час им трябва само да си настроят инструментите. 7 състава ще участват на самото надсвирване. А трио “Шемет” и традиционната вече водеща Веска Бабаджанкова, ще се погрижат за хумора. Има и изненади -  ТV+, ще ни излъчи в цяла Европа.
Надяваме се догодина надсвирването да стане наистина национално - т.е. то и сега е национално според участниците от цялата страна, но идната година очакваме държавата да ни подкрепи финансово. Защото вече 3 години се реализираме със самостоятелни сили. Моята цел предишните години бе Ягодина да стане национална проява по подобие на Стамболово. Сега това е реалност - направили сме постъпки при министър Вежди Рашидов, който според мен през последните години отделя повече внимание на културата. Аз правя прояви из цялата страна и забелязвам, че в Кърджалийски окръг няма необновено читалище.
- Ще удостоявате Атанас Стоев - ръководителя на оркестър “Канарите” с почетно председателство на надсвирването?   
- Правим го за първи път. Крайно време е надсвирването да си има почетен председател - заслужил музикант. А за мен Атанас Стоев е един от най-заслужилите. Членове на това почетно председателство са и двамата ръководители на танцовия ансамбъл “Чанове”. Те вече четвърта година водят по 60-70, а тази година 80 човека, без да имам към тях един лев ангажимент. Те идват и играят три дни на Ягодинските поляни. Създават настроение за млади и за стари и представят българския фолклор, с който запалват и младите.
- Докъде стигна идеята ви да регистрирате Сдружение на оркестрите?
- В Пловдив още тази есен ще свикаме учредително събрание в Академията за музикално и танцово изкуство, там ще се събират музикантите, за да го учредим. Имаме нужда от такава регистрация на сдружение на оркестрите за българска народна музика с нестопанска цел. Ще защитаваме нашите интереси като музиканти на държавно ниво. Няма никаква нормативна основа за оркестрите за българска народна музика. Докато в стария строй всичко си имаше, на което да се опреш. А сега тези оркестри се движат на самотек. Свирят тук за 200 лева, там за 500 лева, няма категоризация, нямат статут.
Не може да свири всеки на сватби, на събори. Има си и любители, и професионалисти. Не че възвръщам старите правила от социализма, но не може един оркестър от Пловдив да свири за 300 лева, само и само да свири. А можещият оркестър не може да се вреди, защото цената му е 1000 лева. Искаме правила за този жанр. А и държавата не дава един лев за този вид музика.
- Тази година ще има ли смолянски оркестри на надсвирването?
- Ще има, по традиция ще дойде оркестър “Доспат”. Но не и от Смолян, не им стиска. Някои се страхуват, не че не могат, а защото нямат хора. Един Недко Дерьовски свири в пет формации, Петьо Янев свири с други три формации. Т.е. нямат постоянен състав, прелитат като птички.
- Според ангажиментите, които им осигуряват, пазарна икономика сме.  
- Емил Узунски съм го пускала като “Канарите”. Догодина ще е оркестър “Орфей”, следващата, ако сме живи и здрави оркестър “Плам”. Тези най-добрите ще ги каним един по един. Това се превръща в традиция. И ще дойде ред и на младите: “Балкан” и “Тракийско настроение” след две-три години няма да отстъпват на оркестри като “Канарите” по професионализъм.
- Финансово как се справяте?
- Голяма подкрепа са ни Туристическо дружество “Родопея” и кметът на Борино инж. Октай  Алиев, който е един от най-активните управници по отношение на културата. Три години съвместно правим етнофестивала в Борино и догодина ще правим постъпки за него като национална проява, а и чакаме пет състава от Турция.
- Фестивалът за турска музика ли е?
- Не, тук се преплитат двата фолклора - българския и турския.
Това е единството между двата етноса. Взаимствала съм го от Шумен и Хасковски минерални бани.
- През последните години възражда ли се българският фолклор, защото след промените през 1989 г. чалгата го измести?
- Българският фолклор е съхранил своите традиции, обичаи. Въпреки немотията, всички читалища в България развиват богата дейност и хората се борят за него. Никъде не съм видяла 120 души танцьори. Толкова бяха в Борино на празника 6-и май, едната част качих на сцената, а останалите играха около нея, защото нямаше място. От 4-годишни деца до 90-годишни баби. Това достатъчно красноречиво говори, че българският фолклор не умира, има го. Но има да мечтаем за онова, което беше в детския ансамбъл, в държавния ансамбъл “Родопа”. Новото управление на Община Смолян има сполучлив ход с оглавяването на ансамбъла от Мария Кисьова. Тя е човек можещ, разбира си от работата, обича да тропа с крак и се налага, но само тя може да изправи ансамбъла. Но ако не й се дадат пари...
Танците са в кръвта на българина. Затова тази година на Ягодина правим и надиграване на танцови състави, вече имаме заявка от 6.
Разговора води: 
Орлин КИСЬОВ