вторник, 5 февруари 2013 г.

БЕЗ ДЕБАТИ И ОЦЕНКА ДАДОХА ТУБДИСПАНСЕРА НА БЧК-СОФИЯ

* Общински съветници от Смолян се притесняват да не ги обвинят в политиканстване...

Иван Апостолов
Без истински дебати и без финансова оценка на имота, бившият тубдиспансер в Смолян бе даден на БЧК-София. Решението взе ОбС на последното си заседание в четвъртък. А скорострелното единодушие е постигнато, за да не бъде обвинена нито една от политическите групи общински съветници в политиканстване, тъй като на всеки е ясно какъв вид организация е БЧК. Искането е подадено от председателя на организацията у нас Христо Григоров с молба за безвъзмездно предоставяне на имоти общинска собственост. А мотивировката за заявката му е половин изречение “възнамеряват да ползват сградите за социални, здравни и други дейности и услуги в помощ на възрастни хора и в полза на уязвимите граждани на община Смолян”. 
Директорът на секретариата на БЧК в Смолян Мария Делева напомни, че от години организацията, за която работи, предоставя услуги в общността - домашен патронаж и подпомага социално уязвими групи. “Искаме да създадем дневен център за стари хора. Всички ще остареем, дано има млади хора и отговорни политици за общността”, обясни накратко целта на искането тя. А кметът Николай Мелемов поясни, че общината няма идея за какво да ползва имота, сградата се руши без стопанин и иска поддържане. Той е заявил в докладната си записка, че от март 2011 г. със заповед на министъра на здравеопазването е отнето разрешителното за осъществяване на лечебна дейност от Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар - Смолян” ЕООД. А с решение от 21 май 2012 г. е прекратена ликвидацията на дружеството и от същата дата е освободен ликвидаторът. Никой не повдигна въпроса за възраждане на предишната дейност на диспансера, за който преди две години се чуваха апели, че има нужда от него поради наличието на рудници в региона. Единствено общинският съветник Иван Апостолов повдигна въпроса за липсата на пазарна оценка на имота. Той напомни, че областният управител инж. Стефан Стайков е връщал такива недомислени решения. И поиска поне в отделни точки да бъде гласувано преобразуването на имота от публична в частна собственост. Изправени сме пред искане за извършване на социална услуга, а трябва да имаме договор за прехвърляне на това право на ползване, да е ясно за какво се преотстъпва имота, подчерта Апостолов. И постави въпроса за съседната сграда, която бе предвидена за онкоцентър с европейско финансиране. Да не сгрешим и проектът да не се довърши, заяви той опасенията си. Но получи от кмета Мелемов отговор, че в района са две отделни сгради, с отделни номера.
Всички знаят какво е инвестиционен проект,  да има параметри, за да се обоснове искането за безвъзмездно предоставяне на сградата, вметна пък инж. Димитър Кръстанов - общински съветник от БСП. Това имущество е на населението на Общината, не е наше, срещу какво го даваме, напомни пък той. И поиска това да се впише в договора изрично. Ако смятате, че тази сграда струва 1 милион лева, казвайте, заяви пък кметът. И получи от БСП-съветниците отговор, че искат да видят договора и тогава да дадат имота за безвъзмездно ползване.
Ами те дотогава могат да си харесат друга сграда в Кърджали, напомни пък Мелемов, че решението на БЧК зависи от столицата,    от там червенокръстката организация кандидатства с проектите. В крайна сметка с 20 гласа “за”, 1 - “против” - на юриста Иван Апостолов и 3-ма “въздържали се” решението мина. Имотът се дава за 10 г.- на БЧК с адрес и управление в София, като проектът трябва да бъде реализиран за срок до 3 г. и да отвори 7 работни места. Твърде дълъг срок за реализация, при сегашната кризисна ситуация.   
Не за първи път обаче представителите на Общината се поддават на гласуване за богоугодни дела, ако може така да се каже. Преди две години местният парламент гласува предаването на старото килийно училище, което е до храма на църквата “Св. Богородица” в Широка лъка. Изричното желание на владиката Николай бе общинският имот да се даде на Пловдивската митрополия, а не на местното църковно настоятелство. А искането бе, за да се ремонтира сградата по проект за религиозен туризъм. Тогавашният ОбС изпълни желанието на митрополита. Но оттам насетне до ден днешен няма ни вест, ни кост какво стана с проекта. Затова пък имотът се руши, покривът е съборен и дървениите в сградата гният. Вероятно пак от кумова срама, никой от общината не пита митрополията докъде стигна с предначертаната инвестиция.
Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар