четвъртък, 7 февруари 2013 г.

ТЕРМАЛНАТА 92-ГРАДУСОВА ВОДА Е БЪДЕЩЕТО НА РЕГИОНА

РЕПОРТАЖ ОТ 300 М ПОД ЗЕМЯТА

Карамфим Йосифов, инж. Сечков и журналиста Георги Узунов до един от сондажите.
Сондажът
Лековитата термална 92-градусова вода е бъдещето на Златоградска община. Това редят от десетилетия различни местни управници, но малцина са слизали до извора на това природно чудо, лекувало през годините не един и двама миньори, тъй като водата извира в рудничните галерии на “Горубсо-Златоград”.
Ерморечието притежава двоен природен дар - вода и руда, отбелязва единият от двамата дългогодишни изпълнителни директори на дружеството инж. Евтим Евтимов. И докато в района от години хляб дава само добивът на олово и цинк, термалната минерална вода все още не е впрегната в полза на човечеството. И дори пречи на рудодобива, за което работи обаче солиден помпен комплекс, изграден през 1986 г. 60 млн. долара са вкарани в него като инвестиция по време на управлението на Тодор Живков, припомня инж. Евтимов.
А дългогодишният шеф на помпената станция инж. Методи Сечков, набрал целия си стаж в Ерморечието, ни развежда из огромните подземни лабиринти на хоризонт 300.
Слизаме в шахта “Метливко”, металната клетка ни спуска под земята през 7-те хоризонта, изградени през 50 метра. А подсушените от помпите галерии веднага привличат вниманието ни. Укрепените с бетони стени на места се редуват с естествени сводове, от които стърчат набивани метални анкери, които крепят прокопаните от миньорите тавани. Теснолинейката на хоризонт 300 е прокарана преди десетилетия, но никога от тук не е вадена руда. Изминаваме почти километър и половина в осветените с електричество галерии, които по чистота и подреденост, и впрегнати от човешката ръка подземни комуникации, конкурират и най-добрите посетителски обекти на повърхността на земята.
Първият наблюдателен сондаж е правен през 1986 г. - за параметрите му свидетелства табелката. Когато е пуснат на дълбочина 279.50 метра, е давал 23 литра в секунда. 89 градуса е водата от него, изрежда хидрологът инж. Сечков. И прави съпоставка, че в съседното гръцко село Термес, дебитът е 45 литра в секунда. 500 млн. куб. литра вода имаме заедно с комшиите ни от Гръцко или под земята има един язовир “Искър”. Това сочи дългогодишният управител на подземните водни горубсовски ресурси у нас, в чиито функции е влизало подсушаването на галериите, за да могат спокойно миньорите да добиват рудата. Той и не крие, че водата се явява пречка за добива, затова и за нейното извеждане на 400 метра нагоре - до повърхността на земята, работят 7 полски помпи, които черпят 400 кубика на час. Поставени са през 1984 г. и досега работят без отказ. Само една от тях е подменена. Включват се на нощна енергия, ако е по-сухо, но ако се наложи, могат да работят и непрекъснато, като през 1996 г.
1.5 млн. куб. вода черпят за година, изчислява и Карамфил Йосифов, който като 20-годишен войник идва в “Горубсо-Златоград” през далечната 1984 г. и остава тук. Запали ме инж. Сечков, той ми е кръстникът - от него съм се учил на всичко за помпения комплекс, разказва 48-годишният Карамфил, чиито стаж без прекъсване също е натрупан само в Ерма река.      
На хоризонт Водопонижителен сондаж-1, дебитът е 45 литра в секунда, а градусите на водата стигат 92. Дори температурата на скалите е 72 градуса и се налага охлаждането им, за да може да се работи в галериите, вмятат специалистите. Има и трети сондаж - водопонижителен -3, на хоризонт 243 м. А още два сондажа са в проект, обяснява инж. Методи Сечков, докато обикаляме затворените в тръби подземни извори.
От всеки сондаж тръбите стигат до големия тръбопровод, едни са със сечение ф - 200, но има и с ф - 500. Оттам в помпения комплекс, от който пък водата поема към повърхността, за да се излее в Ерма река край селото.
Термалната вода е открита през 1957 г. с плитък сондаж и след сравняване с проба от минералните води в Термес, е доказано, че съставът й е един и същ, сочи още инж. Сечков, за когото тук казват, че е живата история на термалното Ерморечие. Причината е, че роденият в златоградското село Старцево младеж, завършва през 1976 г. МГИ като хидрогеолог и изкарва целия си трудов живот в мините на “Горубсо-Златоград”. Пенсионира се през 1984г., но продължава да работи тук до 2004 г., затова е наясно с галериите и природните дадености, които крият.
17 тона е металната врата, която може да затвори подземния тунел и да предотврати наводнение на съоръженията, ако придойде водата. С нарочна лебедка се спуска металната преграда, която издържа на 20 атмосфери. Толкова поне показала при направените на място проби преди години.                             
Хубава ни е водата, много хора е излекувала от ставни и кожни заболявания, вмята Карамфил Йосифов. По състав е дори по-добра от тази в Девин и Баните. А 62-годишният инж. Сечков обяснява, че само с 2-3 бани се ликвидират голяма част от кожните болести. Гастритът пък се успокоява само след половин час, ако преди това се поеме чашка от термалната вода.
1300 млгр. минерали има в 1 литър вода, докато хисарската вода е с 250 милиграма минерали. Или нашата е с 5 пъти по-минерализиран състав, вмята хидрологът. И сочи, че дори само да извличат силиция, дружеството им пак ще бъде на печалба, заради голямото съдържание на минерала в тукашната вода. Медицински доказано е, че силицият засилва имунната система, укрепва нервите, ликвидира язви, гастрити, лекува черния дроб и изхвърля натрупаните отрови в организма.   
Настоящият шеф на помпения комплекс Йосифов пък дори ни показва ваната, инсталирана от миньорите, които се топкат в тях заради болежките си.     
От 3-те тръбопровода един работи, друг е в резерв, а трети - за ремонт, облечени са в стъклена вата, рапицова мрежа и цимент, защото температурата на водата нагрява бетона и край тях няма да може да се работи, обясняват специалистите. И сочат, че под тръбния комплекс има 120 кубикови резервоари, в които се изливат 4-те водосборника от галериите.     

В галериите пък, където водата е избила или има оставени малки чучури, е сътворила истински подземни чудеса от сталагмити и сталактити, на които могат да завидят и най-големите пещерняци. За 25 години, откакто са прокарани проходките, водната капка си е играла и оформяла драперии, естествени варовикови басейнчета, като ваните в турските курорти. Отлагали са се карбонатите, които са се трупали тук с години, за да радват човешките очи. Не случайно тръбопроводите са получили по два пръста естествена изолация, все едно, че са облицовани с мрамори. Само че малцина засега имат привилегията да ги видят или пък да се топнат в кристално чистите и топли лековити води. 


Карамфим Йосифов при отвъртането на спирателния кран на топлата вода
Владо Попов - механик-шлосер на помпения комплекс, единият от двамата дежурни, които поемат обедната смяна на рудник “Ерма река” преди да слезе в шахта “Метливко”



Авторката в галерията под едни от таваните с драперии, изваяни от водната капка. Природният феномен е досущ като в най-красивите ни пещери, само че малцина са имали възможността да го видят.














































Няма коментари:

Публикуване на коментар