вторник, 21 август 2012 г.

ЗАИГРАЯТ ЛИ СЕ С КАРТАТА НА МЮСЮЛМАНИТЕ - МИРИШЕ НА ИЗБОРИ

Да не бъркаме толерантността с безочието!

Заиграят ли политиците с картата на мюсюлманите, явно вече им мирише на избори. Само че до тях е още далеч - дели ги цяла година. Това обаче не пречи на някои да поддържат огъня, казано на пожарникарски език, който става все по-модерен у нас. Само преди дни лъсна, че за проект “Равенство път към прогрес” били изхарчени някакви си 240 875 лв., за които бившият шеф на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп не може да си спомни точно колко са, но ги нарича стотина хиляди. Не приема и че подчинените му, писали разработката и взели към 50 хил.лв. от нея, според  огласените данни в медиите. А с новия прочит на учебниците клатят устоите на националната сигурност. Иначе няма как да възприемем новия им прочит на Ботев и Левски - двете светини на България, превърнали ни от рая в народ.
Фактът, че две седмици старо и ново ръководство на комисията се занимават с една безспорна за държавата ни тема, е достатъчно показателен докъде е стигнал националният ни дух, щом трябва един министър на просвещението - както би казал Вазов, да защитава и отстоява българската позиция по история в държавата България, както все още се нарича официално.
Няма как някой заради ЕС да ни вменява нов прочит на нашата история и литература. Защото всяка от европейските държави си има своите поробители и окупатори, с които и до днес не се долюбва, колкото и любезно да се държат  помежду си сега. Няма как с аршина на етническата толерантност да мерим “Къде си вярна ти любов народна”, на Добри Чинтулов, нито “Хубава си моя горо” на Любен Каравелов, “Хайдути” на Ботев или “Под игото” на патриарха на българската литература. Ако се поддадем на подобни внушения, които е искал да направи старият екип на комисията на Еюп, трябва да сменим и името на скалата над Смолян Невястата. Легендата за хвърлилата се оттам девойка, за да не бъде потурчена, няма как да се впише в по-новите трактовки, които някои искат да лансират. Подобни легенди, само че за 40 девойки, хвърлили се от нос Емине, вече са минали под ножа на комисията, защото са в учебника за 4-и клас като текст на поетесата Леда Милева.
Нелепо и чуждопоклоннически угодно звучи питането на един общински съветник в Смолян от микрофона на ОбС, “какво правел кмета на Общината за българите мюсюлмани?” Ами каквото прави и за българите християни, той е кмет на всичките. В същия дух грозно му приглася и едно друго питане - къде са кметът и областният по време на Рамазан Байрама и защо не са пред джамията в Смолян.
Тежко и горко на онази държава, която позволява такива въпроси, които засягат личната свобода на вероизповедание. Неслучайно в Евангелието пише “Когато едната ръка дава, другата да не знае”, вероятно подобен текст има и в Корана, и той най-точно цитира показността, която се опитват някои да демонстрират чрез подобни религиозни зачитания. А вярата е нещо лично и съкровенно. Иначе в тоя дух, бих се принизила и аз да попитам, защо кметът Мелемов и областният Стайков не ме поздравиха в катедралата “Св. Висарион” на Великден. Цял ден чаках да ме здрависат там, пък те, за мое огорчение, не го сториха.
Нямам спомен Бойко Борисов като премиер да хошкал в джамията сегашния мюфтия.
Но мирише на избори, затова са малките фитили, палени като димки на пътя народен, който се лута, стегнат в менгемето на кризата. Вероятно някои си мислят, че като му създадат повече зрелища, ще му остане по-малко време да мисли за глада. А тях ще припознае като месии - голяма е човешката суета и никога няма край.
Ани ЛЮБЕНОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар