РОДОПЧАНИ ДА СТАНАТ ЗАЩИТЕН ВИД

Предизборните обещания вече загряват зали и площади. Ентусиазъм обаче няма. Народът дотолкова е обеднял, че дори не може да се усмихне на спасителния мост, по който се опитват да го преведат. Кюта пред телевизора, цъка "и тия са като ония" и превключва на друга програма. За малко повече от 20 години демокрация сменихме вица "Филма хубав ли е или съветски" и питаме "американски ли е или хубав", но се затъжихме за творчеството на Василий Шукшин, пък и не само за него. Децата ни не го знаят кой е, за тях са върхът българските сериали, в които режисьорското понякога е по-слабо от истинската драма, която ни поднася ежедневието. Заживяхме в свят без болници, с линейки, чието чакане може да предизвика инфаркт и у здрави. Заживяхме с просене на направления, на подмилкване за работа, на недостъпно образование за децата, които няма как да пращаме без пари в по-големия град. Заживяхме в страх, дали ще ни стигнат парите за тока, водата и телефона. Заживяхме в безверие, че и на нас ни се полага и по-спокоен живот. Затова накъсаните развълнувани думи снощи в РДТ-Смолян, на една жена, работеща в Англия предизвика сълзи у мнозина в залата. Стефани искаше не да "се върне България на хората", а хората да се върнат в България.

 Да си дойде тя и дъщеря й, за да могат да гледат възрастните си родители и да вярват, че семейството е цяло. А не разделено на две от хиляди километри заради липсата на хляб. Работа в България, си пожела една жена на средна възраст, едно загубено поколение, което носи на плещите си отговорност към бъдещето - дъщери и синове и грижа за миналото - пенсионираните родители. Онези, за които един вече бивш премиер, не се посвени да им каже преди два дни, че опоскали държавния резерв с пенсиите си. Пари, които те са заслужили с къртовския си труд през десетилетията и с които сега мизеруват без да успеят да покриват най-насъщните си нужди. 

А в Родопите животът винаги е бил труден, само песен се е раждала тук лесно - или с плач или с радост. Но за да има още смях по баирите, а не само мечки, нека помислят управниците за субсидии - било за болници, било за хора. И родопчаните да станат защитен вид, иначе тук ще въдят само хвойна...