вторник, 2 април 2013 г.

НАЙ-КРЕХКИТЕ БРЪНКИ СЕ КЪСАТ

ЗАРАДИ КАКВО ИЗТРЕЩЯВА НАРОДЪТ
* 40-годишните са най-уязвими, на техните плещи лягат родители и деца  

* Кризисното време ражда човеци и нечовеци, от нас зависи, в коя графа ще влезем

Чандъров с подписката, сторена в негова подкрепа още миналата година от неделинци. Съгражданите му сега са обявили, че пак ще го подкрепят и ще излязат на митинг на площада в града си докато той виси в София пред Президентството. Гладна стачка съм обявил и съм готов и година да остана тук, за да чуят институциите един баща, който чака справедливост, заяви пред “Родопи ВЕСТ” Севдалин.
Народът вече не държи, а най-крехките му брънки или се палят, или се бесят. А може и да полетят, вярвайки, че ще ги застигне по-лека смърт. Успокоение, което не срещат в живота, защото той е станал невъзможен при битието, което водят. Стигнали са дъното на безверието. Справка - шестте живи факли в България, колко ли огън трябва да има в душата ти, за да понесеш болката на живия пламък върху тялото си. Дали хвърлящите се от сградата на болницата в Смолян са виждали избор?! Последният млад 43-годишен мъж от Девин го направи само преди по-малко от 10 дни. Не е виждал изход човекът и не заради болест, а от безпаричие и тежки житейски казуси, сполетели семейството му. На плещите му изведнъж паднала грижата за малкото дете на брат му, а негова помощница се оказала само възрастната му майка. В графата на крехките са и самообесилите се, последната е онази 34-годишна женица от девинското село Гьоврен, която остави малко момиченце в основното училище. Тя вероятно е чувствала кредита, който, казват нейни познати, че е имала като камък на шията.
Държавата отдавна е показала, че е мащеха за малките хора, онези, които едва връзват двата края и трудно си плащат сметките през зимата. На какво да се радват и какво да ги свързва с белия свят, когато едва оцеляват физически и  нишката им към живота е толкова крехка, че я къса дори вятърът.
От миналата сряда един баща от Неделино ходи с табелка, на която е изписал зова си за помощ. И очаква оная същата държава, която не е зачела бащините му чувства на две инстанции да го погледне и да му остави детето. В четвъртък Севдалин Чандъров не се побоя и обвини в корупция смолянски съдии, пренебрегнали чувството му на обич и дълг към детето му Жасмина. Мъжът не вижда причина да се бои нито за живота си, нито за това, че могат да го пратят зад решетките заради непремерените му думи. Чувството му на обич, без която не вижда смисъла на живота си, дотам го е запленило, че не признава институции и авторитети. Компасът на живота му се е заковал върху детето. Малката кукла, за която той се грижи сам, всеотдайно, на два пъти за по половин година, докато майката е на гурбет в Испания. С момиченцето си стои в смолянската болница, докато телцето му изгаря в температура и тогава инстинктивно усеща какво е да си родител - целият ти свят е свързан с едно, едничко същество. Детето ти, за което носиш отговорност. Нещо, което малко татковци са го разбрали, прехвърляйки тези бдения върху майките. И Севдалин е навършил 40 години, на 43 е. Вярвал е, че поне втората инстанция - Окръжен съд, ще му остави детето, но това не се случва. Мотивът е, че малката заради крехката й възраст “ще се чувства по-добре при майка си, бързо ще се привърже към нея и ще усети майчинските грижи и ласки. Тя ще го научи на румънски език, ще го възпитава правилно, каквито качества притежава като всяка майка”. Така пише в съдебното решение, четеш и се чудиш български съд ли го е писал или румънски. И ако качествата на майката се раждат заедно с раждането на детето, защо у някои това чувство е ампутирано и откъде се появяват лошите майки, които нехаят за децата си или ги продават...
Това е черногледство, би казал някой. Но пък е необяснимо защо МАЙКАТА Е ПРОПУСНАЛА ДА РЕГИСТРИРА БРАКА СИ, А ПОСЛЕ И ДЕТЕТО СИ В СОБСТВЕНАТА СИ ДЪРЖАВА, В КОЯТО ИСКА СЕГА ДА ГО ОТВЕДЕ. Пише го черно на бяло в кориците на делото, че тя е пропуснала всички срокове да стори това и не е поискала от посолството на Румъния у нас да се впише удостоверението й за брак и удостоверението й за раждането на детето й, което вече е навършило 5 г. Сиреч в собствената си държава, тя още се води неомъжена и свободна жена, няма и дете.
Вчера притесненият Севдали Чандъров застана пред Президентството и съвсем ясно пак е изписал на табелите пред себе си: “Г-Н ПРЕЗИДЕНТ, СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖНИ СЪДИИ ПРОДАДОХА ДЪЩЕРЯ МИ”. Кой би го убедил в обратното, след като той не е срещнал правосъдието, което е очаквал. Плащал е такси за дела, плати и социален доклад да се направи от социалните служби в Румъния, за да се уверят служителите дори в непознатата за него и детето му държава, че той иска най-доброто за Жасмина,но така и не го намира.
Вчера цял ден до 16 часа Чандъров вися пред президентството с табелите, върху които е изписал, че АНТИБЪЛГАРИ са взели тези решения за детето му.
10 човека от асоциацията “Най-добрият татко” дойдоха да ме подкрепят, защото детето е моят живот, обяснява за пореден път неделинецът. И пита ТОВА ЛИ Е ЕВРОПА, ТАКА ЛИ НИ СЪВЕТВА ДА ЖИВЕЕМ БРЮКСЕЛ. И една година съм готов да стоя тук, стига да има кой да ме чуе, защото се боря за живота на дъщеря си, признава таткото. Забравил е, че Темида има превръзка на очите, за да е безпристрастна. Но пък всички ние, които виждаме, трябва да помним колко крехки са човешките души. И че само ЕДНА СТЪПКА ДЕЛИ НАДЕЖДАТА ОТ БЕЗВЕРИЕТО. Дали то ще се казва омбудсман, дали ще се казва Страсбург или има друго име, но то не бива да умира, защото с него си отива и животът. Внезапно и невъзвратимо. Едни намират сили да го правят показно, други - тихо. Но и в двата случая БОЛИ И ЗА ЖИВИТЕ, И ЗА МЪРТВИТЕ. НО НА КАЗУСА СМЪРТ НЯМА ПРЕРЕШАВАНЕ...
Препълнена зала на РДТ в Смолян, билетите отдавна са разпродадени. Не са за представление, а за КОНЦЕРТ - ДВЕ ДЕЦА ОТ 7-МО СОУ решиха, че ще помогнат на дома за деца и юноши в смолянското село Широка лъка да получат обзавеждане. За да се научат да готвят, перат, сами да се грижат за себе си, когато навършат пълнолетие и ИЗЛЯЗАТ В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ, ИЗВЪН ИНСТИТУЦИЯТА. Може ли някой да си представи какво означава това, какъв е шокът, който получават тези 18-19-годишни момчета и момичета, които нямат майки и татковци. Никой не стои зад гърба им, НЯМА ВРАТА, НА КОЯТО ДА ПОЧУКАТ И ДА ЗНАЯТ, ЧЕ ЩЕ ИМ ОТВОРЯТ - С ГРИЖА, ТОПЛА МАНДЖА И ЛЕГЛО. А тези две деца - от Смолян - Павел и Виктория, поканиха целия свят да им помогне, който с каквото може.
Същото направиха и приятелите на Светла Килявкова. С КАСИЧКИ, С МОЛБИ КЪМ ПРИЯТЕЛИ И НЕПОЗНАТИ. С публикации и TV-излъчвания, и набиране на доброволни дарения. Техните сърца, загрижени за това 23-годишно момиче от Смолян, са най-големият мехлем за болките на приятелката им. А останалото - направиха родопчани, за да може Светла да е вече в Турция. ПОЛОВИНАТА РАБОТА НА ЛЕКАРИТЕ ОТ АНАДОЛСКИЯ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР Я СВЪРШИХА ТУК - НАШИТЕ СЪГРАЖДАНИ, ДАДОХА Й ОТ СВОЯТА ВЯРА, ЗА ДА ЗНАЕ, ЧЕ ЩЕ ОЗДРАВЕЕ. Че ще живее.              
На другия полюс са непукистите, чиито души отдавна са станали коруби. И няма живот в тях. Нищо, че ходят между живите. Отдавна са забравили човешкия си облик. Иначе няма как да си обясним двете убийства на млади жени, извършени от пловдивчанина Цанко Лазаров, второто от които е в Неделинско. Първото на 18-годишната му приятелка е през 1993 г., а второто - миналата година през юни. Тогава на 19 юни новият приятел на Василка М. от Пазарджишкото село Калугерово я обявява за издирване, тъй като от 3 дни не я е виждал. 34-годишната жена е разведена, има две момиченца - на 9 и 11 г. А с Цанко се познава, след като той е излязъл предсрочно заради добро поведение от затвора, преди да е изтърпял 20-годишната си присъда.
Мъжът я кани на разходка, уж ще я води в Гърция през Златоград, но явно е намислил да я премахне. Мотивът, както той признава пред Темида, са дадени й от него назаем пари, които тя не върнала, а вече живее с друг мъж.
Острието на ДЖОБНОТО МУ НОЖЧЕ СЕЧЕ БЕЗМИЛОСНО ШИЯТА И КОРЕМА. Кръвта шурва за ужас на жената, но не и за мъжа, който почти по същия начин е убил преди години бременната си приятелка. Василка ПОСТЕПЕННО РАЗБИРА, ЧЕ НЯМА ДА Я ОСТАВИ ЖИВА и молбите няма да я спасят. Смъртта й не идва от раз. Цял месец е стояло тялото й в дере между ардинското село Падина и Неделинския връх Св. Илия, докато самият убиец не насочил полицаите към разложения вече и оглозган от животните труп. Мъжът избрал Неделинско, защото изтърпявал част от наказанието си в смолянското ТПО в Герзовица и районът му бил познат. Пък и е достатъчно затънтено, за да не му попречи никой, а и дори да се усъмни по пътя, Василка няма на кого да се оплаче в непозната област.
Колата й е намерена на гарата в Пловдив, а по отпечатъците, оставени вътре, полицаите стигат до Цанко. И го винят в кражба, а той притиснат, не му издържат нервите и сам признава за убийството. В съда пък в Смолян, а и миналата седмица пред апелативната инстанция в Пловдив, става ясно, че връщайки се в града под тепетата, пловдивчанина убедил двама от съкилийниците си от затвора да оберат жилището на Василка. Те изнесли всички дрехи на жертвата и ги разпродали. Същото направили и с гримовете й, по-ценни неща жената нямала. Това на крадците им се видяло малко и затова атакували съседен апартамент. Оттам вече измъкнали телевизор и бижута. А след като отворили работа на пловдивските униформени, нямало как да не тръгнат по дирите им и да не стигнат пак до Цанко.
Друг ужас покърти майки и татковци, мъж се е гаврил с деца по на 8 и 11 години, карайки ги да правят секс пред очите му. КОЛКО СЪЛЗИ И СРАМ СА ПРЕГЛЪТНАЛИ МАЛЧУГАНИТЕ след всяка поредна гавра, без да посмеят да се оплачат на някого. Съдът В Девин пък иска тройна психиатрична експертиза дали е вменяем насилникът, сякаш обратното би го оневинило. Или ще пресуши сълзите и върне прекършеното детство на момчетата...     
Това са двете ГРАФИ ЗА ЧОВЕЦИТЕ И НЕЧОВЕЦИТЕ, които щъкат около нас. И колкото едните са крехки и трябва да щадим чувствата им. И да ги пазим, толкова другите са по-алчни и безчувствени, и трябва да останат далеч от обществото, от което сами са се отказали с постъпките си да живеят. Всеки сам избира в коя графа да влезе. Но да помни, че решението му почти винаги е необратимо...
 

Анета ТОДОРОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар